4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 13.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3245 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], София против Решение № 162 от 08.06.2015г. по в.т.д.№ 206/2015г. на АС Варна, ТО, с което след отмяна на решението по т.д.№ 1091/2014г. на ОС Варна, с което исковете са били уважени, е постановено друго. Отхвърлен е искът срещу [фирма], Варна за връщане на сумата 955 120.80лв. – платена цена за достъп по договори за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия от 2010г. и 2011г. и по 12 фактури, издадени за периода 11.10.2012г.-05.09.2013г., на отпаднало основание – отмяна на Решение Ц-33/4.09.2012г. на ДКЕВР, и за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на поканата 21.11.2013г. до 02.06.2014г. Отхвърлен е и обективно и субективно съединеният иск срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 111 170.33лв.-незаплатена част от цена на произведена енергия по договор № 215/25.06.2012г за изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяем източник и фактура 19/30.09.2013г., която сума била неоснователно прихваната от купувача с прехвърлено му вземане от „Енерго-Про Мрежи“ по фактура № 1104694/07.10.2013г. за цена достъп, недължима от ищеца поради същото отпаднало основание-отмяна на Решение Ц-33/4.09.2012г. на ДКЕВР; отхвърлен е и искът за заплащане на обезщетение за забава от датата на поканата-21.11.2013г. до 02.06.2014г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като недопустимо поради подмяна на фактите по спора, водещи до пороци на волята на съда. Изложени са и съображения за неправилност на основанията по т.3 на чл.281 ГПК. Възразява се срещу извода на въззивната инстанция, че отмяната на административния акт не може да доведе до преуреждане на договорните отношения между страните и отмяната на Решение Ц-33/4.09.2012 на ДКЕВР има действие занапред. Искането е за касиране на решението и уважаване на исковете със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.302 във вр. с чл.297 и чл.17,ал.2 ГПК във вр. с чл.177,ал.1 АПК: има ли отмяната на административния акт обратна сила или действа занапред, допустимо ли е да се откаже присъждане на обезщетение при незачитане на влязло в сила решение на административен съд с позоваване на решението по гр.д.№ 1131/2011г. на 2 г.о., по гр.д. №2740/2014г. на 1 г.о., по гр.д. № 925/2011г. на 2г.о. Поставени са въпроси, свързани с приложението на разпоредбите на чл.235,ал.2 и чл.236,ал.2 ГПК относно задълженията на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните с посочване на решения по чл.290 ГПК и по приложението на чл.55,ал.1, предл.трето ЗЗД като по последния текст има позоваване и на допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280 ГПК. Поддържа се и искане за допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК по въпроси относно съобразяване на гражданския съд с признато от административния съд право, за възможността при липсващ задължителен елемент „цена” да се приемат за подлежащи на изпълнение задължения и за допустимостта при незавършен фактически състав по определяне на цена, заплатената да бъде задържана от получилия е.
В съвместен писмен отговор ответниците „Енерго-Про Мрежи“ и [фирма] оспорват наличието на основанията за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Претендират заплащане на разноски за производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По делото е било безспорно, че ищецът е собственик и произвежда електрическа енергия от фотоволтаична ел.централа в землището на [населено място], която е присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма] с договори от 17.06.2010г. и 12.12.2012г., по силата на които заплаща за предоставения достъп цена, утвърдена от ДКЕВР. Комисията с Решение Ц-33/4.09.2012г. е определила временни цени, които ищецът е заплатил в размер на 955 120.49 лв. по 12 броя издадени фактури за периода 11.10.2012г.-05.09.2013г. Безспорно е било, че ищецът като производител на ел. енергия е сключил с „Енерго-Про Продажби“ договор от 25.06.2012г. за изкупуване и по силата на него купувачът е бил задължен за сумата 555 595.56лв. по фактура 19/30.09.2013г. Безспорно е било, че по силата на договор за цесия електроразпределителното дружество е цедирало на електроснабдителното вземането си към ищеца по фактура 1104694/07.10.2013г. на стойност 111 170.33лв. , с която „Енерго-Про Продажби“ е извършил прихващане на задължението си към ищеца, в резултат на което плащането към продавача е било намалено с тази сума. В исковата си молба ищецът е основал претенцията на връщане на платените на електроразпределителното дружество суми за цена достъп на отмяната на Решение Ц-33/4.09.2012 на ДКЕВР от ВАС и на отпадане с обратна сила на това задължение, както и на отсъствието на предпоставките за извършване на прихващането на задължението на купувача на ел.енергия [фирма] към производителя с несъществуващо задължение на последния по цедираното вземане за цена за достъп по фактура 1104694/07.10.2013г. за 111 170.33лв. По очертания единствен спорен факт – правните последици, свързани с отмяната на решението на ДКЕВР от 14.09.2012г. с решение № 7135/27.05.2013г. по адм.д.№ 12723/2012г. на ВАС, Четвърто отд., потвърдено с Решение 13667/21.10.2013г. на Петчленен състав, първоинстанционният съд е приел, че отмяната има ретроактивно действие – отпадане с обратна сила на задължението за плащане на цена за достъп и поражда правото на ищеца да претендира връщане на заплатените на отпаднало основание суми. Сезиран с жалба на ответниците, апелативният съд е приел, че отмяната на определените от ДКЕВР временни цени за достъп не може да преуреди и отмени автоматично договорните отношения между страните, както и съгласуваните от тях и действали през процесния период цени за достъп до електроразпределителната мрежа, и не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане на вече платени по договора за достъп цени, тъй като услугата е вече била осъществена за миналия период от договора, който е такъв с продължително изпълнение. Позовал се е на аналогия с развалянето на договорите с продължително или периодично изпълнение, при които обратното действие е изключено от разпоредбата на чл.88,ал.1 ЗЗД и е счел, че същите правни последици са приложими при отмяна на административен акт при договор за достъп до електроразпределителната мрежа с продължително изпълнение. Счетено е, че искът по чл.55,ал.1,предл.трето ЗЗД срещу [фирма] е неоснователен. Аналогични съображения са изложени и по отношение на претенцията по чл.327 ТЗ за осъждане на [фирма] да заплати цена за доставена енергия, неоснователно прихваната с недължима на мрежовия оператор цена за достъп.
Настоящият състав счита, че е налице основанието за допускане на обжалването единствено по решаващия за изхода на спора правен въпрос, конкретизиран съобразно правомощията на ВКС, на основание т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК, за правните последици и действие във времето на решение на Върховния административен съд за отмяна на индивидуален административен акт /Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР/. Налице е допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, произтичаща от постановени след депозиране на касационната жалба решения по чл.290 ГПК.
Не следва обжалването да се допуска по останалите въпроси от изложението.
На касатора следва да се укаже задължението за внасяне на държавната такса, съгласно чл.18,ал.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК- 22 369.35лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 162 от 08.06.2015г. по в.т.д.№ 206/2015г. на АС Варна, ТО.
Указва на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 22 369.35лв.
След изтичането на срока делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. на ВКС за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: