О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 404/03.07.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Гълъбина Генчева
Членове: Теодора Гроздева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1016 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1496/ 23.11.2016 г. по гр. д. № 1680/ 2016 г., с което Варненски окръжен съд отменя решение № 2647/ 29.06.2016 г. по гр. д. № 12254/ 2015 г. на Варненски районен съд и признава за установено по отношение на Н. К. К., че [община] не е собственик на един имот в местността „А.“, землище на [населено място], [община].
Решението се обжалва от [община] с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите:
1. Допустимо ли е адресат на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие по давност правото на собственост върху земеделската земя, върху която му е било предоставено право на ползване?
2. Приложим ли е мораториумът, наложен с § 1 от ЗИД на ЗС (в сила от 31.12.2008 г.), а след това с § 1 от ЗИД на ЗС (в сила от 31.12.2008 г.) за земи в обхвата на чл. 25 ЗСПЗЗ, респ. на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ?
3. Кой е началният момент на давностния срок за придобиване на имот, който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но реституционната процедура за него не е приключила?
Касаторът счита повдигнатите въпроси обуславящи въззивното решение, а допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК обосновава с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с влезли в сила решения на Варненските съдилища и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, които прилага. Оплакванията по същество са, че решението е постановено в съществено нарушение на процесуалния закон.
Ответникът по касация Н. К. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, приложената практика е неотносима, а въззивното решение е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема жалбата с допустим предмет (искът е за право на собственост върху недвижим имот), при надлежна процесуална легитимация (касатор е ответникът по уважения отрицателен установителен иск), спазен е срокът по чл. 283 ГПК и са налице всички останали предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, но повдигнатите въпроси подлежат на обобщаване (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС).
Ответникът по касация обосновава правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост с твърденията, че е лице, на което правото на ползване върху имота (земеделска земя) е прекратено по силата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, а той е установил фактическа власт през 1982 г. Ответникът по касация не е упражнил правата по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, но към 22.11.1997 г. е променил своето намерение и вече свои имота. От тогава обективното ни право допуска да се придобие по давност земя, собствеността върху която се възстановява по ЗСПЗЗ (чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ). Неговото владение е продължило непрекъснато и необезпокоявано до момента, в който през 2014 г. касаторът му отказва издаването на скица, а впоследствие съставя и акт за частна общинска собственост на имота (АЧОС № 6091/ 04.09.2015 г.).
Касаторът е оспорил иска с отвод за недопустимост поради липса на правен интерес и възражения за неоснователност поради осъществените предпоставки на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ – посочени като основание за съставения АЧОС.
С обжалваното решение се приема, че правния интерес от отрицателния установителен иск доказва владението, което ответникът по касация е установил, след като неговото право на ползване върху имота е прекратено по силата на закона (§ 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ). Владението въззивният съд е приел за доказано от гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетели. От фактическа страна е приел, че имотът попада в терен, за който ЗСПЗЗ предвижда да се изготви план на новообразуваните имоти. Добавил е, че такъв план не е съставен до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. От правна страна е приел, че изложеното изключва предпоставките на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, защото тяхното осъществяване е възможно само за земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ и след приключване на предвидените в закона реституционни процедури. Заключил е, че отрицателният установителен иск е основателен, отменил е първоинстанционното решение, с което е отхвърлен и го е уважил.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че повдигнатите от касатора въпроси в духа на заявените касационни оплаквания подлежат на обобщаване. Обобщаването ги свежда до следния: Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, предявен от лицето, на което правото на ползване е прекратено при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато правният интерес от иска е обоснован с твърденията за владение върху земеделски имот след 22.11.1997 г., но имотът попада върху терен, за който ЗСПЗЗ предвижда, че следва да се изготви план на новообразуваните имоти и до приключване на съдебното дирене планът не е изготвен? По този въпрос, за който е налице и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1496/ 23.11.2016 г. по гр. д. № 1680/ 2016 г. на Варненски окръжен съд.
Указва на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на ВКС държавна такса 25. 90 лв.
Делото да се докладва при представяне на документа за насрочване в открито съдебно заседание, но не по-късно от изтичане на 1-седмичния срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.