О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 28.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №766/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. М. Е. процесуален представител на ищеца С. М. Х. от [населено място] и от ответника по исковата молба П. на Р.Б., представлявана от прокурора от А. п. – П., С. Г., против въззивно решение №817/06.12.2010 г. по гр.д.№916/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав.
Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която не се уважат претенциите му до пълния му размер, а ответникът по исковата молба в частта, с която е осъден да заплати обезщетения на ищеца.
В изложението от ищеца С. М. Х. се поставят пет въпроса, които според него са от съществено значение за изхода на спора, за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: 1. Какво е съдържанието на понятието “критерии за справедливост” ?; 2. Какви са елементите за осъществяване на пълна оценка на едно негативно преживяване,у с оглед присъждането на обезщетение за него, включени в “критерия за справедливост” ?; 3.Какви “стъпки” включва процеса на оценяване на едно негативно преживяване, включени в “критерия за справедливост”?; 4. Дали при прилагането на ЗОДОВ, чл.52 ЗЗД включва обезщетяване на необратими последствия в психоемоционален, личен и професионален план от незаконосъобразно наказателно преследване, по смисъла на чл.2 ЗОДОВ ? По какъв начин следва да се оценяват те?; и 5. Дали при прилагането на чл.4 §3 Д., във връзка с установената свобода на движение на хора, чл.52 ЗЗД включва обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от провалени бизнес-контакти на територията на Европейския съюз ? По какви критерии следва да се оценяват те?.
В изложението от П. на Р. Б. се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД.
И двете страни молят се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито с практиката на съдилища, чиито решения са представени.
Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и, и е съобразено със законови разпоредби, включително и международни – Д.. По естеството си с изложенията, както на ищеца, така и ответника, се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенциите, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №817/06.12.2010 г. по гр.д.№916/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: