3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
С., 12.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 934/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 211 от 23.05.2012 г. по т.д. № 663/ 2011 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е отменено Решение №771 от 01.07.2011 г. по гр.д. № 3968/ 2010 г. на Старозагорски районен съд, с което е уважен иска по чл. 422 ГПК и е постановено друго, с което е отхвърлен иска на [фирма] – [населено място] срещу Н. Д. В. – от [населено място] за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответника над 2490 лв. до 25 000 лв. – възнаграждение за изпълнени СМР, със законната лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.№2810/2010 г. на СзРС, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. когато възложителят е приел изпълнените СМР без възражения и е извършил частично плащане, СМР са оформени с приемо – предавателен протокол, подписан от възложителя, необходимо ли е и друго допълнително съглашение за изпълнените и приети СМР, 2.Фиксирана или определяема ли е цената, уговорена в Договора, при уговорени единични цени на СМР и при наличие на протоколи за действително изпълнените СМР, 3. Протокол обр.19 представлява ли годно доказателство за установяване на действително изпълнените СМР и за тяхното заплащане. Сочи съдебна практика: Р.№48/31.03. 2011 г. по т.д.№ 822/2010 г. на ВКС,ІІ т.о., Р.№ 110/17.08.2011 г. по т.д.№ 597/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Опр.№33/26.01.2011 г. по т.д.№ 333/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба Н. Д. В. – от [населено място] по съображения, изложени в писмено Приложение към отговора, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва жалбата и по същество, като неоснователна, по съображения, изложени в писмен Отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено решение, с което е уважен иск за установяване на вземане, който е отхвърлен, който иск не е с цена до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението в частта, с която искът по чл. 422 ГПК е уважен за установяване вземане на ищеца към ответника над 2490 лв. до 25 000 лв. и да отхвърли иска за разликата 22 510 лв., съдът е изложил, че със сключения Договор за строителство от 30.03.2009 г. страните са уговорили обща стойност на договорени видове работи само за цени на труд 37 000 лв., в която цена не са включени ДДС, материали, инвентар, доставно складови, допълнителни разходи, механизация – описани в Приложение №1, каквото приложение относно обема, видовете работи и цени, двустранно подписано от страните липсва, а подписаното само от ищеца Приложение №1, не ангажира ответника. По съображения, че страните са уговорили при възлагане на допълнителни видове СМР, които не са включени в Приложение №1, както и при непредвидени СМР, те да се договарят и заплащат отделно, съдът е посочил, че ищецът не твърди и не установява да е налице анекс за заплащане на допълнителни СМР, каквото правно значение актовете обр.19 нямат. Тъй като с договора е уговорено твърдо възнаграждение за предвидените СМР и възможност за увеличаване само при анекс за възлагане на други СМР, съдът е приел, че ищецът неоснователно претендира възнаграждение над уговореното с договора. С оглед стойността на СМР за труд 37 000 лв., съдържаща се в договора и платената от ответника сума 34 510 лв., съдът е аргументирал, че ответникът дължи разликата 2490 лв., затова е отменил решението над сумата 2490 лв. и е признал, че е неоснователен иска по чл. 422 ГПК за признаване вземане на ищеца за тази разлика.
Посочените от жалбоподателя въпроси за значението на протокол обр.19 за установяване на действително изпълнените СМР и за тяхното заплащане, за необходимостта от друго допълнително съглашение за изпълнените и приети СМР извън съставените двустранно подписани протоколи обр.19, и каква е цената, уговорена с договора – фиксирана или определяема, когато страните са уговорили и единични цени на СМР, са релевантни за делото, тъй като обуславят изхода на спора. Тези въпроси въззивният съд е решил в противоречие със съдебната практика по чл. 266 ал. 1 ЗЗД, която е в смисъл, че възнаграждение се дължи за извършена и приета работа, установяването на която може да се извърши с всякакви доказателствени средства, включително с приемо-предавателен протокол за конкретно изпълнени СМР с посочени видове, количества и стойност, в който протокол при приемане на работата, поръчващият може да направи възраженията си за неточно изпълнение в количествено или качествено отношение. Този приемо – предавателен протокол за изпълнените видове СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, обвързва страните за изпълнените и приети СМР, и с оглед характеристиката си на частен свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена сила за отразените в него факти, може да бъде оспорен от всяка от страните с всички доказателствени средства и който протокол съдът преценява с оглед всички събрани доказателства. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции:Р.№65/16.07.2012 г. по т.д.№333/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№ 110/17.08.2011 г. по т.д.№ 597/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.
В противоречие с посочената съдебна практика въззивният съд не е отдал необходимото значение на представените по делото два протокола обр.19, на извършеното от възложителя частично плащане и издадените от изпълнителя фактури – обстоятелства от значение за изпълнение на договорни СМР и приемането им от възложителя.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК в обжалваната от ищеца част. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 211 от 23.05.2012 г. по т.д. № 663/ 2011 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е отменено Решение №771 от 01.07.2011 г. по гр.д. № 3968/ 2010 г. на Старозагорски районен съд, с което е уважен искът по чл. 422 ГПК и е отхвърлен искът за признаване за установено вземане на [фирма] – [населено място] към Н. Д. В. – от [населено място] 22 510 лв. – възнаграждение за изпълнени СМР, със законната лихва, както и в частта за разноските.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр.22/28.ХІ.2008 г.) и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса 450.20 лв., при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на посочения документ делото да се докладва да насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: