О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 03.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5036/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. С. като пълномощник на В. С. К., Р. Н. С., Е. Т. С., С. Т. К., Х. А. Д., Й. П. Д., А. Л. Д., А. С. М., К. П. П., Д. Г. Д., Д. Г. Д., Е. Г. М., К. Р. Д., Р. П. М., М. Р. П. и [фирма], срещу решение № 2114 от 04.11.2015 г. по гр.д. № 592/2015 г. на Софийския апелативен съд. Наведени са доводи за необоснованост на въззивното решение и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите поддържат, че е изпълнено изискването на чл. 1 ЗВСВНМРСА за връщане на сумите, получените при продажбата на процесния имот, поради което изводът на въззивния съд, че ищците- физически лица не се легитимират като собственици на имота с възстановено по реда на този закон право на собственост, не кореспондира със събраните по делото доказателства. На следващо място считат, че неправилно въззивният съд не е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 42/93 г. на СРС, с което са признати придобитите от тях права по реституция.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси, за които се поддържа да са обуславящи изхода на делото: 1/ Когато към делото е приложено друго дело, приключило с влязло в сила решение, обвързан ли е съдът от приетото в мотивите на това решение. 2/ Доказателствата в приложеното дело следва ли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението, ако не са приети изрично като доказателства по разглежданото дело. 3/ Какви са пределите на силата на пресъдено нещо при уважен ревандикационен иск. 4/ Следва ли съдът да вземе становище по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, както и да посочи и разгледа всички искания и възражения на страните. 5/Доколко влиза в служебните правомощия на съда да се произнесе по ненаправено от ответника възражение. По първия въпрос се позовават на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а по останалите- на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът [фирма] изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 16.01.2014 г. по гр.д. № 7850/2010 г., с което са отхвърлени предявените от Х. Д., Й. Д., А. Д., Р. С., А. М., К. П., В. К., С. К., Е. С., Д. Д., Д. Д., Е. М., К. Д., Р. М., М. П. и [фирма] против [фирма], Борса и.” Е., „И. пр.” А., [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на следния недвижим имот: ателие, находящо се в сградата в [населено място], [улица], на два етажа и тавански етаж, което ателие заедно с целия втори етаж е застроено на площ 156.32 кв.м, заедно с две мазета в избата на сградата, застроени на 47.02 кв.м, заедно с 40% от дворното място, в което е построено ателието и 32 % от дворното място, върху което е построена сградата, заедно с две канцеларии, склад, барака и дворен клозет, находящи се на ІІ- ри етаж от вътрешната двуетажна къща със застроена площ 61.60 кв.м, заедно с 50% ид. части от общите части на сградата, в която се намират тези помещения и 10% ид. части от дворното място.
От фактическа страна по делото е установено, че ищците са наследници на Г. С. К., поч. през 1918 г., който е бил собственик на процесния имот. През 1928 г. Г. К. К. продала на Т. Г. К. и на З. Г. К. 1/8 ид. част от празно място в [населено място], на [улица]и „Ц. С.” от 310.20 кв.м по крепостен акт, заедно с всички постройки върху него. През 1977 г. А. Г. С., Л. Т. К., Б. Т. Д., В. К. М. и Г. К. Т. продали по реда на ПМС 60/1975 г. на ТПК ”Д. Б.” идеални части от две канцеларии, склад, барака и дворен /етажен/ клозет, находящи на втория етаж от вътрешната двуетажна сграда на [улица], както и едно ателие, находящо се в ъгловата сграда на [улица], на два етажа и тавански етаж, и две мазета в избата на сградата. Установено е, че тези имоти са идентични с процесните.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, ищците не се легитимират като собственици на имота с възстановено по реда на ЗВСВНМРА право на собственост, тъй като не са представили доказателства, че в едногодишния срок по чл. 1 от този закон са върнали на купувача ТПК ”Д. Б.” получената от продажбата цена.
На следващо място е приел, че решението на Софийски районен съд, постановено на 25.06.1993 г. по гр.д. № 42/93 г. не легитимира ищците като собственици по реституция на процесния имот, тъй като с него е бил уважен иск на Т. Л. К. против [фирма] с правно основание чл. 238 ЗЗД, и ответникът е бил осъден на това основание да предаде държането на помещения от втория етаж на вътрешната сграда. Не ги легитимира като собственици и решението от 01.11.2007 г. по гр.д. № 1215/2006 г. на ВКС, тъй като с него е бил отхвърлен предявен от [фирма] установителен иск за собственост против В. К., Е. С. и С. К. като наследници на Т. К., а не е било признато правото на собственост на физическите лица.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните правни въпроси, поставени от касаторите: длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и следва ли да бъдат обсъдени и писмените доказателства, събрани по приложено друго дело. Значението на поставените въпроси се свързват с обстоятелството, че с определение от 24.06.2011 г. по гр.д. № 7850/2010 г. по описа на Софийски градски съд е била изискана цялата преписка по гр.д. № 3367/97 г. по описа на Софийски градски съд, в която се намира и гр.д. № 42/93 г. на Софийски районен съд, съдържащо сочено от касаторите с въззивната им жалба писмено доказателство-платежно нареждане от 05.08.1992 г., с което е възстановена на ТПК ”Д. Б.” сумата 12 656, което не е обсъдено от въззивния съд при наведено с въззивната жалба оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение относно недоказаността на този факт.
Останалите въпроси, повдигнати в изложението към касационната жалба, не удовлетворяват изискванията на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Не се установява същите да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, да са разрешавани противоречиво от съдилищата или да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При наличието на влязло в сила решение, с което е постановено връщане на имота на облигационно основание/ чл. 238 ЗЗД/, недопустимо е да се обсъжда дали дадената от съда правна квалификация е била правилна и дали всъщност предявеният иск не е бил по чл. 108 ЗС.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2114 от 04.11.2015 г. по гр.д. № 592/2015 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 1294 лв.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: