О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 15.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2058/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 190 от 09.11.2012 г. по в.гр.д. № 357/2012 г. на Варненския апелативен съд е отменено решение № 920 от 10.05.2012 по гр.д. № 2260/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменен нотариален акт № 142, т.ХХІV, дело № 11374/94 г., отхвърлен е искът на [фирма] – [населено място] срещу И. Х. М. и М. Ж. И. – М., за предаване на основание чл. 108 ЗС на владението върху 220 ид. части от имот пл.№ 847 по Плана на новообразуваните имоти на СО ”Горна Трака”/идентичен с имот с идентификатор 10135. 2623.874 по КК на [населено място]/, землището на кв. В., представляващ част от имот пл.№ 1938 и е оставено без уважение искането за отмяна на нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ № 30, т.ІІІ, дело № 422/ 05 г. и в тези части е постановено друго, с което е оставено без уважение искането за отмяна на нотариален акт № 142, т.ХХІV, дело № 11374/94 г.; И. Х. М. и М. Ж. И.- М. са осъдени да предадат на [фирма] владението върху 220 кв.м ид. части от имот пл.№ 847 и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 30, т.ІІІ, дело № 422/2005 г.
Със същото въззивно решение е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] против П. Н. А. за предаване на основание чл. 108 ЗС на владението на новообразуван имот № 5874 от ПНИ за СО “Горна Трака”, / идентичен с имот, включен в б. ПИ № 3571 по плана на [населено място]/, оставено е без уважение искането за отмяна на нотариален акт за собственост по замянка № 92, т.ІV, дело № 1926/78 г. до размер на 663 ид. части, като е постановено друго по същество на спора, с което П. Н. А. е осъден да предаде на [фирма] владението върху новообразуван ПИ № 5874 от ПНИ за СО “Горна Трака”, съставляващ имот с идентификатор 10135.2623.5874 по КК на [населено място] и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 92, т.ІV, дело № 1929/78 г. в частта му, касаеща същия недвижим имот.
Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен искът на [фирма] против И. Р. М. и Н. А. М. за предаване на основание чл. 108 ЗС на владението върху 111 кв.м ид. части от имот пл.№ 874 по плана на СО” Горна Трака”.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи Ф. В. Д., К. В. Д., Х. М. Х., К. М. Х., Х. П. Х., В. Т. Д., Ф. Т. Т., К. К. П., К. С. Х., К. Д. Д., Т. Д. Д., П. Д. Д., Г. С. П., В. Х. П. и Х. Х. П..
И. Х. М. и М. Ж. И.- М. чрез своя пълномощник адв. Н. Д. са подали касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която с която са осъдени да предадат на [фирма] владението върху 220 кв.м ид. части от имот пл.№ 874 по ПНИ на СО” горна Трака”, и е отменен нотариален акт № 30, т.ІІІ, дело № 422/05 г. В жалбата са изложени доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е придал различно значение на едни и същи факти и обстоятелства, поради което е постановил вътрешно противоречиво решение, което е в нарушение на материалния закон.
Считат, че решението следва да се допусне до касациионно обжалване по въпроса може ли лице, придобило правото на собственост въз основа на валидно правно основание от ползвател на земи, възстановени по ЗСПЗЗ, да се позове на кратка придобивна давност и по въпроса откога започва да тече придобивна давност в полза на трето лице, придобило на валидно правно основание имота от ползвателя, когато има извършена разпоредителна сделка с имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ преди да е влязъл в сила плана на новообразуваните имоти, при положение, че имотът е достатъчно индивидуализиран в решението на ОСЗГ за възстановяването му.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от И. Р. М., Н. А. М. и П. Н. А., които са останали недоволни от уважаваното на предявените против тях ревандикационни искове. Правният въпрос, по който искат допускане на касационно обжалване е може ли да се придобие по давност земеделска земя, подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ и при какви условия. Считат, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
В писмен отговор ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационна проверка по подадените против него касационни жалби.
Третото лице – помагач К. В. Д. също изразява становище, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 29, т.VІ, дело № 802/2005 г., ищцовото дружество [фирма] закупило от Ф. В. Д., К. В. Д., Х. М. Х., К. М. Х., Ф. Д. П., Р. П. Х., Х. П. Х., В. Т. Д., Ф. Т. Т., К. К. П., Х. С. П. К. С. Х. поземлен имот, находящ се в [населено място], м. “К. тепе”, съставляващ имот № 3571 по плана на В., Т., /образуван от имоти №№ 5874 с площ 663 кв.м и 874 с площ 331 кв.м/, целият с площ 994 кв.м, ведно с всички приращения, подобрения и насаждения. Продавачите по този договор се легитимирали като собственици на продадения имот с решение № 717 от 11.07.2000 г. на ПК – В., с което на наследници на Х. П. Г. е признато право на собственост в съществуващи реални граници на имот – лозе с площ 1. 315 дка, находящ се в терен по § 4, кв. В., м.” Ф.” или “К. тепе”, част от парцел 11025 по КП от 1956 г., включващ имоти пл.№ 874 с площ 0.331 дка, имот пл.№ 5874 с площ 0.663 дка и път с площ 0.321 дка. от КП” Горна Трака”.
По делото не е било спорно, че няма издадена заповед на Кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху този имот на продавачите, но въззивният съд е приел, че в решението на ПК възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран, за да се счита реституционната процедура за завършена. Оттук е заключил, че на основание сключения с реституираните собственици договор за покупко- продажба, ищецът валидно е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот.
По делото е установено, че с нотариален акт № 142, т.ХХІ., дело № 11374/1994 г. И. Р. М. била призната за собственик на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на място от 600 кв.м идеални части, цялото от 675 кв.м, находящо се в м. ”Т.”, в зона за земеделски нужди, представляващо имот пл.№ 1938. С нотариален акт № 30, т.ІІІ, дело № 422/ 10.08.2005 г. И. Р. М. и Н. А. М. прехвърлили на И. Х. М. и М. Ж. И. – М. 220 кв.м идеални части от имот пл.№ 874 по КП на “Горна Трака”, представляващ част от имот пл.№ 1938, в замяна срещу движими вещи, посочени в договора.
Въззивният съд е приел, че И. Р. М. не е придобила собствеността върху имот пл.№ 874 на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не са били налице предпоставките за това – не е установено, че този имот е идентичен с имота, предоставен за ползване на И. М. през 1988 г. на основание ПМС № 26 , както и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в него да е имало изградена сграда. Въз основа на издадено през 1977 г. разрешение за строеж е била построена сграда, но тя попада в имот пл.№ 1938, който е различен от процесния. Тъй като М. не са били собственици на заменения имот, договорът за замяна не е произвел вещнопрехвърлително действие и не легитимира приобретателите по него И. и М. М. за собственици на 220 ид. части. Съдът е намерил за неоснователно възражението на М. и М. за придобиване по давност на имот пл.№ 874 по съображения, че имотът е новообразуван и съществува в тези си граници от одобряването на плана за новообразуваните имоти – 2006 г. Приел е, че едва от този момент е налице годен обект на правото на собственост, който може да бъде и обект на придобивна давност. От одобряване на плана за новообразуваните имоти обаче до предявяване на иска за ревандикация – 05.11.2010 г., не е изтекла кратката 5- годишна давност по чл. 79, ал.2 ЗС в полза на М., които имат качеството на добросъвестни владелци, нито 10- годишният давностен срок в полза на М., поради което те не са придобили правото на собственост и на оригинерно основание.
По отношение на предявения против П. Н. А. иск за ревандикация на имот пл.№ 5874 въззивният съд е приел следното:
С нотариален акт № 92, т.І., дело № 1926/1978 г. П. Н. А. е бил признат за собственик на лозе от 1 дка в м.”В.” в землището на В., при граници : Б. И., Д. К., К. И. и К. И., даден в замяна от ДЗС- К. срещу блокуваното му собствено лозе от 1 дка в м.” М.”. Съдът е приел, че от една страна не е доказана идентичността на така описания в нотариалния акт предоставен в замяна имот с имота, предмет на иска за ревандикация, а от друга – и че не са налице предпоставките на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, при които замяната би запазила действието си – имотът не е застроен нито е бил предмет на прехвърлителна сделка. Съдът е намерил за неоснователно и възражението на ответника за придобиване на имота по давност, като е посочил, че най – ранният момент, от който имотът би могъл да бъде обект на придобивна давност, е приемането на плана за новообразуваните имоти – началото на 2006 г. и до предявяване на иска за ревандикация не е изтекъл предвидения в закона давностен срок.
Поставените в изложенията към двете касационни жалби правни въпроси, конкретизирани от настоящата инстанция съобразно правомощието й по т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до това може ли преди влизане в сила на плана за новообразуваните имоти да тече придобивна давност върху земеделски имот, признат за възстановяване с решение по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, постановено след изменението на ЗСПЗЗ / ДВ бр. 1999 г., ако няма издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и ако преди приемане на плана за новообразуваните имоти този имот е бил предмет на разпоредителна сделка от лицата, на които е признато правото на възстановяване. Този въпрос е от съществено значение за изхода на спора и същевременно за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 190 от 09.11.2012 г. по в.гр.д. № 357/2012 г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалвани и представят доказателства за това в деловодството на съда както следва: И. Р. М. и Н. А. М. – сумата 25 лв.; П. Н. А. – сумата 100. 40 лв. и И. Х. М. и М. Ж. М.- сумата 28 лв., като при неизпълнение на тези указания касационните жалби ще бъдат върнати.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: