О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр. С., 21.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1354/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Т. от[населено място] и Ю. И. Т. от[населено място] срещу въззивно решение № 426 от 04.02.10г., постановено по в.гр.д.№ 339/09г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която първоинстанционното решение е оставено в сила с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 63 от 27.02.09г., постановено по гр.д.№ 714/06г. на Гоцеделчевския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявения иск за делба на построените в УПИ. в кв.174 по плана на[населено място] на двуетажна жилищна сграда и навес, както и искането за отмяна на нот.акт № 119/06г. относно втория жилищен етаж на сградата.
Със същото решение въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на построените в същото място два гаража (същите са включени в делбената маса от първоначалните ответници В. Т. и Ю. Т. по реда на чл.278, ал.2 ГПК /отм./) и предявеният от същите установителен иск за собственост относно ? ид.част от тях; отменен е нот.акт № 119/06г. и по отношение на тавана на жилищната сграда и на построената в дворното място стопанска постройка и е отхвърлено искането за отмяна на нот.актове № № 268/93г. и 269/93г., с които синовете на първоначалните ищци по иска за делба и ответници по инцидентния установетилен иск А. Т. и Г. Т. са признати за собственици на гаражите по давност.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че посочената жилищна сграда е построена през 1963г. от първоначалния ищец в първоинстанционното производство Д. Т. и от неговия брат И. Т. (наследодател на ответниците), които още тогава са се разбрали първият да ползва първия жилищен етаж, а брат му да ползва горния етаж, като от тогава те се владеят от тях, респ. от наследниците на И. Т. по този начин и всеки от тях е придобил правото на собственост върху съответния етаж по давност. Двата гаража са построени през 1982г. въз основа на издадено на Д. Т. и А. Т. разрешение за строеж и без противопоставянето на другия собственик на дворното място. От построяването им същите са владени от братята А. Т. и Г. Т., които през 1993г. са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост по обстоятелствена проверка и въз основа на тези данни съдът е приел, че те са тяхна собственост и не подлежат на делба. По отношение на тавана на сградата е прието, че същият не е разделен на отделни помещения, а представлява общо подпокривно пространство, респ. обща част на сградата и по тази причина не е могъл да бъде обект на прехвърлителни сделки, нито да се придобива по давност. Същото е прието и по отношение на построения в дворното място навес, който не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а следва режима на мястото (същото представлява обща част с оглед съществуващата в жилищната сграда етажна собственост).
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат, че са въззивният съд се е произнесъл по въпросите длъжен ли е той да изложи собствени мотиви относно всички възражения и доводи на страните; представлява ли стопанската постройка самостоятелен обект на правото на собственост и може ли тя да бъде придобита от владелеца по давност; възможна ли е отмяна на констативни нотариални актове по реда на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ при отхвърляне на основните искове; за начина и формата на разрешаването на строеж в съсобствен недвижим имот и възможно ли е таванът на една сграда да бъде еднолична собственост само на някой от етажните собственици, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта, с която е отменен нот.акт № 119/06г. в частта му, с която В. Т. и Ю. Т. са признати за собственици по давностно владение на таванския етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ. от кв.174 по плана на[населено място] и на построената в същото място стопанска постройка, тъй като третият поставен по-горе въпрос (налице ли са предпоставките за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл.431, ал.2 ГПК/отм./, издаден в полза на ответника, при отхвърляне на основния иск за делба на същия имот) обуславя изхода на спора и е решен в противоречие с ТР № 178/86г. на ОСГК на ВС, служещо за ръководство на съдилищата, както и с останалата представена във връзка с този въпрос незадължителна съдебна практика на ВКС – Р № 852 по гр.д.№ 205/99г., Р № 653 по гр.д.№ 348/98г., Р от 06.07.04г. по гр.д.№ 254/02г. на ВКС и др., съгласно която отменянето на констативен нотариален акт за собственост е законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.
По отношение на останалите поставени въпроси сочените предпоставки липсват, тъй като в случая не е налице противоречие с ТР № 1/01г. по т.д.№ 1/00г. на ОСГК, т.19 относно първия поставен въпрос, който по своята същност представлява касационно оплакване, а във връзка с втория въпрос не се сочи противоречие с никаква практика.
Четвъртият поставен въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като съдът е приел, че ответниците по установителния иск са придобили собствеността върху двата гаража по давност, а не въз основа на учредено в тяхна полза право на строеж. Ето защо представената във връзка с него незадължителна практика на ВКС е неотносима към предмета на спора.
Във връзка с последния въпрос липсва противоречие с представените от касаторите Р № 761 по гр.д.№ 884/95г., Р № 1182 по гр.д.№ 927/03г. и Р по гр.д № 745/05г. на ВС и ВКС (останалите посочени в изложението решения не са представени по делото), тъй като с тях са разгледани различни от настоящата хипотези.
Третото посочено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти, когато по поставения въпрос липсва съдебна практика или когато такава съществува, но тя е неправилна и следва да бъде променена. В случая във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени и същите не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 426 от 04.02.10г., постановено по в.гр.д.№ 339/09г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 63 от 27.02.09г., постановено по гр.д.№ 714/06г. на Гоцеделчевския районен съд в частта, с която отменен нот.акт № 119/06г. в частта му, с която В. И. Т. и Ю. И. Т. – Д. са признати за собственици по наследство и давностно владение на таван със застроена площ от 90 кв.м. от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ. от кв.174 по плана на[населено място] и на построената в същото място стопанска постройка със застроена площ от 15 кв.м.
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 426 от 04.02.10г., постановено по в.гр.д.№ 339/09г. на Благоевградския окръжен съд в останалата му част.
У к а з в а на жалбоподателките в едноседмичен срок от съобщението да внесат по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: