1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
Гр.София, 26.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 268/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 2171/25 октомври 2017 г. по в.гр.д.№ 2969/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав, с което след частична отмяна на решение на СГС, постановено по гр.д.№ 12020/2015 г. на І ГО 6 състав, касаторът ЗК [фирма] е осъден да заплати допълнително застрахователно обезщетение на Ю. Л. Г. в размер на 20 000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 28.11.2013 г., виновно причинено от И. Х. Х. като водач на лек автомобил „Тойота К. В.“, чиято отговорност е застрахована при касатора по застрахователна полица от 4 юли 2013 г. ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното й плащане и е потвърдено първоинстанционното решение № 885/10.02.2017 г. по гр.д.№ 12020/2015 г. на СГС, ГК, в останалата му част. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта, в която е разгледана насрещна въззивна жалба на ищцата и неправилно в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, и законната лихва върху нея от датата на увреждането – 28.11.2013 г. до окончателното й плащане. За разликата до пълния предявен размер – 60 000 лв. – искът с правно основание чл.266 ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен като неоснователен.
В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси. Претендира се отмяната на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на иска.
Ответникът по касация Ю. Л. Г. изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да присъди допълнително обезщетение в размер на 20 000 лв., въззивният съд е приел за справедлив размера на обезвредата сумата 60 000 лв., от която застрахователят е изплатил доброволно 20 000 лв. и половината от дължимата разлика е присъдена с първоинстанционното решение. Позовал се е на критериите на чл.52 ЗЗД за справедливо овъзмездяване на неимуществени вреди, посочени в ППВС № 23.12.1968 г. – характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване на здравословното състояние, причинени морални страдания осакатявания, възраст на увредения, обществено положение, допълнени с формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, изискваща съобразяване на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредата и нормативно установените лимити на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към същата дата. Съдът е отчел възрастта на пострадалата – 61 г., вида на телесната повреда – фрактура на голямопищялната кост на левия долен крайник, оперативното лечение и неговата продължителност, кръвна репозиция на фрактурата и вътрешна фиксация с плака, винтове и остеопластика, настъпилите усложнения, ново оперативно лечение в режим на спешност за екстракция на остоесинтезния материал, гипсова имобилизация на левия крак, тримесечен домашен постелен режим на лечение, ползване на чужда помощ през същия период поради невъзможност за самообслужване, рехабилитационни процедури в болнични условия, наложени от болка и ограничени движения в лявата колянна става, затруднена походка – твърде променена и много внимателна и бавна. Болките и страданията, причинени от увреждането, са продължили през възстановителния период и се очаква да продължат и да създадат дисконфорт пожизнено, макар и епизодично. Възрастта на ищцата е затруднила и забавила възстановителния процес, претърпени са три хоспитализации, през продължителен период от време болките са били особено интензивни, в резултат от обездвижването са получени декубитални рани, което е удължило периода на страданията й.
Взето е предвид и обстоятелството, че пострадалата няма принос за увреждането, същото е причинено по изключителна вина на водача на автомобила, установена с влязла в сила присъда. Нарушавайки правилата за движение по пътищата И. Х. реализирал ПТП при маневра и не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека Ю. Г., на която причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата голямопищялна кост. Телесното увреждане й е причинено в качеството на пешеходец, по време на регламентирано пресичане на кръстовище на обозначено за целта и осветено място.
В обжалваното решение са обсъдени релевираните още с отговора на исковата молба възражения досежно размера на претенцията, поддържани и във въззивната жалба. За недоказано е прието твърдението на ищцата за причинен страх от пресичане на големи улици, породен от процесното ПТП. Изложени са мотиви за неоснователност на доводите на [фирма] за недопустимост на насрещната жалба на ищцата.
Предвид съдържанието на съобразителната част на въззивния акт следва да се приеме, че изведеният от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, е обусловил правната воля на въззивния съд по предмета на спора и е от решаващо значение за изхода му, но не е разрешен в противоречие с изискванията на ППВС № 4/1968 г., нито в отклонение от формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, според която понятието „справедливост“ изисква преценката на конкретно установени при всеки отделен случай на увреждане релевантни обстоятелства. При определяне размера на обезщетението са съобразени и обсъдени установените по делото факти, относими към вида и характера на увреждането, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, настъпилите усложнения, прогнозата относно отзвучаване на последиците, икономическата конюнктура и стандарт на живот в страната към момента на произшествието и специфични за конкретния спор обстоятелства. Неоснователно е оплакването на касатора за незадълбочено изследване на правнорелевантните факти от въззивния съд и завишаване размера на обезвредата поради вложено различно разбиране за справедливост от възприетото в трайно установената практика на ВКС.
П. въпрос на жалбоподателя длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички събрани по делото допустими и относими доказателства и да обсъди всички доводи на страните, относими към спорния предмет, в мотивите си е зададен в контекста на оплакването за незадълбочено неизчерпателно разглеждане на доводите на ответното дружество срещу насрещната въззивна жалба на ищеца, развити в отговора на същата, включително за недопустмостта й.
В. съд не се е отклонил от задължението да съблюдава указанията в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г, според които е длъжен да обсъди в мотивите си всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното решаване на спора. Утвърдителен отговор на формулирания от касатора правен въпрос съдържат и цитираните в изложението му решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, но обжалваният акт на САС не е постановен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Обсъдени са в съобразителната част на обжалваното решение всички доводи на страните, включително и възраженията на въззивника по допустимостта на насрещната жалба, подадена в срока по чл.263 ал.2 ГПК от заинтересована страна, чийто предмет несъмнено е отхвърлителната част на първоинстанционния съдебен акт.
Основанието по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено, касаторът не излага съображения за неточно тълкуване на приложима правна норма, за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива правна уредба.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените допълнителни селективни основания, представляващи предпоставка за достъп до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2171/25 октомври 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав, постановено по в.гр.д.№ 2969/2017 г. по описа на същия съд, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Ю. Л. Г. сумата 1500 лв., представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: