Р Е Ш Е Н И Е
№ 405
София, 8 октомври 20102 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември 2012 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря ………..Л. Гаврилова…………………….. и в присъствието на прокурора от ВКП…………….П. МАРИНОВА……………, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1254/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. С. К. срещу въззивна присъда № 138 от 26.04.2012 г., постановена от Софийски градски съд по ВНОХД № 1383/2012 г. , с която е била отменена първоинстанционната оправдателна присъда по делото и подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 22.11.2008 г. в [населено място], [улица] – в ресторант „Уасаби лондж” отнел чужди движими вещи – телефон „С. Е.”, модел К770i на стойност 216 лв. Е един брой зарядно устройство за телефона на стойност 10 лв. – всичко на обща стойност 226 лв., собственост на Фондация „Мисия за защита на околната среда и водите”, от владението на С. О. Т., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194 ал.1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено за срок от три години.
Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия К., съдържа доводи за необоснованост на въззивната присъда, които не биха могли да бъдат подведени под което и да е касационно основание. С жалбата се съдържа аргумент за нарушена разпоредба на чл. 303 от НПК, което е единственото основание, което би могло да предизвика касационен контрол в рамките на разпоредбата на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Твърди се, че присъдата е изградена изцяло върху показанията на свидетелката Т., а са игнорирани и недооценени показанията на св. М. и обясненията на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на решение, с което подс. К. да бъде оправдан или алтернативно- връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание.
Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата. Сочи, че обвинението не е доказано с преки доказателства, както и че не е било доказано, че подсъдимият в деня на деянието е бил на работа. Възразява се по отношение на начина, по който е извършено разпознаването.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че приетите за установени фактически обстоятелства кореспондират с всички доказателства, като никое от тях не е игнорирано.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че необосноваността на атакувания съдебен акт /какъвто е основният довод на касационната жалба/ не е сред касационните основания, визирани в чл. 348 от НПК, поради което тя не може да бъде обект на проверка от върховния съд. Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не могат да бъдат поставени на контрол, стига при тяхното констатиране да не са допуснати процесуални нарушения. С оглед на това и с оглед пълното гарантиране на правото на подсъдимия да получи отговор на доводите си в жалбата ВКС извърши проверка на въззивния съдебен акт с оглед касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.
Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед изясняване на всички спорни обстоятелства по делото и в изпълнение на задължението си по чл. 13 от НПК въззивният съд е извършил обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята си да кредитира определени от тях – показанията на св.О. Т., С. Т. и Д. М., протокола за доброволно предаване /приложен на л. 18 от досъдебното производство/ и следващите го протокол за оглед на веществени доказателства, разписка за връщане на вещи, както и приложените справки от БТК и Мобилтел. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите на присъдата си съставът на СГС е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото, който се различава от този на първоинстанционния съд. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107 ал.3 от НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства, не са налице. Събрани доказателства и от двете категории, като право на всяка инстанция е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 339 ал.2 и ал.3 от НПК. В мотивите на въззивната присъда това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Касационната проверка на атакуваната присъда не констатира въззивната инстанция да е придала на обвинителните доказателства смисъл, какъвто те нямат. Напротив, извършен е обстоен и задълбочен анализ на показанията на свидетелите Т. и М.. Те са съпоставени с констатациите, съдържащи се протокола за разпознаване, както и с писмените доказателства, приложени на л. 11,12,14 и 15 от досъдебното производство и след като съдът се е уверил, че те са достоверни, е мотивирал своите фактически и правни изводи върху тях. Не броят на оправдателните и обвинителните доказателства е аргумент за кредитиране на едните или другите, а тяхната достоверност, която е резултат от анализа, направен от съда. Подходът му в случая е напълно законосъобразен, а в преценката на съда ВКС не би могъл да се намесва, освен ако не констатира нарушение на процесуални норми при анализа на доказателствата. Както се посочи, такива не са налице, поради което фактическата необоснованост на въззивния съдебен акт не може да бъде подложена на контрол от настоящия съд, доколкото тя не представлява касационно основание.
Въззивният съд не е имал причина за изключи от доказателствената съвкупност протокола за разпознаване на лице по снимки, приложен на л. 54 от дос. производство. Той удостоверява извършването на процесуално-следственото действие „разпознаване”, което е проведено съобразно изискуемите за това правила на НПК – чл. 169-171, поради което липсват основания да се приеме, че този протокол не може да бъде годно доказателствено средство. Налице са критериите на чл. 131 от НПК, поради което правилно протоколът е ценен като доказателствено средство в подкрепа на обвинението. Доводът за това, че са нарушени правата на подсъдимия да участва в извършването на това следствено действие, тъй като разпознаването е извършено по снимки, а не чрез съпоставянето на лица, не може да бъде споделен с доказателства, изводими от приложените по делото материали. От приложените на л. 38 и л. 49 от ДП отрязъци от призовки за К. е видно, че той е бил призоваван за извършване на действия по разследването с негово участие за дати 03.06.2009 г. и 26.06.2009 г.. Той не се е явил пред органа по разследването, поради което последният с основание е предприел действие по установяване на личността на извършителя чрез провеждане на разпознаване по снимки. Такова е било изцяло допустимо съобразно чл. 171 ал.4 от НПК, тъй като „не е било възможно да се покаже самото лице”. Съобразени са изискванията на ал.2 на законовия текст, тъй като от приложения албум със снимки е безспорно видно, че снимката на К. е била представена за разпознаване с още три снимки на сходни с него по външност лица, предвид описанието,което пострадалата Т. е дала преди това /л.54/ на извършителя.
Неоспорими са били и писмените доказателства, на които се е позовал съставът на СГС, за да обоснове фактическите си изводи по делото. От приложените на л.11-15 от ДП справки е установимо обстоятелството, че в деня, следващ отнемането на телефона, той е бил включен и активиран с карта, закупена на името на подсъдимия К.. Това обстоятелство, както и установената идентичност на телефонното устройство, предадено от подсъдимия, с това, за което св. О. Т. е представил фактура и гаранционна карта, за което въззивният съд е изложил подробни аргументирани съображения, наред с показанията на св. Т. и тези на св. М., правят главният факт, предмет на доказване, установен по един несъмнен и категоричен начин –автор на извършеното отнемане на телефона и зарядното устройство е именно подсъдимият П. К.. Липсва каквото и да е доказателство, което да внася съмнение в авторството на престъплението. Налице е съвкупност от косвени доказателства относно този елемент от предмета на доказване по делото, но те са сформирали единна и непрекъсваема верига от доказателствени факти, при наличието на която друг извод относно авторството не е бил възможен. Не са били нарушени правилата за оценка на доказателствата, поради което СГС не е допуснал процесуално нарушение, което да е довело до направата на неверни фактически изводи по делото.
С оглед на тези съображения ВКС не констатира да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, което да налага връщане на делото за ново разглеждане или оправдаването на дееца.
Липсват основания за намесата на ВКС и по отношение на размера на наложеното наказание, което е в размер изключително близък до абсолютния минимум на наказанието „лишаване от свобода”. Не се изтъква никакво обстоятелство, което да насочва към направата на извод за явна несправедливост по см. на чл. 348 ал.5 т.1 от НПК, а сам касационният съд не намира да е налице неотчетено обстоятелство, влияещо на размера на наказанието, наложено на К..
Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че оплакванията в касационната жалба на подсъдимия са неоснователни, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 138, постановена на 26.04.2012 г. по ВНОХД № 1383/2012 г. от Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.