О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр.София, 21.03.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N440 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.11.2014г. по гр.д.№2919/2014г. ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Т. К. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът – [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете, предявени от Т. К. против [фирма] за признаване на уволнението й извършено със Заповед № 43/ 20.12.2013г. на изпълнителния директор на дружеството за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването и на предишната работа – „ машинен оператор тютюневи изделия командно ел.табло в звено: 51-цех подготвителен” и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие незаконното уволнение в периода 02.01.2014г. – 01.07.2014г.
Прието е по делото от допълнително споразумение № 274/02.01.2013г. към трудов договор № 843/12.04.2010г., че Т. К. е заемала длъжността „ машинен оператор тютюневи изделия командно ел.табло в звено :51-цех подготвителен”, като в т.3 – срок на договора е посочено, че същият е сключен като срочен по смисъла на нормата на чл.68, ал.1, т.2 КТ до завършване на определена работа, а именно – изработка на цигари по спецификация за производство, съгласно решение на Съвета на директорите от 02.01.2013г.
Установено е, че работодателят е прекратил трудоото правоотношение със ищцата-жалбоподател в настоящето производство, със Заповед 43/20.12.2013г. по реда на чл. 325, т.4 КТ, като е приел, че е завършена определената работа – изработката на цигари по спецификацията за производство, съгласно решението на Съвета на директорите от 02.01.2013г.
Съдът е изложил съображения за това, че, за да е налице срочен трудов договор по смисъла на нормата на чл. 68, ал.1, т.2 КТ – до завършване на определена работа е необходимо в договора да е посочен вида и обема на работата, за изпълнението на която е сключен и е приел, че в допълнителното споразумение между страните е посочено, че срокът в случая е свързан с изработката на цигари по спецификация за производство, съгласно решение на Съвета на директорите от 01.01.2013г. Съдът е счел, че от прието по делото заключние на счетоводна експертиза за периода 02.01.2013г. – 31.12.2013г. са произведени повече къса цитари е от предвиденото в спецификация, одобрена в решението на СД. Приел е, че след като са произведени предвидените в спецификацията цигари и тютюн, то работата е завършена по смисъла на нормата на чл. 68, ал.1, т.2 КТ и трудовото правоотношение е прекратено, без да е необходимо изрично изявление на работодателя в тази насока, т.е. налице е фактическият състав на прекратяване на трудовия договор по реда на чл.325, т.4 КТ и уволнението е законосъобразно.
в изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалние си представителподдържа, че в решението е дан отговор на правни въпроси от значение за спора: кога е налице тр удов договор за определена работа по смисъла на чл.68, ал.1,т.2 КТ и дали дейността, която трябва да се изпълнява като определена работа, е задължително да е преустановена като трудов процес по чл.68, ал.1, т2 КТ. Поддържа, че са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения от 31.01.2012г. по гр.д.№450/2011г., трето г.о на ВКС, в което е прието, че договор сключен по чл.68, ал.2 КТ следва да е за конкретна работа, решение от 20.11.2009г. по гр.д.№2071/2008г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че при срочният трудов договор за определена работа по см. на чл. 68, ал.1, т.2 КТ се касае до работа , която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гл.т. да се тълкува „срока” за извършване на тази работа, при което реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 68, ал.1, т.2 КТ и по силата на договореността , трудовото правоотношение се прекратява, като не е необходимо нито предизвестие , нито се следва обезщетение .
Върховният касационен съд състав на четвърто г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по по поставените от жалбоподателката въпроси.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.11.2014г. по гр.д.№2919/2014г. на ОС Пловдив.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г.о. на ВКС за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: