О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 403
София,254.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3922/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Н. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 54 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 4548/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 09.11.2011 г. по т.д.№ 123/2011 г. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на предявения от Н. агенция за приходите иск с правно основание чл.647,т.3 ТЗ във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК срещу [фирма] /н/, със седалище [населено място] и касатора иск по чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ и вместо него е постановено друго, с което е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н/ на сключения на 15.09.2008 г. с нот.акт № 27, т.ІV, рег.№ 12814, нот. дело № 605/2008 г. на Нотариус В. В., с рег.№ 268 с район на действие Софийски районен съд договор за покупко-продажба на описания в същия недвижим имот, находящ се в [населено място] и са присъдени разноски на ищеца в размер на 1 204.85 лв.
В касационната жалба са въведени доводи за допуснати нарушения на материалния закон, а допускането до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по релевантния за иска по чл.647,т.3 ТЗ въпрос за момента, към който следва да се преценява еквивалентността на престациите по разпоредителна сделка, сключена в изпълнение на предварителен договор, съдържащ съществените елементи както на договор за продажба на бъдеща вещ по чл.19 ЗЗД, така и на такива на договор за изработка по чл.258 ЗЗД. В подкрепа на твърдението за противоречивото разрешаване на поставения въпрос се позовава на приложени към изложението съдебни актове на Софийски апелативен съд, влезли в сила поради недопускането им до касационно обжалване.
Ответната Н. агенция за приходите оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане. Поддържа, че поставеният въпрос е разрешен в съответствие с разрешението, дадено с Решение № 385 от 8.03.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2373/2001 г., V о.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, решаващият състав Софийски апелативен съд е приел, че преценката дали е налице неравностойност на разменените престации следва да се направи към датата на сключване на извършената в нотариална форма покупко-продажба, тъй като това е сделката с транслативен ефект, която прехвърля собствеността, а всякакви уговорки между страните, съдържащи се в предварителния договор се считат за преуредени съобразно условията на окончателния договор, прехвърлящ собствеността. При постановяване на обжалваното решение по иска с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, съдебният състав на Апелативен съд – София въз основа на заключението на изслушаната в първоинстанционното производство техническа експертиза приел, че в конкретния случай срещу възмездното отчуждаване на имущественото право от масата на несъстоятелността с пазарна цена към датата на нотариалния акт от 50 939 лв., като насрещна престация по същия нотариален акт дружеството в несъстоятелност е получило сума в размер на 39 870 лв., по-малка с 11 069 лв., като с това е осъществена хипотезата на чл.647,т.3 ТЗ, при която даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото. Такъв извод се налагал, доколкото получената цена е по-ниска с около 22% от пазарната такава от отчужденото от длъжника в несъстоятелност имуществено право, което налага според съда извод за основателност на така предявения иск.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт. Този извод произтича от предвидената в чл.649, ал.3 ТЗ /след изменението на ТЗ – ДВ бр.20/2013 г. / невъзможност кредиторът да упражни самостоятелно правото си на иск по чл.647 ТЗ, без участието на синдика, която норма е приложима и по висящите производства съгласно § 14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ. С оглед задължението на касационната инстанция да следи и служебно за спазването на съществени процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваните решения във всяко положение на делото, съществуващата вероятност за недопустимост на въззивното решение е достатъчна за основателност на искането за допускане на обжалването, без да се обсъжда практиката, на която се основава поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Съгласно чл.649, ал.6 ТЗ не се внася предварително държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 4548/2011 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Върховния касационен съд за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: