О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 16.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 3502 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 27300 от 27.02.2015 г. на Е. Г. Л., гражданин на У., представляван от адвокат С. С. от САК, насочена срещу решение № 11 от 05.01.2015 г., постановено по гр. д. № 7235/1976 г. на СГС, ГК.
В срока по чл. 287 ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците по касация, както следва : от Г. В. В. – чрез адвокат В. Б. от САК и от В. Г. П. и И. Г. П. – чрез адвокат И. М. от САК, които възразяват срещу допустимостта на касационното обжалване, срещу наличието на основание за допускане на касационното обжалване и срещу основателността на касационната жалба.
В срока по чл. 287 ГПК не са депозирани писмени отговори от ответниците по касация В. В. В. и Столична община.
Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, по преценката за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:
С посоченото решение СГС, ІV „а” г.о. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на решение от 12.03.1977 г., постановено по гр. д. № 7235/1976 г. на СГС, ГК.
В кориците на делото липсват данни за данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на разгледаната по гр. д. № 7235/1976 г. на СГС, ГК претенция по чл. 32, ал. 1, т. 2 и 4 ЗТСУ (отм.), поради което основаното на чл. 280, ал. 2 ГПК възражение за недопустимост на касационното обжалване се явява неоснователно. Неоснователно е и другото възражение за недопустимост на касационното обжалване на ответника по касация Г. В. В., почиващо на разпоредбите на чл. 192, ал. 3 ГПК (отм.) и чл. 219, б. а ГПК (в редакция към ДВ, бр. 89 от 09.11.1976 г., отм.) – че доколкото основното решение не е подлежало на обжалване и е можело да бъде отменено само по реда на извънредния способ „Преглед по реда на надзора”, то не подлежи на касационно обжалване и решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Именно поради коренно променената регламентация на инстанционния контрол върху съдебните актове, действаща понастоящем, в случая не съществува друг ред за защита срещу евентуално неправилно решение за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната във второинстанционно съдебно решение, постановено при действието на отменения ГПК в редакцията му преди въвеждане на реформата от 1997 г. (ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 01.04.1998 г.), освен по реда на касационното обжалване.
Иска се допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по шест формулирани от касатора въпроси, първият от които е „Допустимо ли е да се извърши поправка на явна фактическа грешка, ако грешката е установима със затруднения, които налагат тълкуване на волята на съда”. Този въпрос има обуславящо значение за изхода на производството по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) в смисъла, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото в мотивите на решението на СГС от 1977 г. едновременно присъстват текста, послужил като основание на Г. В. В. да поиска поправка („При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено, че проектираната [улица] г. не е била приложена на място, ищците са ползвали собственото си място в границите, в които са го закупили, а щом това е така и щом като през 1951 г. регулацията е отпаднала, имотите остават в границите си от преди това”), както и текст, изключващ основателността на иска по отношение останалите ищци, извън праводателя на настоящия касатор, а именно : „Ищецът Б. Т. е собственик на спорното място от 643 кв.м.”. По отношение на този въпрос е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото с атакуваното решение е произнесен от СГС в противоречие с Решение № 55 от 06.07.2009 г. по № 541/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 247 ГПК.
Останалите поставени от касатора въпроси не съставляват основание за допускане на касационното обжалване, тъй като по съществото си представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения (въпроси №№ 3, 5 и 6), каквито не могат да бъдат обсъждани във фазата по селектиране на касационните жалби, или пък са неотносими към предмета на производството по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) – въпроси №№ 2 и 4.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 05.01.2015 г., постановено от СГС, ІV „а” г.о. по гр. д. № 7235/1976 г. на СГС, ГК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………… 2016 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора Е. Г. Л., гражданин на У., представляван от адвокат С. С. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: