6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 403
София, 03.02.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1427/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 529 от 30.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 351 от 12.07.2010 г. по в. гр. д. № 836/2009 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 152 от 09.07.2009 г. по гр. д. № 468/2007 г. на Районния съд [населено място], е признато за установено по отношение на Б. Р. П., С. Р. П. /С. Л./, Т. Р. С. и Ж. Р. П., че Л. К. Х. е собственик на 200 кв. м. реална част от УПИ IX-382 от кв. 34 по подробния устройствен план на [населено място], оцветена в жълт цвят и защрихована със зелен щрих така, както е отразено на скицата, приложена на л. 111 от първоинстанционното дело.
Касаторите Б. Р. П., Т. Р. С. и Ж. Р. П. – ответници по делото, искат обжалваното решение да бъде отменено като неправилно-касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, ответниците С. Р. П. /С. Л./ и В. Р. П. /В. Р. К./ считат жалбата за основателна.
Ищцата Л. К. Х. счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Данните по делото сочат, че праводателите на ищцата К. Г. К. и Г. К. Г. са притежавали недвижим имот пл. № 229, по-голямата част от който е попадала в терен, отреден с регулационния план от 1964 г. за [улица], 126, 127. От заключението на съдебно-техническата експертиза и н. а. № 178, т. І, н. д. № 300 от 25.09.1980 г., е видно, че с протокол № 11 на ИК на С. [населено място] за отчуждения им имот собствениците били обезщетени /получили в замяна/ с имот пл. № 201 – записан в разписния лист към плана от 1964 г. на ТКЗС, с площ 1 250 кв. м.
В плана от 1984 г. даденият в обезщетение имот е заснет с пл. № 382 от кв. 34 с площ 1 250 кв. м. и за него са отредени парцели Х-382 и ХІ-382. Спорната част от 200 кв. м. е придадена към държавно дворно място, съставляващо парцел ІХ от кв. 34 с площ 488 кв. м., върху който през 1988 г. по реда на чл. 15 ЗС /отм./ и чл. 108 НДИ /отм./ е учредено право на строеж в полза на К. В. Н., останало нереализирано. Установено е също, че не е извършено уреждане на регулационни сметки.
В кадастралната карта от 2003 г. парцел ІХ от кв. 34 /идентичен с имот № 1041 по плана от 2000 г./ е заснет като имот № 282, записан на /наследници на/ Р. Ж. П., предвид възстановяването му в стари реални граници с влязло в сила на 12.11.2004 г. решение № 48 от 21.05.2004 г. по адм. д. № 165/2002 г. на Районния съд [населено място] и издадено въз основа на него решение № 4036 от 26.09.2007 г. на общинската служба по земеделие и гори [населено място], като част от овощна градина от общо 5.000 дка в местността «Край село» в земището на [населено място]; за останалите 4.535 дка на собствениците е определено обезщетение при условията и по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ.
С н. а. № 171/1994 г. К. Г. К. и съпругата му К. М. К. дарили своята дъщеря – ищцата, с парцел ХІ-382 от кв. 384 с пространство 472 кв. м., ведно с построената в него вилна сграда.
Представен е и н. а. № 18/1998 г. за поправка на н. а. № 171/1994 г. относно имота, предмет на дарението, в който е записано, че е пропуснато и след думите «четиристотин седемдесет и два кв. м.» следва да се допълни «и пл. № 382 /триста осемдесет и две/ участва в парцел ІХ с 200 /двеста/ /кв./ метра, парцел Х-382 /триста осемдесет и две/ – 472 кв. м. участват с 360 /триста и шейсет/ кв. м., к. о. на пл. № 382 – 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ кв. м.».
С оглед предвижданията за имота по регулационния план от 1984 г., при съобразяване с указанията в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на Върховния съд и предвид нормата на пар. 8 от ПР на ЗУТ, въззивният съд намерил, че след изтичане на сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план за заемане на придадената от имота на ищцата част е прекратено и тя не е изгубила собствеността върху спорните 200 кв. м. по силата на отчуждителното действие на плана. Съдът приел и, че от датата на извършената поправка на нотариалния акт за дарение през 1998 г. ищцата е своила имота и тъй като е установила фактическата власт въз основа на правно основание, годно да я направи собственик, като добросъвестен владелец е придобила собствеността към 17.12.2003 г.
По възраженията на ответниците да са собственици на парцел IX от кв. 34, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, включващ и спорните 200 кв. м., въззивният съд приел, че от представената декларация от 1949 г. за притежаваните от наследодателя им непокрити земеделски имоти не е установено местонахождението на претендирания за реституция имот. Решението за възстановяване на собствеността не е породило транслативно действие в патримониума на ответниците и установителната претенция на ищцата следва да бъде уважена.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ при произнасянето по правната същност на нотариалния акт за поправка на окончателен нотариален акт, извършен в присъствието на страните, и легитимира ли се ищцата за собственик на спорната по делото площ 200 кв. м. въз основа на н. а. № 171/1994 г., поправен с н. а. № 18/1998 г.
Въпросът за поправката на окончателен нотариален акт, включително и на извършен в присъствието на страните, не е уреден от закона. Съдебната практика и правната теория приемат, че това става с нов нотариален акт за поправка на погрешния акт, в който се излага какво се поправя в основния акт, как трябва да се четат поправените думи и изречения, какво се прибавя или съкращава. Поправките могат да обхванат както съдържанието на нотариалния акт, така и съдържанието на договора, ако с тях не се изменя съдържанието на последния. Когато грешката в нотариалното удостоверяване е станала поради грешка в представените документи, за да се извърши поправка, необходимо е да се представи нов документ с обяснение, че предишният е бил погрешен. Задължителната преценката на доказателствата по делото от решаващия съд, съгласно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, съответно чл. 235, ал. 2 ГПК /от 2007 г./, не изключва правото на съда да анализира съдържанието на документа с оглед и на останалите доказателства по делото, за да бъде установен какъв е точният смисъл, вложен в изразения писмен текст на нотариалния акт за поправка на окончателен нотариален акт.
По касационната жалба:
За да установи какъв е точният смисъл, вложен в изразения писмен текст на нотариалния акт за поправка на нотариалния акт за дарение, въззивният съд се позовал на скица № 860 изх. № 257/12.02.1998 г., въз основа на която нотариусът направил извод за неправилно вписани данни относно подарения имот, и добавил, че предмет на дарението е и площта от 200 кв. м., с която имот пл. № 382 участва в парцел ІХ. Тези данни съответстват на заключението на съдебно-техническата експертиза относно регулационното отреждане за имот пл. № 201, идентичен с имот пл. № 382 по плана от 1984 г. Те обаче, не налагат формирания от въззивния съд извод по предмета на дарението от 1994 г. Това е така, защото с нотариалния акт от 1998 г. не е извършена поправка, а изменение в съдържанието на сключения договор. След като предметът на сделката е бил определен чрез посочване на обекта на дарението – парцел ХІ-382, под формата на поправка всъщност е добавен нов предмет, а именно, че дарени на ищцата са и 200 кв. м., придадени по регулация от имот пл. № 382 към парцел ІХ от кв. 34. Други доказателства в подкрепа твърдението на ищцата да е собственишца на основание сделка, по делото не са представени.
Ето защо основателно се поддържа от касаторите, че ищцата не се легитимира за собственица на спорната площ от 200 кв. м. въз основа на н. а. № 171/1994 г., поправен с н. а. № 18/1998 г.
Приложението на пар. 8 вр. пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ за прекратяване отчуждителното действие на дворищнорегулационния план, когато дължимото обезщетение не е изплатено на собственика, би подлежало на обсъждане в случай, че ищцата е придобила собствеността по силата на договора за дарение, но страните не са изправени пред такава хипотеза.
Във връзка с другия въведен от ищцата придобивен способ – придобивна давност, по делото е установено, че спорният имот е част от земеделска земя, внесена в ТКЗС /имот пл. № 201 е записан в разписния лист към плана от 1964 г. като такъв на ТКЗС/, която впоследствие е включена в регулацията на [населено място] и е отстъпена като обезщетение на праводателите на ищцата при действието на ЗПИНМ /отм./ за техен имот пл. № 229, отчужден за мероприятие на общинския народен съвет.
С оглед този произход на имота възникналата конкуренция на права попада в хипотезата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ /Нова – ДВ, бр. 98 от 1997 г./, според която възстановява се собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон.
С т. 2 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в понятието „предоставяне на земеделски земи на трети лица“ по смисъла на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се включват всички сделки и административни актове с вещноправни последици. Както е изяснено в тълкувателния акт, текстът визира фактически незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, тъй като тези, които са застроени със законни сгради или законно разрешеният строеж върху тях е започнал към 01.03.1991 г., не подлежат на реституция съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
В случая придобиването от праводателите на ищцата е въз основа на административен акт с вещно-правни последици – решение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет за определяне на обезщетение за друг техен отчужден имот. След включването му в строителните граници на населеното място за част от имота са отредени дворищнорегулаицонни парцели, като парцел ХІ-382 /обединяващ парцели Х-382 и ХІ-382/ е застроен преди влизане в сила на ЗСПЗЗ с вилна сграда, а спорната площ, придадена към парцел ІХ от кв. 34 – държавен, е незастроена /какъвто е и целият парцел ІХ/. Незастроеният имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ в хипотезата на чл. 10, ал. 13, изр. 1 ЗСПЗЗ в полза на бившия собственик. От данните по делото и преди всичко от ползващите се с доказателствено значение мотиви към решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е видно, че спорната площ е принадлежала на Р. Ж. П. – наследодател на ответниците, като част от собствената му овощна градина от 5.000 дка в м. «Край село».
Същевременно, съгласно чл. 10, ал. 13, изр. 2 ЗСПЗЗ приобретателите на имоти, попадащи в приложното поле на чл. 10, ал. 13, изр. 1 ЗСПЗЗ, не могат да се позовават на придобивна давност. Такава може да тече от влизане в сила на решението на общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността, а в случая то е от 2007 г., когато е подадена и исковата молба. Дори да се вземе предхождащото го решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, влязло в сила през 2004 г., то не е налице необходимият, установен в чл. 79 ЗС срок, който да доведе до придобиване на имота по давност от ищцата. Ирелевантни при това положение са видът владение /добросъвестно или недобросъвестно/, и упражняваната от ищцата, съответно от праводателите й, фактическа власт до възстановяването на имота.
С оглед на всичко изложено, като е приел, че ищцата е собственица на имота по исковата молба, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част, а делото съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се реши от Върховния касационен съд. Ищцата не е доказала да е носител на претендираното право, поради което предявеният положителен установителен иск за собственост следва да се отхвърли.
На ответниците – касатори, следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 118.20 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 351 от 12.07.2010 г. по в. гр. д. № 836/2009 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е уважен положителен установителен иск за собственост на част с площ 200 кв. м. от УПИ IX от кв. 34 по подробния устройствен план на [населено място], предявен от Л. К. Х. срещу Б. Р. П., С. Р. П., Т. Р. С. и Ж. Р. П. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. К. Х. срещу Б. Р. П., С. Р. П. /С. Л./, Т. Р. С. и Ж. Р. П. положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост на част с площ 200 кв. м. от УПИ IX от кв. 34 по подробния устройствен план на [населено място], съответно от ПИ № 39459.502.282 по кадастралната карта на с. с., оцветена в жълт цвят и защрихована със зелен щрих така, както е отразено на скицата, приложена на л. 111 по гр. д. № 468/2007 г. на Районния съд [населено място].
ОСЪЖДА Л. К. Х. да заплати на Б. Р. П., Т. Р. С. и Ж. Р. П. 118.20 /сто и осемнадесет лв. и 20 ст./ лева – разноски за водене на делото във всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: