О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 15.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1936 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №916 от 25.06.09г. по гр.д. №641/09г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №406 от 16.02.09г. по гр.д. №2427/08г. на Варненския районен съд, с което са определени квотите на съсобственост в един от допуснатите до делба имоти – лозе от 1 декар, представляващо имот пл. №8 по плана на с. К., обл. Варненска – по 1/3 ид.част за Ц. Й. , за И. Н. и за Й. и Й. Н. в СИО.
Въззивният съд е приел, че процесният имот е част от лозе с обща площ от 3 дка, което К. Й. Ц. , баща на първите двама съделители, е придобил по давност през 1964г., по време на брака си с майка им Т. И. Ц. С два нотариални акта от 1972г. синовете са получили по дарение по 2/3 ид.ч. от ? от целия имот, т.е. по 1/3 ид.част от него. След смъртта на бащата К. Ц. , неговите наследници – синове и преживяла съпруга са извършили доброволна делба на имота с договор с нотариална заверка на подписите от 30.11.1993г. С този договор всеки от синовете получил по едно лозе от 1 декар, а третото лозе, което е предмет на делбеното производство по настоящото дело, е останало в съсобственост между тримата. По-късно, с нот.акт №142/2007г., майката Т. Ц. продала на сина си И. К. Н., по време на брака му с Й. Н. , 2/3 ид.части от това съсобствено лозе.
При тези данни въззивният съд е приел, че с делбата от 1993г. страните са се съгласили синовете да получат в реален дял по един имот от 1 декар, а третият имот да остане в съсобственост между тримата и доколкото в договора не са посочени дяловете им в него, те следва да се приемат за равни по правилото на чл.30, ал.2 от ЗС – по 1/3 ид.част. Ето защо майката Т. Ц. е била собственик само на 1/3 ид.част от този имот и не е могла да прехвърли повече на сина си И. с нотариалния акт от 2007г. – т.е. този нотариален акт има вещно прехвърлително действие за 1/3 ид.част от имота. След тази сделка, квотите на съсобственост са както следва – по 1/3 ид.част за всеки от синовете и 1/3 ид.част в СИО за И. и Й. Н. , която те са получили по силата на продажбата от 2007г. При тези квоти е допусната и делбата на имота.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците И. Те развиват довод, че с делбата от 1993г. страните са имали за цел да обособят в реални дялове идеалните части на двамата сина, получени по силата на даренията от 1972г., като всеки от тях получи в изключителна собственост лозе от 1 декар, съответветстващо на тези части, а наследствените идеални части на тримата да останат в съсобственост. И тъй като тези части са били както следва – 4/6 или 2/3 за преживялата съпруга Т по 1/6 ид.част за всеки син, то и продажбата от 2007г. има за предмет цялата ид.част на Т. Ц. и следва да се зачете изцяло. Ето защо действителните квоти са 1/6 за ищеца Ц. Й. ; 1/6 за ответника И/6 за И. и Й. Н. в режим на СИО. Развива се и довод, че ако се приеме презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС по отношение на частите на съделителите по договора за доброволна делба от 1993г., това би означавало прехвърляне на ид.части от майката на синовете при неспазване на нотариалната форма по чл.18 от ЗЗД, което е основание за нищожност на делбата по чл.26, ал.2 от ЗЗД. Като приел нещо различно, въззивният съд постановил решение в противоречие с практиката на ВКС – решение №196/02.06.03г. по гр.д. №145/03г. на 5 чл. състав; решение №762/28.11.02г. по гр.д. №3390/02г. на І ГО и решение №1281 от 12.07.95г. по гр.д. №1442/94г. на ІV ГО.
Ответникът в производството оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателите не са формулирали правния въпрос, по който искат допускане на касационно обжалване, а и посочените от тях решения на ВКС са по различни казуси, които нямат връзка с настоящия.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правният въпрос, който се поставя в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се свежда до това дали е валидна доброволна делба, с която се променят съществуващите квоти на съсобственост за част от имота, която остава неподелена. При това тълкуване на доброволната делба от 1993г., което е направил въззивният съд, въпросът се оказва определящ за изхода на делото, а постановеното от въззивния съд решение влиза в противоречие с практиката на ВКС, посочена от жалбоподателя, че договор за делба, съдържащ дарствени разпореждания, за които не е спазена предвидената в чл.18 от ЗЗД нотариална форма, е недействителен. В същия смисъл е и т.8 на ППВС №7/73г. по сходни въпроси за съдебната спогодба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №916 от 25.06.09г. по гр.д. №641/09г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и да представят вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: