Р Е Ш Е Н И Е
№ 404
София, 06 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети и четвърти септември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар: Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 370/2008 година
Производството е по реда на чл.424 във вр. с чл.423, ал.1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения М. М. Б. за възобновяване на НОХД № 3059/06 г. на Районен съд – гр. П. и отмяна на постановената по него присъда № 1325/06.11.2007 г.
В искането се излагат доводи, че осъдения не е знаел за наказателното производство и за постановената присъда. В допълнителната молба – уточнение, представена от процесуалния представител, назначен по реда на чл.94, ал.3 във вр. с ал.1, т.6 и т.7 от НПК, доводите се конкретизират, включително и на плоскостта на нарушено право на защита. Искането се поддържа лично от осъдения и чрез процесуален представител.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, установи следното:
С цитираната присъда осъденият Б. е признат за виновен в това, че на 24.10.2006 г. е излязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи – престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Наложеното наказание е три месеца лишаване от свобода.
Искането за възобновяване е неоснователно.
І. Досъдебната фаза на процеса е протекла с участие на осъденото лице. С внасянето на обвинителния акт е поставено началото на съдебната фаза на процеса. За първото по делото заседание, насрочено за 25.01.2007 г., е било разпоредено призоваване на подсъдимия и връчването на обвинителен акт. Приложената към делото призовка /л.12/ удостоверява, както призоваването на осъдения, така и връчването на книжата. Съдебното заседание не е проведено по обективни причини /виж разпореждане на съдия-докладчик – л.16/. С изрична молба от 25.01.2007 г. /л.21 от делото/, подадена лично от осъдения Б. , последният е заявил невъзможността си да пътува до Районен съд – гр. П. и е отправил искане за назначаване на служебна защита. За съдебното заседание, насрочено за 12.03.2007 г. осъденият е бил редовно призован /призовка – л.18 от делото/, но не се е явил. Съдът е докладвал постъпилата от него молба и съобразно исканията му е допуснал участие на защитник, а производството е било отложено за следващата дата. Последвало е ново призоваване на осъдения. До разглеждане на делото по същество и постановяване на присъдата, районният съд е предприел мерки за установяване местонахождението на подсъдимия. По делото са постъпили писма от Кметство – с. К., в които е отбелязано, че по данни на близките му, последният се намира в Р Гърция. Изискани са сведения от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, изяснили, че осъденият Б. не търпи наказание „лишаване от свобода” и не се намира в затворите на страната на друго основание. С оглед тези данни съдът е постановил производството да продължи в задочна процедура, при предпоставките на чл.269, ал.3, т.3 от НПК.
ІІ. Извънредното производство, регламентирано в чл.423, ал.1 от НПК, има за цел да възстанови правото на лично участие на обвиненото лице в наказателния процес, ако това право е било нарушено по причини, стоящи извън неговото процесуално поведение.
Като всяко друго процесуално право и правото на участие в наказателния процес се упражнява, когато и доколкото неговия носител намери за нужно. По конкретното дело осъденият Б. сам се е отказал да реализира правото си на лично участие в процеса. При това, не защото е отправил писмено заявление за невъзможността му да вземе участие, а защото след като е бил уведомен за започналото съдебно производство се е укрил, за да го избегне.
Възраженията, отразени в саморъчно изготвеното искане, че осъденият Б. не е получавал обвинителен акт и не е призоваван за съдебната фаза на процеса, не намират опора в делото. Изложените по-горе обстоятелства ясно определят, че осъденият Б. е уведомен за започналото срещу него наказателно преследване, както в рамките на досъдебната фаза, така и в рамките на съдебната.
Между впрочем, първоначално заявената позиция на осъдения е променена пред касационната инстанция, като последният не отрича посочените вече обстоятелства по призоваването му и връчването на книжа, както и че след подаването на молбата от 25.01.2007 г. до районния съд е заминал за Р Гърция.
Не се оправдава от данните по делото и възражението, отразено в молбата – уточнение, че подсъдимият не е призоваван от адрес в с. Б., изрично отразен в обвинителния акт. Достатъчно е да се посочи, че съдът е призовал осъдения и от този адрес – виж справка, издадена от Община С. с. Б..11 от делото/. Отразените в същата данни сочат, че местожителство на осъдения Б. е в с. К., от където същият е бил и редовно призоваван за съдебното разглеждане на делото, както се посочи вече.
Не може да бъде споделено и разбирането, отразено на същото място, за нарушено право на защита, произтичащо от позицията на служебния защитник, който не е обжалвал присъдата. Защитникът е самостоятелна страна в процеса и макар да представлява чужди интереси, разполага с възможност за избор на процесуално поведение, предвид своето убеждение относно правилността на съдебния акт.
Ето защо, няма основание за отмяна на влязлата в сила присъда при условията на чл.423, ал.1 от НПК.
В предвид на горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. Б. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 1325/06.11.2007 г., постановена по НОХД № 3059/06 г. на Районен съд – гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.