Р Е Ш Е Н И Е
№ 402
София, 06 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети и четвърти септември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар: Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 343/2008 година
На основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК осъденият Г. Г. В. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на присъдата от 19.04.2006 г., постановена по НОХД № 4940/05 г.от Софийски районен съд.
В искането се твърди, че са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
В съдебното заседание Г. В. не се явява, а искането се поддържа от процесуални представители.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, установи следното:
І. В искането за възобновяване на наказателното дело са изложени доводи за допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия В в два аспекта. Първо, твърди се, че в нарушение на процесуалните изисквания въззивната жалба, подадена от името на В. чрез неговата защита, е върната, без за това да бъде уведомен лично подсъдимия, като по този начин последният е бил лишен от право на въззивно обжалване. В обобщение е заявено, че „…присъдата по НОХД № 4940/05 г. по описа на СРС…, поради описаните абсолютни нарушения на чл.180 от НПК, не е влязла в законна сила, по смисъла на чл.421, ал.3 от НПК, поради което искането следва да бъде допуснато за разглеждане…и уважено”. Второ, оспорена е доказателствената дейност на съда, довела, според искането, до неправилно приложение на материалния закон.
ІІ. С присъдата от 19.04.2006 г., постановена по НОХД № 4940/05 г., подсъдимият В е бил признат за виновен в това, че на 19.10.2002 г. противозаконно е присвоил чужда движима вещ – тръбно строително скеле на стойност 311,60 лева, което владеел предоставено му от Г. К. – престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Наложеното наказание е четири месеца лишаване от свобода. Приложена е разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК по отношение наказанието на предходна условна присъда.
Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от името на подсъдимия, чрез адвокат Ч. Прието е, че макар и да е постъпила в законоустановения срок, въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.319, ал.1 от НПК /отм./, поради което е предоставен и седмодневен срок за отстраняване на нередовностите. Съобщението за това е изпратено само на защитника на подсъдимия, което е получено на 14.06.2006 г. С разпореждане от 19.10.2007 г. и при условията на чл.323, ал.1, т.1 от НПК, въззивната жалба е върната. Постановено е препис от разпореждането да се връчи на подсъдимия В адвокат Ч, с оглед възможността за обжалване на разпореждането пред въззивния съд. Съобщение за разпореждането от 19.10.2007 г. е изпратено само на адвокат Ч, получено на 23.10.2007 г. Подсъдимият В. не е уведомяван за разпореждането, с което е върната въззивната жалба, както и за възможността то да бъде обжалвано.
ІІІ. Изложеното в предходните пунктове изисква да се направят няколко отграничения, заради противоречивостта на конкретните доводи в самото искане:
1. Възобновяването е извънредно производство за влезли в сила съдебни актове, които са окончателни и слагат край на процесуалното развитие. Необходимо условие, за да се отмени един влязъл в сила съдебен акт и производството да се възобнови, са допуснати пороци или пропуски по конкретното дело.
Въпросите по редовността на жалбата, включително и връщането на нередовните жалби, се отнасят и са резултат от подготвителните действия за разглеждане на делото в контролната инстанция.
Преди да е налице окончателен съдебен акт за връщането на въззивна жалба по чл.323, ал.1, т.1 от НПК, атакуваната присъда не е влязла в законна сила, защото действието на подадената срещу нея жалба /да преустанови изпълнението на присъдата/, все още не е приключило.
Известно е, че връчването на предвидените в закона съобщение има за цел да уведоми заинтересованите лица за взетото процесуално решение, за да може последното своевременно да осъществи своето право на защита.
2. При тези предварителни отбелязвания и установеното по делото се налагат следните изводи:
По делото няма никакви данни разпореждането за връщане на въззивната жалба да е съобщавано на подсъдимия, въпреки изрично постановеното в него.
Ето защо, процедурата по връщане на въззивната жалба не е приключила, тъй като подсъдимият не е уведомен за това процесуално решение, което по силата на чл.323, ал.2 от НПК подлежи на обжалване. Срокът за обжалване започва да тече от съобщаването за изготвения съдебен акт. Фактът, че срокът за обжалване на разпореждането е изтекъл спрямо защитата на подсъдимия, не лишава последния от правото му на жалба срещу същото. Подсъдимият е самостоятелна страна в процеса, а право на жалба е признато на всички страни.
При това положение не може да се приеме, че първоинстанционната присъда е влязъл в сила съдебен акт, който може да бъде предмет на производството по възобновяване.
До такъв извод, за липса на влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл.421, ал.3 от НПК, е стигнал и молителят, но погрешно счита, че е допустима проверката на този акт по реда на глава тридесет и трета от НПК.
С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че направеното искане е процесуално недопустимо, тъй като присъдата, чиято отмяна се иска, не е влязла в законна сила. Затова, искането следва да се остави без разглеждане, а делото да се върне на Софийски районен съд за изпълнение процедурата по връчване на съобщението за разпореждането от 19.10.2007 г., така както е предвидено в чл.180 и сл. от НПК.
ІV. Във втората си част искането съдържа позоваване на касационните основания, към които препраща чл.422, ал.1, т.5 от НПК, свързани вече със съществото на делото.
Тези доводи не могат да бъдат разгледани в настоящето производство по причините, които вече бяха посочени – за предмета на производството по възобновяване.
В зависимост от процесуалните действия, които подсъдимият ще предприеме: обжалване /или не/ на разпореждането, респективно резултатът от тях, за последния ще е налице възможността за евентуално въззивно обжалване и /или/ искане по реда на чл.421, ал.3 във вр. с чл.422, ал.1 т.5 от НПК, в които производства, развитите възражения в пункт 2 от искането могат да бъдат постановени.
В предвид на горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Г. Г. В. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на присъдата от 19.04.2006 г., постановена по НОХД № 4940/05 г. от Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по к.д. № 343/08 г. по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски районен съд за изпълнение на процедурата по надлежно администриране на разпореждането за връщане на въззивната жалба спрямо Г. Г. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.