2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 317/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 404
гр. София, 29.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 317 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Б. З. и К. И. З. срещу решение от 26.01.2012 г. по гр. д. № 3776/11 г. на СГС. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Н. Й. Б. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № І-043-19 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 7442/10 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение е разпределено между И. и К. З. и Н. Б., на основание чл. 32 ал. 2 ЗС, ползването на апартамент № 58 изграден в груб строеж в парцел І, ІІ, ІІІ и ІV в кв. 133-д на [населено място], м. „К. село-Плавателен канал”, съгласно скица към заключение на вещо лице, неразделна част от решението.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос допустимо ли е съдът да разпредели правото на ползване между страните, тогава когато има спор за собственост.
Настоящият състав счита, че има основание за допускане на касационното обжалване с оглед на евентуалната недопустимост на въззивното решение. Според решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 415/10 г. на ВКС І ГО, постановено в производство по чл. 290 ГПК, в производството по чл. 32 ал. 2 ЗС съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици като постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общата вещ или имот. В това производство не се решават спорове за собственост между страните, а само им се оказва съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ. Когато са налице спорове за собственост, те са преюдициални по отношение разпределянето на ползването и трябва да бъдат разрешен предварително по исков ред.
В Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС също е прието, че ВКС е длъжен и служебно да допусне обжалваното въззивното решение до касационен контрол, когато недопустимостта и нищожността на въззивното решение, не са посочени от жалбоподателя като основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и в производството по чл. 288 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.01.2012 г. по гр. д. № 3776/11 г. на СГС.
УКАЗВА на И. Б. З. и К. И. З. в едноседмичен срок да внесат 40 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: