Решение №403 от 6.10.2008 по нак. дело №355/355 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
 
№ 403
 
София, 06 октомври 2008 г.
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети и четвърти септември  две хиляди и осма година в състав :
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар: Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 355/2008 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. И. М. срещу нова присъда № 31/27.02.2008 г., постановена по ВНОХД № 1958/07 г. от Окръжен съд-гр. Пловдив.
Касационната жалба се позовава на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Претендира се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия М.
В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият М не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл.94, ал.1, т.7 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, установи следното:
І. С атакувания съдебен акт, на основание чл.336, ал.1, т.2 НПК, е отменена първоинстанционната присъда № 169/10.07.2007 г., постановена по НОХД № 442/07 г. от Районен съд – гр. П., с която подсъдимият М е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.234в, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.28 от НК и вместо нея е постановено:
– подсъдимият Ц е признат за виновен в това, че на 13.12.2006 г. е осъществил неправомерно въздействие върху уреди за търговско измерване на електрическа енергия, с което е създал условия за непълно отчитане на употребена енергия и деянието е извършено повторно – престъпление по чл.234в, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 от НК. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 лева. Приложен е чл.68, ал.2 от НК по отношение на предходна условна присъда. Присъдата е потвърдена в частта, с която подсъдимият е признат за невинен да е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа.
ІІ. Жалбата е основателна.
Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, са трудно съвместими със съдържанието на това касационно основание. Изводимо от същите, оспорването е за недоказаност на обвинението по предвидения в закона начин. В тази връзка, съдът е упрекнат, че е пренебрегнал обстоятелството за липсата на технически умения у подсъдимия, изключващо, според жалбоподателя, възможността да извърши престъплението и че се е позовал „..на сигнала, даден с молбата на Н. М. , но същото лице не е давало показания по делото..”,.
Подлежащият на касационна проверка съдебен акт не страда от приписваните му пороци. Въззивният съд е извършил всестранен и пълен анализ на надлежно събраните доказателства. Последните са тълкувани и оценявани според действителното им съдържание. Точно и в съответствие с изискваният на чл.305, ал.3 от НПК са посочени причините, поради които едни доказателствени източници са кредитирани, а други отхвърлени. Крайното заключение за авторството на деянието, признато в лицето на подсъдимия М, не е лишено от убедителна доказателствена основа.
Неубедителни са възраженията на подсъдимия М, че за извършване на деянието са необходими специални познания, каквито той не притежава.
На идентични възражения /тези/ въззивният съд е дал аргументиран отговор. По-скоро жалбоподателят не държи сметка, че осъждането се отнася само до една от формите на изпълнителното деяние, визирани в престъпния състав – неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на електрическа енергия, за което въздействие не са необходими по-специални умения и средства /виж показания на свидетеля И/. Отделно от това, такава дейност очевидно не е чужда за подсъдимия М, предвид предходното му санкциониране за идентична такава.
Съдът не се е позовал на „доказателства, които са извънпроцесуални” /виж допълнителна жалба/. Преди всичко следва да се отбележи, че съдът не е обсъждал доказателства, които не са събрани по съответния ред. Съдът, наред с останалите доказателства, е оценявал свидетелските показания на Б. , чрез които са възпроизведени предпроцесните изявления /признания/ на подсъдимия. Този факт е производно доказателство, чието значение е известно, а ползването му при доказването не е запретено от закона. По-важното е, че по делото са събрани доказателства, които макар и косвено потвърждават авторството на деянието.
Накрая, неоснователно се възразява, че съдът е изградил изводите си въз основа на писмения сигнал, подаден от конкретно лице, без същото да е разпитвано по делото. При безспорно установените факти /констатираното въздействие върху уреда, вследствие на което последният не отчита консумираната енергия – виж протокол за оглед, констативен протокол, показания на свидетелите/ – разпитът на лицето не е бил необходим.
Отделно от това, защитата на подсъдимия не е поддържала искането си за разпит на посоченото лице, а съдът предвид вече казаното и данните за наличното психиатрично заболяване на същото /виж протокол за съдебно заседание 10.07.2007 г./, правилно е приел, че такъв разпит не е наложителен.
Ето защо, тезата на жалбоподателят за допуснати пороци при формиране на изводите относно правно-релевантните факти и доказателствена недостатъчност следва да се отхвърли като неоснователна.
В предвид на горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 31/27.02.2008 г., постановена по ВНОХД № 1958/07 г. от Окръжен съд – гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.