Р Е Ш Е Н И Е
№.402
гр. София, 22 октомври 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети октомври, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 401/ 2008 година
С обжалваното въззивно решение №141/21.05.2008година на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД№1267/2007г., по описа на съда, е потвърдена присъда на Софийски градски съд от 11.10.2007година по НОХД№5309/2006г., с която подсъдимият К. И. Б. е признат за невиновен в това на 14.04.2006година, да е причинил смърт по непредпазливост на Х. С. А., вследствие на умишлено нанесена му на 06.04.2006година в гр. С., тежка телесна, и на основание чл.304 НПК, оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.124, ал.1, пр.1НК, с произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни последици.
В депозираната жалба на частните обвинители и граждански ищци В. А. , Х. А. и В. В. се релевират оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт и допуснати нарушения на материалния закон, сочещи на визираното в чл.348, ал.1, т.1НПК, касационно основание. Заявената позиция се аргументира с декларативни твърдения за неправилност на приетите за установени обстоятелства относно механизма на инкриминираното деяние и предпоставилите го причини. Изложените съображения са съпроводени с хипотетични предположения за алтернативни възможности на възникване и развитие на конфликта между К пострадалия А. , ескалирал до физически сблъсък, и индицират на несъответност на очертаната от контролираната съдебна инстанция, фактология на приобщените по делото доказателства, довела до незаконосъобразни изводи досежно престъпна несъставомерност по чл.124 НК.
С поставен акцент на субективните характеристики на описаното в депозираната жалба неправомерно поведение на подсъдимото лице /проявена спрямо Х. А. агресия, чрез грубо и силно блъскане в гърдите/ – вина при форми на умисъл за причинената тежка телесна повреда /черепно-мозъчна травма/, и непредпазливост по отношение на настъпилата смърт, се предлага отмяна на обжалваното решение.
В съдебно заседание на 09.10.2008 година пред настоящата инстанция, частните обвинители и граждански ищци, редовно уведомени не се явяват, като техните процесуални права и интереси се охраняват от упълномощен п. , който поддържа изцяло касационната жалба.
Подсъдимият К. Б. участвува лично и с договорен адвокат в касационното производство. В хода на съдебните прения подсъдимото лице и неговата защита молят за оставяне в сила на атакувания въззивен акт, постановен в съответствие с процесуалните и материалноправни норми, и базиращ се на доказателствено обезпечената фактология по делото.
Представителят на ВКП дава убедително заключение по отношение неоснователността на подадената жалба и пледира за упражняване касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.1НПК.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки визираните в жалбата, касационни основания, и при съблюдаване становищата на страните и материалите по делото при инстанционната проверка, за да се произнесе взе предвид следното:
Словесното съдържание на релевираните оплаквания сочи на неотносимост към правомощията на касационната инстанция, очертани в чл.347-348НПК, и индицира на игнориране нормативната уредба, регламентираща различия между нарушения при установяване на фактическите обстоятелства, релевантни за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, и такива при визиране рамките на правната квалификация. Върховният съд не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт и същият се произнася в пределите на приетите от въззивната инстанция, фактически положения, доколкото не се посочват и констатират съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствената съвкупност. Предявената и поддържана в настоящото производство, теза че инкорпорираните по делото доказателствени източници /обяснения на подсъдимото лице и свидетелските показания/, налагат други фактически изводи, различни от очертаните във въззивното решение, обуславя заключение за “необоснованост”- неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на наличната доказателствена маса. Претендираната “необоснованост” е извън обсега на компетентността на ВКС, и не мотивира допуснати нарушения на процесуалните норми и дерогиране на материалния закон, при визиране правните очертания на приетите за доказани фактически положения, с последните от които повереникът на частните обвинители и граждански ищци изразява несъгласие. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, включени в предмета на доказване. Същата е оправомощена да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с принципната норма на чл.14 НПК, при предложени в тази насока, доводи, подкрепени от съответната фактическа и юридическа аргументация.
Във визирания аспект не могат да бъдат интерпретирани бланкетните оплаквания в касационната жалба за „голословност на обясненията на подсъдимия Б, неправилно кредитирани от въззивната инстанция”. Юридическа оценка на отменително касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, в коментирания смисъл не мотивира и заявената декларация в съдебно заседание за “превратност и едностранчивост” при анализа на доказателствените средства, лишена от необходимата конкретика по отношение на процесуалните им проявления, и носеща белезите на неяснота и неопределеност.
Подобна позиция аргументира процесуална недопустимост за разглеждане и обсъждане по същество на наведените от касатора, възражения за несъответност на приетата от съдилищата фактическа обстановка на приобщените, по делото доказателства. Непосочването на допуснати конкретни процесуални нарушения при събиране и преценка на съвкупния доказателствен материал,и данни обезпечаващи същите,предпоставя задължително съблюдаване от касационната инстанция, на приетите за установени фактически констатации от въззивния съд.
По изложените съображения, и в пределите на възложения от закона и лимитиран от съдържанието на касационната жалба, съдебен контрол, ВКС счита че следва да разгледа предявените доводи за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на атакувания съдебен акт, съблюдавайки очертаната от Софийски апелативен съд, правнозначима фактология. Възприетите и доказателствено обосновани факти сочат на обострени колегиални отношения между подсъдимия Б, във връзка с чистотата и реда на работното място- помещение за охрана, находящо се в двора на „Софийска вода”АД, отдел „Канализация”. Неспазването на хигиенните изисквания от А. и разходването на електроенергия за отопление, станали повод за демонстрираното недоволство на подсъдимото лице и отправените от него упреци, и на инкриминираната дата-06.04.2006година. Безспорно доказани са и фактическите данни, че при възникналия словесен конфликт, К. Б. протегнал напред ръцете си и ги опрял в гърдите на А. , препречвайки пътя на последния и препятствувайки възможността му да влезе в използуваната от двамата, в качеството им на охранители, стая. Осъзнавайки обективираното в поведението на подсъдимия нежелание за присъствие в процесното помещение, Х. А. започнал да отстъпва, направил няколко крачки назад, но на циментовия праг се спънал, загубил равновесие, залитнал и паднал в района пред входната врата, удряйки главата си в задната част. Впоследствие, подпомогнат от намиращия се в близост свидетел Г, пострадалият станал, и без да сподели подробности за инцидента и да заяви оплаквания, налагащи медицинска помощ, се прибрал вкъщи.становени и доказателствено обезпечени са и констатациите, че на 08.04.2006 година, Х. А. е намерен паднал на уличното платно, в жк ”Надежда”, в района на кръстовището между ул.”Хан Кубрат” и ул.„Бели Дунав”, транспортиран от екип на Бърза помощ” в МБАЛСМП ”Пирогов”, където въпреки лекарската интервенция, починал на 14.04.2006 година.
При съобразяване рамките на повдигнатото обвинение, и в съответствие с описаната фактическа обстановка, контролираната съдебна инстанция убедително е заключила, че действията на подсъдимия Б не се субсумират от престъпния състав на материалноправната норма на 124, ал.1, пр.1 НК.
Престъплението по чл.124НК – причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда обхваща следните обективни и субективни характеристики-изпълнително деяние, пораждащо два вредоносни резултата-по-близък /телесното увреждане, към което същото е насочено/ и по-далечен /смъртта/, като причинната връзка между неправомерния акт и леталния изход е косвена, опосредена от визираното междинно състояние на пострадалия; и форми на вина-умисъл към непосредствените и по-леки общественоопасни последици /телесната повреда/ и непредпазливост към последващите и по-тежки вреди/настъпилата смърт/. Съдържанието и измеренията на психическото отношение на дееца към причинените общественоопасни резултати се предпоставя от обективните особености на реализираното противоправно поведение – индивидуализиращите го по време и място, условия; характер, насока и сила на упражненото физическо въздействие; използуваните способи и средства за засягане на пострадалия; увредените органи на човешкото тяло и медико-биологичните параметри на нараняванията, което налага тяхното обстойно изследване и задълбочен анализ.
Конкретиката на доказаните и професионално оценени от въззивния съдебен състав, правнорелевантни обстоятелства по настоящия казус, не аргументира изводи за субективна престъпна съставомерност по чл.124, ал.1НК. Осъщественото от подсъдимия К, физическо съприкосновение с Х. А. , изразяващо се в допир в областта на гърдите и представляващо проекция на ниска степен на интензитет на въздействие, преценено във взаимовръзка с описаната фактология на инкриминирания инцидент, сочеща на реакцията на пострадалото лице /отстъпване няколко крачки назад, спъване на циментовия праг, загуба на равновесие, залитане и падане пред входната врата/ и интерпретирано в контекста на хронологията от събития, предхождащи и последващи конфликта, не обосновава проявления на виновно поведение, при форма на умисъл, в двете му разновидности /пряк или евентуален/ за причиняване на телесна повреда, респективно на непредпазливост по отношение на настъпилата смърт.
Очертаните съображения формират вътрешното убеждение на касационната инстанция за липса на касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 НПК, обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на оправдателна присъда, мотивирайки същата с оглед възложената компетентност и предоставени процесуални възможности, да остави в сила решението на Апелативен съд-София.
Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №141 от 21.05.2008година на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІІ-ри състав, постановено по ВНОХД№1267/2007година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.