Р Е Ш Е Н И Е
№ 404
София, 22 октомври 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети октомври двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Жанина Начева
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 410/2009 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Т. Д. Д. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 205 от 12.05.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 326/2009 год. на Плевенския окръжен съд.
В искането и в съдебно заседание от осъдения и защитника му се поддържа оплакване, че непроверяваното по касационен ред въззивно решение е постановено при наличието на основания за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 НПК, като се излагат съображения, че въззивният състав не е изпълнил задълженията си по чл. 313 ал.1 НПК и не е констатирал и отстранил допуснатите нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт и от първоинстанционния съд, с което съществено е нарушил правата му. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното:
С присъда № 140 от 5.03.2009 год. постановена по НОХ дело № 75/2007 год. Плевенският районен съд е признал подсъдимите С. С. Ц. , Д. Д. Ц. , М. Т. Б. , Т. Д. Д. и С. Г. Й. за виновни в това, че на 30.04.2005 год. в землището на с. Г. обл. Плевен, в условията на продължавано престъпление, Д. Ц. в условията на опасен рецидив, останалите в условията на повторност, след предварително сговаряне и чрез използване на МПС и техническо средство, отнели и се опитали да отнемат чужди движими вещи, собственост на “Напоителни системи” ЕАД- клон Плевен, без съгласието на представителен орган на дружеството и с намерение противозаконно да ги присвоят на обща стойност 4644лв и ги осъдил по предявените обвинения, като на Т. Д. Д. на основание чл. 195 ал.1 т.4,5 и 7 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 28 ал.1 и чл. 55 ал.1т.1 НК е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е постановил подсъдимия Т. Д. Д. да изтърпи и наказанието от една година лишаване от свобода наложено с присъда на Плевенския районен съд потвърдена с решение № 591/2004 год. по НД № 48/2004 год. на ВКС.
С въззивно решение № 205 от 12.05.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 326/2009 год. Плевенският окръжен съд е потвърдил присъдата в частта по осъждането на подсъдимия Т.
Искането е процесуално допустимо защото е направено от легитимна с. , в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно, макар и не по посочените в него съображения.
Доводът на осъдения за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на съществено нарушение по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК, който се мотивира с формално изпълнение на задълженията на въззивната инстанция при проверката на правилността на невлязлата в сила присъда, довело до нейното потвърждаване без да са налице основания за това, е основателен.
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по жалби на подсъдимите срещу постановена от Плевенския районен съд осъдителна присъда. От подсъдимия Т, молител в настоящото производство, са поддържани конкретни доводи за нарушение на материалния и процесуалния закони, изразяващи се в това, че при изграждане на фактическите констатации за авторството на деянието първоинстанционният съд се е позовал на доказателствени източници, които не са приобщени по надлежния процесуален ред към доказателствените материали и го е осъдил по обвинение, което не е доказано по несъмнен и категоричен начин от обективна и субективна страна.частващия по делото прокурор е изразил становище, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, без да ги конкретизира.
Въззивният състав е декларирал, че изцяло е проверил правилността на присъдата служебно и по наведените от страните доводи, но по същество само формално е изпълнил задълженията си по чл. 314 ал.1 НПК, като не е констатирал допуснатите нарушения на процесуалните правила, които макар и да не са конкретно релевирани са съществени и от категорията процесуални наруения, които във всички случаи са основание за отмяна на постановения съдебен акт защото ограничават основните права на подсъдимия.
Решаващите съдебни състави без основание са упрекнати, че са формирали вътрешното си убеждение въз основа на доказателствени материали, които са съставени в нарушение на изискванията на процесуалния закон и не са приобщени по предвидения в нето ред. Този довод е релевиран пред въззивната инстанция, която мотивирано го е отхвърлила. Фактът, че всички писмени доказателства, събрани в досъдебното производство не са поименно изброени при приемането им по реда на чл. 283 НПК, не означава, че не са приобщени към делото, още по-вече че защитата се е позовавала именно на тези доказателства и то в упражняване правото на защита. Не е допуснато и второто поддържано от осъдения нарушение на процесуалните правила, изразило се в непрецизно изготвяне на обвинителния акт, което го лишило от възможността да унае колко обвинения и за какви престъпления са му повдигнати. Действително обвинителния акт в поддържаната от осъдения част не е изготвен по най прецизния начин, но от него става ясно, че се обвинява в едно довършено престъпление, извършено в условията на продължавано престъпление.
Обвинителният акт е изготвен при наличието на друго процесуално нарушение, което съществено е ограничило правото на подсъдимия и е от категорията процесуални нарушения, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретен довод. То не е констатирано от въззивната инстанция и потвърждавайки присъдата в частта, с която този подсъдим е признат за виновен се е стигнало до осъждането му по обвинение, което не му е било предявено.
По делата от общ характер фактическите рамки на произнасянето на съда по повдигнатото от прокурора обвинение се очертават с обстоятелствената част на обвинителния акт. Там следва да бъдат изложени фактическите положения, дали основание на прокурора да приеме за извършено престъплението, както и доказателствените материали в тяхна подкрепа. От него подсъдимият узнава в извършването на какво престъпление се обвинява и в тези рамки осъществява правото си на защита.
В случая обвинителният акт не е изготвен по този начин, като е ограничено основното право на подсъдимия по чл. 55 НПК. Следва да се посочи, че след приключване на разследването в Плевенския районен съд е бил внесен обвинителен акт въз основа на който е било образувано НОХ дело № 3241/2005 год. В открито съдебно заседание съдът е констатирал, че обвинителният акт е изготвен при отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, защото не е изразено становище по точната правна квалификация и на това основание е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняването му. Съдът обаче не е констатирал допуснато и друго процесуално нарушение, изразяващо се в липсата в обстоятелствената му част на фактически обстоятелства относно участието на подсъдимия Т в престъплението. В повторно изготвения обвинителен акт това нарушение не е отстранено, като е налице буквално преписване на първия обвинителен акт и е добавено в обстоятелствената част само едно изречение кое налага престъплението да бъде квалифицирано като довършено. В него изрично е посочено, че четиримата подсъдими – Д. Ц. , С. Й. , С. Ц. и М. Б. решили да извършат кражба на тръби, снабдили се с лопати и чукове, с лек автомобил отишли до мястото, където се намирали тръбите, със задружни усилия изкопали 13 метри и ги натоварили на лекия автомобил, след което подготвили за отнемане ощ 17 метри и в този момент били заловени. Без излагане на фактически обстоятелства за участието на подсъдимия Т при вземане на решението и изпълнение на престъплението, в заключителната част на обвинителния акт му е предявено обвинение по чл. 195 ал.1т.4,5 и 7 НК. Съдията докладчик не е изпълнил задълженията си по чл. 248 НПК и не е констатирал нарушението. Разгледал е делото по същество и е постановил присъда, с която го е признал за виновен и му е наложил наказание. В мотивите на присъдата при изграждане на фактическите обстоятелства е възприел подхода при изготвяне на обвинителния акт и не е изложил фактически данни, които приема за установени относно неговото участие.
Въззивната инстанция от своя с. също не е изпълнила задълженията си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, поради което не е констатирала нарушението. Тя не е могла да го отстрани сама защото не може да иззема функциите на прокурора и единствената процесуална възможност е била да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав от стадия “Действия на прокурора след приключване на разследването”. Вместо това за първи път в мотивите на въззивния съдебен акт е изложила фактическа констатация, че деянието е извършено по предварително взето от петимата подсъдими решение, която е направена във вреда на обжалвалия подсъдим.
Въззивният състав не е констатирал и допуснатото от първоинстанционния съд нарушение по чл. 303 ал.2 НПК, изразяващо се в осъждането на подсъдимия по обвинение, което не е доказано. Фактическата констатация, че той е участвал при извършването на престъплението е лишена от доказателствена основа, защото не се подкрепя от събраните гласни доказателства съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели И. Д. А. Т. и П. К. , както и от събраните в досъдебното производство писмени доказателства, представени в подкрепа на обвинителната теза. От свидетелите единствено е установено изкопаването на тръбите от няколко лица, които били с лек автомобил, но нито един от тях не е установил между тези лица да е бил и подсъдимия. Не са го разпознали и при извършените в досъдебното производство разпознавания, така както са разпознали други подсъдими. Фактически данни за неговото участие в престъплението се съдържат единствено в дадените пред съдия в досъдебното производство/л.121/ обяснения на подсъдимия С. Както е посочил в практиката си Върховният касационен съд осъдителна присъда не може да се постанови само на база уличаващи лицето обяснения на друг подсъдим. Необходимо е тези обяснения да бъдат подкрепени с други преки или коствени доказателства, събрани по реда на НПК. В случая такива доказателства няма.
При тези данни следва да се приеме, че непроверяваното по касационен ред въззивно решение на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдена присъдата на Плевенския районен съд е постановено при нарушение на процесуалните правила по чл. 348 ал.3 т.1 НПК, което е съществено по смисъла на чл. 422 ал.1 т.5 НПК и на това основание производството следва да бъде възобновено. То се е изразило в ограничаване правото на подсъдимия да узнае в извършването на какво престъпление се обвинява, както и на правото му да бъде признат за виновен и осъден по обвинението само ако е доказано по несъмнен начин. Последното нарушение не може да бъде отстранено при повторно разглеждане на делото, поради което не следва да бъде уважавано направеното искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав от стадия ”Действия на прокурора след приключване на разследването”, както се поддържа от осъдения и въприема от представителя на обвинението. Доколкото обвинението не е доказано по реда на чл. 303 ал.2 НПК и настоящата инстанция има правомощие да оправдае подсъдимия правата му в най-пълна степен ще бъдат защитени с постановяване на оправдателна присъда. Такава може да бъде постановена при условията на чл. 425 ал.1.2 във вр. с чл. 21 ал.1 т.1 НПК.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Възобновява производството по ВНОХ дело № 326/2009год. по описа на Плевенския окръжен съд в частта по осъждането на подсъдимия Т. Д. Д..
Отменява постановеното по делото въззивно решение № 205 от 21.04.2009 год., с която е потвърдена присъда № 140 от 5.03.2009 год. по НОХ дело № 75/2007 год. на Плевенския районен съд относно осъждането на подсъдимия Т. Д. Д. и вместо нея
Признава подсъдимия Т. Д. Д. за невинен в това на 30.04.2005 год. в землището на с. Г., в условията на повторност и след предварително сговаряне с отаналите, осъдени по делото подсъдими С. Ц. , Д. Ц. , М. Б. и С. Й. , чрез използване на техническо средство и МПС да е отнел от владението на “Напоителни системи” ЕАД-Плевен 13 метри тръби РVC на стойност 2012.40лв и да е направил опит да отнеме 17 метри от същите тръби на стойност 2631.60лв и го оправдава по предявеното обвинение по чл. 195 ал.1 т.4,5 и 7 НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: