1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 407
София, 28 септември 2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. шестнадесети септември ……….. 2010 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ………………………………
ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева …………………………….
.. Севдалин Мавров …………………………
при секретар .. Лилия Гаврилова ……………………………. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Явор Гебов ………………….., като изслуша докладваното от съдията .. С. М. ………………………. КНОХД № .. 391 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимия С. С. срещу решение № 38 от 10.02.10 год. по ВНОХД № 19/10 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена само в гражданската част присъда № 371 от 09.11.09 год. по НОХД № 2734/09 год. на Софийски градски съд. Визират се всички основания по чл. 348, ал.1 НПК, но се акцентира и на необоснованост на въззивното решение. Иска се намаляване на размера на изпитателния срок. Индиректно се иска оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на престъплението от обективна и субективна страна. В гражданската част се атакува размера на присъденото на пострадалата обезщетение. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Срещу гражданската част на съдебния акт е подала жалба и ищцата по делото Ю. Р.. Същата счита, че присъденото й обезщетение от апелативната инстанция е занижено. Иска увеличаване на размера на гражданската претенция от 50 000.00 лв. на 70 000.00 лв. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Прокурорът счита жалбата на подсъдимия за неоснователна. Пледира искането на Р. да се реши по справедливост.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, сочените основания и доводи и становището на страните, намира средното:
С цитираната присъда С. е признат за виновен в това, че на 25.12.07 год. в гр. София е отнел чужди движими вещи на обща стойност 38.00 лв. от владението на Р., без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като използвал сила и заплаха и грабежът е придружен с тежка телесна повреда, поради което и на осн. чл. 199, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл. 198, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода, изтърпяването на които на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от ПЕТ години.
На осн. чл. 45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданската ищца обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието в размер на 70 000.00 лв. и лихва от деня на увреждането, като гражданският иск е отхвърлен в неговия пълен размер до 150 000.00 лв.
Съдът се е произнесъл по разноските и държавната такса.
Въззивната инстанция е изменила присъдата, като е намалила размера на обезщетението на 50 000.00 лв. и държавната такса на 2 000.00 лв. Потвърдила е присъдата в останалата й част.
По своето съдържание и доводи касационната жалба от страна на подсъдимия изцяло пресъздава въззивната. Настоящата инстанция ще остави без коментар акцентите по жалбата, свързани с необоснованост на съдебния акт. В тази насока инстанциите по фактите са изпълнили своите задължения по чл. 13 и 14 НПК. Фактите, имащи значение за решаване на делото по същество, са разкрити по реда и със средствата, предвидени в закона, като са взети всички мерки за разкриването на обективната истина. Съдебните състави са взели решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. За да изяснят фактологията на деянието, са проверили чрез съответни СПЕ свидетелската годност както на пострадалата Р. /л. 86/, така и на възлови свидетели по делото /Я. И. л.62 и Д. В. – л.67/. Чрез техните показания и показанията на останалите свидетели И., Г. и Г. и проведеното разпознаване с участието на първия безспорно се установява авторството на деянието. В тази насока правилно са игнорирани обясненията на С. като противоречащи на останалия доказателствен материал.
По отношение на вменяемостта на подсъдимия и способността му с оглед неговото психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, първоинстанционният съд е изслушал и приел тройна СПЕ, допълнителна тройна комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза и допълнителна петорна такава, която е приета без възражение от страните. Всички те безспорно установяват, че по време на деянието С. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, макар и значително улеснен от състоянието си на усложнено алкохолно опиване. Вещите лица категорично са изключили състояние на патологично алкохолно опиване и задълбочено са обосновали това си заключение. Атакуването пред настоящата инстанция на изводите на експертите като неубедителни, незадълбочени, необективни и пристрастни, без да се сочат конкретни научни доводи, не е в състояние да доведе до други правни изводи за вината на подсъдимия.
Съгласно закона и правната теория мотивът за престъплението грабеж може да бъде единствено желанието за неправомерно облагодетелстване чрез използване на сила и заплашване. Този умисъл се установява от конкретните действия на съответния извършител. Приетите по делото фактически обстоятелства водят именно към този умисъл. Конкретното поведение на С. се установява не само от показанията на пострадалата, но и от тези, депозирани от свидетеля И. във връзка със случилото се по време на пътуването и най-вече при заплащането на таксиметровата услуга. Посочените свидетелски показания следва да се съпоставят с показанията на свидетеля Г. и констатациите за телесните увреждания на Р.. Твърденията от страна на защитата за близко познанство и предходна субективна преценка на финансовото положение на пострадалата, че е бедна жена, не могат да се противопоставят на конкретно извършените действия.
Не са налице и предпоставките за намаляване на изпитателния срок. За извършеното престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от пет до петнадесет години. Софийски градски съд е постановил незаконосъобразно наказание във връзка с определянето му при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НПК в размер на три години, тъй като не са били налице предпоставките за приложението му. Въззивната инстанция е констатирала този порок, но поради липсата на съответен протест не е имала възможност да коригира съдебния акт. Проявената снизходителност налага по продължителен изпитателен срок, който би гарантирал постигане на целите по чл. 36 НК.
И двете страни по делото атакуват размера на коригираното от С. обезщетение на пострадалата. Настоящата инстанция счита, че то е справедливо. Съобразено е със съдебната практика и претърпените болки и страдания, здравословното й състояние преди деянието, затрудненията, които ще съпътстват живота й и напредналата й възраст.
И двете предходни инстанции са отказали присъждането на адвокатско възнаграждение, тъй като такова не е заплатено на повереник на пострадалата. По силата на чл. 189, ал.3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските, направени от гражданския ищец. Пострадалата по делото Ю. Р. не се е възползвала от предоставената й по чл. 100, ал.2 НПК възможност съдът да й назначи повереник, доказвайки, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение. Видно от приложения на л. 41 от НОХД № 2734/09 год. нечетлив договор за правна защита и съдействие, адв. Ц. е поела защитата й при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА – безплатна адвокатска помощ. При тези условия, съгласно чл. 38, ал.2 ЗА, съдът определя възнаграждението на повереника в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 ЗА и осъжда подсъдимия да го заплати. Същевременно, обаче, с посочения договор между пострадалата и адв. Ц. е уговорено възнаграждение от 12 000.00 лв. при цена на иска 150 000.00 лв., платимо след приключване на делото. Т.е. не е реализирана безплатна адвокатска помощ по чл. 38 ЗА, а платена такава с отложено плащане след приключване на делото, което по размер следва да бъде съобразно с уважената част на гражданския иск или адвокатско възнаграждение в размер на 4 000.00 лв. От посоченото е видно, че и към настоящия момент гражданската ищца не е направила разноски по делото, поради което искането й е неоснователно по силата на чл. 189, ал.3 НПК.
При тези съображения жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 10.02.10 год. по ВНАХД № 19/10 год. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………………………. 2………………………………………….