О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр.София, 14.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1848 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Г., към която с молба от 07.10.2009 г. са се присъединили и А. Ц. С. и А. В. А. срещу решение от 15.05.2009 г. на Софийския градски съд, IV-А възизвен състав, постановено по гр.д. № 3* от 2008 г. в частта му, с която е оставено в сила решение от 26.06.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийския районен съд, 35 състав за отхвърляне на предявеният от касаторките срещу ОСЗГ ”К” иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на А. Й. С. на възстановяване на собствеността върху оставени в наследството на неговата баба Т. П. Б. земеделски земи за размера над 2/7 ид.ч. от тези земи.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр.д. № 2 от 1996 г. на ОСГК на ВКС, в решение от 20.12.2005 г. по гр.д. № 1* от 2004 г. на СГС, II г отд. и в решение от 28.12.2005 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на СГС, II в отд. Касаторите считат и че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като не била налице трайна практика по приложението на закона при такива хипотези и се налагало тълкуване, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика и непълна на правната разпоредба и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Ответниците по жалбата ОСЗ „К” и С. о. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на иска с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за над 2/7 ид.ч. от претендираните земеделски земи, въззивният съд от една страна е приел, че ищците като наследници на А. Й. С. имат право на възставовяване само на 2/7 ид.ч. от оставените в наследството на Т. П. Б. имоти, а от друга- че за иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ са без значение наследствените квоти на ищците, поради което наведените в тази насока оплаквания във въззивната жалба не следвало да се обсъждат.
Не се констатира противоречие на обжалваното решение с посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр.д. № 2 от 1996 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че по предявен иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ съдът следва да се произнесе по основателността на търсеното право на възстановяване на собствеността, но същото е направено и от въззивния съд в обжалваното решение. В това Тълкувателно решение не е разглеждан и решаван правния въпрос, който касаторите са посочили в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК- дали за основателността на иска чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ са от значение наследствените квоти на ищците.
Не е налице противоречие по поставения от касаторите правен въпрос в обжалваното решение и в посочените решения на СГС: В решение от 20.12.2005 г. по гр.д. № 1* от 2004 г. на СГС, II г отд. и в решение от 28.12.2005 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на СГС, II в отд. няма произнасяне по поставения от касаторите правен въпрос, а е прието, че при иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ ищецът следва да установи своята активна материалноправна легитимация- да докаже с допустимите по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ доказателствени средства, че той или неговият наследодател е бил собственик на претендирания земеделски имот към момента на включването му в ТКЗС. Същото е прието и в обжалватото решение на Софийския градски съд.
Поставеният правен въпрос /относим ли е към производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ въпросът за наследствените права на прекия наследодател на ищците, когато той няма самостоятелен титул за собственост, а е наследник на друг общ наследодател/ е от значение за точното прилагане на закона, тъй като по него няма съдебна практика и е налице неяснота по приложението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ в тази конкретна хипотеза. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и касационното обжалване на решението на СГС следва да бъде допуснато.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Д. А. Г., А. Ц. С. и А. В. А. срещу решение от 15.05.2009 г. на Софийския градски съд, IV-А възизвен състав, постановено по гр.д. № 3* от 2008 г.
ДЕЛОТО да се докладва на П. на Първо г.о. на ВКС за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание, тъй като съгласно пар.16 от ПЗР на ЗСПЗЗ касаторките са освободени от заплащане на държавна такса.
КОНСТИТУИРА на основание пар.80 от ПЗР на ЗИД на Закона за горите, обн.в ДВ бр.43 от 2008 г. като ответник по касационната жалба на мястото на ОСЗГ „К”- ОСЗ „К”.
На основание чл.265 от ГПК на ОСЗ „К” и на С. о. да се изпратят преписи от молбата на касаторките А. С. и А. А. от 07.10.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.