1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр. София, 06.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 664 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ваня Д. срещу решение от 15.11.2010г. по гр. дело № 292/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е оставено в сила решение № 860 от 20.11.2009г. по гр. дело № 263/2008г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав и ответното дружество е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 450 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционното решение [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 15 254,96 лв. – част от цената на описан недвижим имот съгласно предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 20.09.2006г. и договор за покупко-продажба, сключен на 27.12.2006г. с нотариален акт № 183, т. III, рег. № 2779, по нот. дело № 504/27.12.2006г. от нотариус с рег. № 048 и фактура № 303/27.12.2006г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 457,65 лв.– мораторна неустойка съгласно раздел VI, т. 6.4. от предварителния договор, със законната лихва върху тези суми, считано от 06.02.2008г. до окончателното им плащане, и разноски по делото в размер 1 000 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касацонната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи са допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Дали оспорващият изявление в официален удостоверителен документ следва пълно и главно да докаже, че изявлението е невярно;
2/ Може ли страната в процеса, която не е установила, че счетоводството й е редовно водено, да се позове на записванията в счетоводните книги;
3/ Има ли предоставена от закона възможност страната, която е представила по делото официален удостоверителен документ, да оспори изявленията си в него?
4/ Представлява ли нотариалният акт нов правопораждащ и правопогасяващ юридически факт за начина на плащане, уговорен в предварителния договор, ако в нотариалния акт е посочен различен начин на плащане от този в предварителния договор?
5/ Представлява ли изявлението, материализирано в нотариалния акт, че цената по сделката е получена, разписка за извършено плащане?
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че облигационните отношения между страните са възникнали въз основа на сключен между тях на 20.09.2006г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който страните са постигнали съгласие, че цената на имота възлиза на сумата от 76 277,37 лв. с включен ДДС, платима по банков път по посочена в писмена форма банкова сметка на продавача, както следва: 80% от нея в размер 61 021,90 лв. с ДДС са платени като капаро от купувача на продавача преди подписване на договора, а останалите 20% в размер 15 255,47 лв. с ДДС – в момента на подписване на нотариалния акт за покупко-продажба на офиса. Решаващият съдебен състав е констатирал, че в представения нотариален акт е отразено изявлението на управителя на дружеството – продавач /ищец/, че цената на продадения имот в размер 76 277,37 лв. е изцяло изплатена. Изложил е съображения относно възможността доказателствената сила на това изявление да бъде противопоставена на ищеца, който от своя страна да я обори с допустимите от закона доказателствени средства.
Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено след проверка на първичната счетоводна документация и счетоводни записвания при ищеца и балансите на ответника за 2006г. и 2007г., депозирани в НАП, въззивният съд е приел, че фактура № 033/27.12.2006г. с посочен остатък от продажната цена на имота в размер 15 254,96 лв. е осчетоводена от ищцовото дружество, включена е от ищеца в дневника за продажбите и справката-декларация по ДДС за 2006г., поради което и с оглед липсата на писмени доказателства за плащане на тази сума по уговорения в предварителния договор начин /по банков път/ или в брой, е направил извод за основателност на предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ. С оглед акцесорния характер на иска за неустойка за забавено изпълнение, е присъдил и сумата в размер 457,65 лв. на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Първите два и последният въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са релевантни за спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото разрешаването им от въззивния съд е рефлектирало върху крайния извод в атакуваното решение за основателност на предявените искове. В съответствие с указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпросите могат да бъдат конкретизирани от настоящата инстанция по следния начин:
1/ Дали опровергаващият съдържанието на нотариалния акт в частта, в която е отразено плащане на цената, трябва да докаже пълно и главно, че признатото от него обстоятелство за получаване на цената е невярно;
2/ Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната, която ги е водила;
3/ Представлява ли изявлението, материализирано в нотариалния акт, че цената по сделката е получена, разписка за извършено плащане.
По първия въпрос относно начина на доказване /главно и пълно или непълно/, че признатото в нотариалния акт от продавача обстоятелство, че цената е получена, е невярно, не е формирана съдебна практика, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Относно другите два релевантни правни въпроса позоваването на касатора на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК е неоснователно. На въпроса за доказателствената тежест на счетоводните книги и направените в тях записвания индиректно е даден отговор във формираната по реда на чл. 290 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 62/25.06.2009г. по т. д. № 546/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 7/22.02.2011г. по т. д. № 264/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др., съгласно която счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която не се презумира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите доказателства. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение се отклонява от посочената практика, което съставлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Въпросът дали изявлението, материализирано в нотариалния акт, че цената по сделката е получена, представлява разписка за извършено плащане, е разрешен индиректно в решение № 403/10.01.2012г. по гр. дело № 1543/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 402/17.01.2012г. по гр. дело № 449/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна за съдилищата постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно посочената постоянна практика, нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот в частта, с която страните са направили изявление за заплащане на продажната цена, има характер на разписка за плащане. Решаването на този въпрос в обжалвания съдебен акт е в противоречие с практиката на ВКС, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса „има ли предоставена от закона възможност страната, която е представила по делото официален удостоверителен документ, да оспори изявленията си в него“. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Създадената по реда на чл. 290 ГПК с решение № 403/10.01.2012г. по гр. дело № 1543/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 402/17.01.2012г. по гр. дело № 449/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. постоянна практика на ВКС е в смисъл, че нотариалният акт в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респективно, че същата е получена от продавача, представлява частен свидетелстващ документ, и опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната, която го е представила. В случая тази страна е ищецът. Посочената постоянна практика на ВКС не се налага да бъде променяна.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 по въпроса „представлява ли нотариалният акт нов правопораждащ и правопогасяващ юридически факт за начина на плащане, уговорен в предварителния договор, ако в нотариалния акт е посочен различен начин на плащане от този в предварителния договор“, тъй като посоченото от касатора решение № 29/12.04.1980г. по гр. д. № 20/1980г. на ВС, ОСГК не се отнася до начини на плащане, уговорени по различен начин в предварителния и окончателния договор за покупко-продажба.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.11.2010г. по гр. дело № 292/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 314,25 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.