Р Е Ш Е Н И Е
№ 402
София, 15 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 октомври, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Жанина Начева
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Я. Гебов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 407/2008 година.
Производството, в срока по чл. 421, ал. 3 и на основание чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1 т. 5 НПК, е образувано по молба на осъдения И. И. Г., чрез неговия з. – адвокат С, за отмяна по реда на възобновяването на влезлите в сила решение № 3/10.01.2008 г., по внохд № 683/2007 г., на Окръжен съд Пазарджик, наказателна колегия, с което е осъществен въззивен контрол на присъда № 168/14.03.2007 г., по нохд № 2188/2006 г., на Пазарджишкия районен съд, наказателен състав. Твърди се, че съдебните актове са постановени в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Развити са възражения единствено в подкрепа на искането, за приложение на чл. 78а НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в направеното искане и извърши проверка на данните по делото, за да се произнесе съобрази следното:
С посоченото въззивно решение, Пазарджишкият окръжен съд, е потвърдил присъда № 168/ 14.03.2007 г., по нохд № 2188/2006 г., на Районен съд гр. П., с която подс. И. И. Г., е бил признат за виновен, в извършено през месец август 2005 г., в с. К., обл. Пазарджик, престъпление по чл. 217, ал. 3 НК и при условията на чл. 54 НК, осъден на седем месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Присъдил е направените разноски.
По искането на осъдения И. Г.
Посочените основания за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по тези доводи, се свеждат единствено до твърдението, за необосновани изводи досежно възстановяването или не, на причинените имуществени вреди от извършеното деяние, поради неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод по повод не приложението на чл. 78а НК.
При приетите за установени от съдилищата фактически положения, които не подлежат на контрол, с оглед ограничителните основания на чл. 348 НПК, към който препраща чл. 420, ал. 2 и чл. 422, ал. 1, т. 5 НК, направеният извод, че подс. Александров е осъществил от обективна и субективна с. , състава на престъплението по чл. 217, ал.3 НК, е напълно законосъобразен. Правилно е бил приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Подсъдимият, през м. август 2005 г., се е разпоредил със запорирана вещ – 385 тона оризова арпа, на обща стойност 161 700 лв., оставена му за пазене. Изводите за виновността му, в осъществяване от обективна и субективна с. , именно на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от събраните доказателства по делото.становените данни от доказателствените източници, каквито са неговите обяснения, показанията на свидетелите С, П. , С. , Г. , С. , Ч. , П. и О. Г. , подкрепени и допълнени от експертните заключения и приложените писмени доказателства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подс. Г. е извършил посоченото престъпление.
При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, заключението, че се касае за разпореждане със запорирани вещи оставени му за пазене, е напълно законосъобразно.
Посочените в искането конкретни възражения, са идентични и с поддържаните, и пред редовните инстанции. Същите в мотивите си, са се занимали с тях и са направили законосъобразен извод, че са неоснователни. Изложените в тази връзка съображения, са подкрепени от доказателствата по делото, посочени по-горе. Правилно и законосъобразно е било прието от съдилищата, че в настоящият случай не са били налице всички предпоставки за освобождаваното на подс. Г. от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като не са възстановени по смисъла на закона, причинените имуществени вреди от престъплението. И това е така защото, няма възстановяване на тези вреди. Приетите като писмени доказателства от въззивната инстанция – договор за заместване в дълг и договор за особен залог – двата от 10.12.2007 г., не обосновават извод, за тяхното възстановяване, а само за обезпечаването им. С първият от посочените договори, възниква ново задължение, което обезпечава същото. В подкрепа на този извод са и уговорките в Р – ІІ, чл. 2, ал. 1, че „поемателят” се задължава да изпълни задължението си към кредитора – до 31.12.2008 г. – 100 000 лв. и до 31.07.2009 г. – 77 476 лв. Промяната в страните на облигационно правоотношение със заместване на длъжника, не е равнозначно на възстановяване на имуществени вреди и не позволява прилагане на чл. 78а НК. Договорът за особен залог е сключен със същата цел – за обезпечаване вземането на кредитора – Р – І, чл. 1 и 1.3, където изрично е посочено това.
Следователно, законосъобразен и точен е изводът, че не може да се приеме възстановяване на причинените имуществени вреди, инкриминирани с обвинението, което е императивно изискване на ал. 3, на посочения член, поради което и липсват условията за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 НК. Обезпечаването им, какъвто е настоящият случай /приложените договори/, не е предвидено като възможност, за приложение на този институт от НК. Такава е съществувала в редакцията на чл. 78а НК – Д.в. бр. 28/1982 г., ал. 3, която е била отменена с Д.в., бр. 21/2000 г., т. е., преди инкриминирания по делото период, поради което и не може да става въпрос за приложение на чл. 2, ал. 2 НК.
Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, неконкретизирано с конкретни нарушения, е също неоснователно.
При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Грозданов. За да са налице такива е необходимо, съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Първоинстанционният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК, е отговорил на направените възражения за съставомерността на деянието, за отказа, за приложение на чл. 78а НК – стр. 4 от мотивите. От своя с. въззивната инстанция, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверила изцяло правилността на присъдата, изпълнила е изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, посочвайки основанията поради които не приема същите направени доводи посочени в жалбата. Вътрешното им убеждение е изградено на основана, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на з. , възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия.
Ето защо, не са налице пороците по чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане.
По същество, възражението за явна несправедливост на наложеното наказание, е направено само във връзка с искането за приложение на чл. 78а НК.
С оглед на изложеното по – горе в мотивите за законосъобразността на съдебния акт, осъществяването от обективна и субективна с. на състава, на посоченото престъпление, изводите за липса на липса на условия за приложение на чл. 78а НК, поради не възстановяване на причинените имуществени вреди, за допуснати съществени процесуални нарушения и направеното искане по този довод, не следва да бъде обсъждан в дълбочина въпроса, за явната несправедливост на наложеното наказание.
Ето защо, съставът на Върховния касационен съд счита, че искането се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. И. Г. от с. К., общ. Септември, за възобновяване на производството, по влязлата в сила присъда № 168/14.03.2007 г., постановена по нохд № 2188/2006 г., на Пазарджишкия районен съд, наказателен състав и второинстанционно потвърдително решение № 3/10.01.2008 г., по внохд № 683/2007 г., Окръжен съд гр. П., наказателна колегия.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: