5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр. София, 09.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1869 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Т., [населено място], представляван от адв. К., срещу решение № I-40 от 18.03.2014г. по гр.д. № 207/2014г. на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия, с което след частична отмяна на решение № 216 от 08.11.2013г. по гр.д. № 169/2013г. по описа на Районен съд – Поморие е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск за заплащане на сумата 7 765 лева, претендирана като неизплатен остатък от 12 300 лева застрахователно обезщетение, общо изчислено от ищеца в размер на 27 000 лева и дължимо по договор за застраховка, сключен под формата на застрахователна полица от 06.10.2011г. по застраховка „Каско+” на л.а. „Х. CR-V” с рег. [рег.номер на МПС] , а в останалата му част–с която искът е отхвърлен за разликата над 7 765 лева до 12 300 лева, първоинстанционното решение е потвърдено.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Поддържа, че въззивният съд не е обсъждал поставения от него с насрещната въззивна жалба въпрос относно определянето на действителната стойност на вещта – по каталог „Шваке” или по методиката на застрахователя. Поддържа, че дължимото в случая обезщетение е в размер на действителната стойност на застрахованото имущество – съгласно чл.203, ал.3 КЗ и посочена в договора за застраховка, сключен 11 месеца преди настъпването на събитието и тази стойност няма основание да бъде намалявана, тъй като евентуалното овехтяване на вещта е инкорпорирано в същата. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Може ли въззивният съд при направено оспорване на ползваната от вещото лице методика за определяне на действителната стойност на оценяваното МПС да не се произнесе по искането, без да отчете, че така ползваната методика, приложима по застраховки „Гражданска отговорност”, не може да се ползва при застраховка „Каско”– противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 79 от 02.07.2009 по т.д. № 156/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 815 от 15.02.2011г. по гр.д. №1713/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 331 от 19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 334 от 23.04.2010г. по гр.д. №427/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 298 от 28.04.2010г. по гр.д. № 3972/2008г. на ВКС, ГК, IV г.о.;
2. Коя е действителната стойност за целите на застрахователното обезщетение на процесния автомобил – тази, изчислена от вещото лице в основното му заключение, по каталог „Шваке” или тази, посочена в допълнителното заключение, производна по ползваните три метода: каталог „Шваке”, „пазарни аналози” и „по Наредба № 24” – противоречие с решение № 79 от 02.07.2009 по т.д. № 156/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.;
3. Допустимо ли е да се ползва за определяне размера на дължимото обезщетение определената от вещото лице „осреднена стойност”, при положение, че в предходния абзац на заключението си вещото лице е определило действителната стойност на автомобила, след като законодателят в разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ изрично е посочил, че обезщетението следва да е равно на размера на вредата, а съгласно чл.193, ал.4, т.2 действителната стойност се определя по експертна оценка.
Счита, че отговорите на тези въпроси са важни както по конкретния казус, така и относно други бъдещи правни спорове.Поддържа, че следва да бъде уеднаквена практиката по реда на чл.291 ГПК относно ползваните при изготвянето на заключения по определяне на действителната стойност на вещи, предмет на застрахователни правоотношения и по-специално – при застраховка „Каско”, доколкото е налице противоречива практика.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че същата е недопустима, тъй като не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Счита, че обжалваното решение не е в противоречие с цитираната в касационната жалба съдебна практика и с него е отговорено на всички поставени въпроси. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е обсъдил приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебната автотехническа експертиза, според която въз основа на справка в Eurotax Schwake 2012г. стойността на лек автомобил от същия модел и марка е била 28 946 лева към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и допълнителното заключение, според което средната пазарна стойноста, на която към момента на застрахователното събитие е можело да се закупи автомобил от същия модел, е в размер на 22 465 лева. Въззивният съд е взел предвид представения договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 05.10.2011г. в [населено място], съгласно който ищецът е закупил застрахования автомобил за сумата 17 600 лева. Изложил е съображения, че застрахователното обезщетение се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Приел е, че, отчитайки представения договор за покупко-продажба и обстоятелството, че съгласно проучванията на вещото лице, извършени по първоначалната и допълнителната експертизи, продажната цена на този тип автомобили се движели в един и същ ценови диапазон през 2011г. и през 2012г., действителната стойноста, на която към деня на застрахователното събитие /09.09.2012г./ е могъл да се закупи автомобил като този, който е бил застрахован в ответното дружество, е не по-висока от продажната му цена през 2011г., тъй като въведеният от законодателя принцип за обезвреда към деня на настъпване на застрахователното събитие изисква обезщетението да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Тъй като застрахователят сам е определил по-висока стойност на застрахователното обезетение в размер на 21 000 лева, която сума благоприятства ищеца, е счел, че застрахователното обезщетението за откраднатия автомобил е в размера, определен от застрахователя.
Въззивният съд е приел, че неизпълнението от страна на ищеца на задължението да не се оставя част II – ра от свидетелството за регистрация в откраднатия автомобил, е от естество да способства настъпването на застрахователното събитие, предоставяйки възможност за незасичане на автомобила като обект на кражба, с оглед управление от водач, неразполагащ с необходимия за контрол по пътищата документ. Поради това е заключил, че конкретното неизпълнение отговаря на предпоставките на чл.207, ал.1 КЗ и обуславя намаляване на застрахователното правоотношение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият формулиран процесуалноправен въпрос не е релевантен, тъй като не е обсъждан от въззивния съд. Въззивният съд не се е произнесъл по направено от касатора оспорване на допълнителното заключение с оглед използваната от вещото лице методика за определяне на действителната стойност на МПС, а при определяне на размера на застрахователното обезщетение е взел предвид цената, за която застрахованият е закупил автомобила, и пояснението на вещото лице, че продажната цена на този тип автомобили се е движела в един и същ ценови диапазон през 2011г. и през 2012г. Поради това поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият и третия материалноправни въпроси следва да бъдат уточнени в следния смисъл: Как следва да се определи размерът на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско” с оглед разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ? Така уточненият въпрос е значим за изхода на делото, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с постановените от различни състави на ВКС решения по чл.290 ГПК – решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.. Съгласно тази съдебна практика обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, която не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към датата на увреждането.
Не е налице формулиран от касатора четвърти правен въпрос, относим към решаващите изводи на въззивния съд, нито са представени доказателства за наличието на противоречива практика на съдилищата, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 246 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № I-40 от 18.03.2014г. по гр.д. № 207/2014г. на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия.
УКАЗВА на Д. Б. Т., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 246 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: