Решение №407 от 15.10.2012 по гр. дело №1589/1589 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 407
София 15.10.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1589 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. И. И. чрез адв.М.А. срещу решение № 128 от 5.07.11г.по в.гр.дело № 225/11г.на Окръжен съд – Ямбол.С него е отменено решение № 175 от 11.04.11г.по гр.дело № 1821/09г.на Районен съд – Ямбол и е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна иск против Г. К. Я. и Л. И. Я. с правно основание чл.48 ал.1 ЗЗД за сумата 20 000 лв,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с неосъществен и неупражнен достатъчно ефикасен родителски контрол върху поведението на непълнолетния им син И. Г. Я.,ведно със законната лихва,считано от 27.10.07г.до окончателното изплащане.
С определение № 576 от 15.05.12г.на състав на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1.солидарна или лична е имуществената отговорност на непълнолетния и неговите родители по повод извършено престъпно деяние от непълнолетния;и 2.предявяването на граждански иск в наказателното производство спрямо непълнолетния подсъдим прегражда ли пътя за иск по чл.48 ал.1 ЗЗД спрямо родителите му,като разрешени в противоречие с решение № 223 от 12.07.11г.по гр.дело № 900/10г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Според посочената задължителна практика когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-отговорни субекти /в едно или в отделни производства/срещу прекия непълнолетен причинител на вредата на основание чл.45 ЗЗД и срещу родителите му на основание чл.48 ЗЗД,отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона.Когато искът е бил предявен и е уважен само срещу прекия причинител,пострадалият има правен интерес в друг процес да установи,че солидарно отговорен с него е и някой друг,ако се докаже,че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му./решение № 581 от 30.09.10г.по гр.дело № 1019/09г.на ІІІ г.о./Това означава,че при осъществяване на този вид отговорност страните и съдът трябва да съблюдават правилата на солидарността ,и в частност разпоредбата на чл.122 ЗЗД,която определя правата на кредитора и начинът за реализиране на правото.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че синът на ответниците Г. и Л. Я. – И. Г. Я.,като непълнолетен, на 27.10.07г.е нанесъл на ищеца С. И. две средни телесни повреди,за което деяние му е наложено наказание с присъда № 89/21.01.09г.на наказателния съд.Със същата присъда е уважен предявения от С. И. срещу И. Я. граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД в размер на 20 000 лв за причинените му неимуществени вреди.За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.48 ал.1 ЗЗД срещу родителите на извършителя съдът е приел,че ищецът е обезщетен с влязлата в сила присъда в гражданската й част за същите претендирани по настоящото дело вреди и повторното им присъждане е недопустимо.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК.Касаторът поддържа,че след като непълнолетният деликвент е осъден на основание чл.45 ЗЗД,то пострадалият е в правото си да ангажира отговорността и на родителите му по реда на чл.48 ЗЗД,поради което неправилно въззивният съд е приел,че веднъж осъден прекия причинител отговорността на неговите родители е погасена.Моли решението да бъде отменено,а искът да бъде уважен.
Ответниците по касационната жалба Г. К. Я. и Л. И. Я. молят решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ГПК намира следното:
С оглед на дадените отговори следва да се приеме,че въззивното решение е неправилно.Въззивният съд не е съобразил особеностите на предявения иск,посочил е в мотивите си,че отговорността на деликвента и и неговите родители е солидарна,а не е съобразил това обстоятелство по съществото на спора.По гражданския иск в наказателния процес извършителят И. Я. е осъден да заплати на гражданския ищец С. И. сумата 20 000 лв,представляващи причинени от деянието неимуществени вреди.Това е цялото задължение,което той може да претендира и спрямо останалите съдлъжници.При пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора,а кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник – чл.122 ал.1 ЗЗД.Като не е съобразил солидарността на задължението и произтичащите от това права и задължения,въззивният съд е постановил решение,с което е нарушил материалния закон.
Решението следва да се отмени,като по реда на чл.293 ал.2 ГПК искът по чл.48 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.В съдебното решение трябва да се посочи,че родителите на виновното лице дължат сумите,определени в наказателното производство,солидарно с него,в какъвто смисъл трябва да се разбира петитума на иска.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответниците по касационната жалба следва да заплатят на касатора разноските за трите инстанции в размер на 3400 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 128 от 5.07.11г.,постановено по в. гр.дело № 225/11г.на Окръжен съд – Ямбол и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. К. Я. ,с ЕГН [ЕГН] и Л. И. Я.,с ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица]бл. вх. ап,пасивно солидарно отговорни помежду си, да заплатят солидарно с И. Г. Я. от [населено място] сумата от 20 000 лв /двадесет хиляди/,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждане – 27.10.07г.,присъдена в полза на С. И. И. от [населено място], [улица],с ЕГН [ЕГН],с влязла в сила присъда № 89/27.01.2009г.по нохд № 1386/08г.на Ямболския районен съд,на основание чл.48 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. К. Я. и Л. И. Я. да заплатят на С. И. И. сумата 3400 лв разноски за трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top