Р Е Ш Е Н И Е
№ 407
гр.София, 04 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
със секретар Надя Цекова
и с участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 411/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Г. Х. Р. против решение № 292/30.06.2008 год. по въззивно нохд № 370/2008 год. на Софийския апелативен съд, в която се поддържат доводи за нарушение на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането по предявеното обвинение. Прави се искане за отмяна и оправдаване.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма нарушения, които да са основания по смисъла на чл.348, ал.1 НПК за отмяна на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 370/2008 год. потвърдил присъда № 4/25.01.2008 год. по нохд № 300/2005 год. на Софийския окръжен съд, с която признал подсъдимия Р за виновен в това, че на 08.09.2004 год. в с. Р. в нарушение на правилата за движение-чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Хр. Б. и деянието е извършено в пияно състояние. На основание чл.343, ал.3 пр.1, б. Б, пр.1 вр.ал.1, б. В вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила.
Приложил чл.343Г НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Въззивното производство е образувано по повод жалбата на защитника на подсъдимия, в която се правят възражения относно верността на изводите за авторството на деянието, подкрепени със същите съображения за неправилна оценка на доказателствения материал в нарушение на чл.107, ал.3 НПК, които се развиват и пред настоящата инстанция. Въззивният съд предвид доводите и процесуалните задължения по чл.314 НПК направил извод, че е необходим повторен разпит на вещите лица, изготвили приетите и обсъждани от първоинстанционния съд тройна и допълнителна комплексна медико-автотехническа експертизи за изясняване по категоричен начин на обстоятелствата от относимите към предмета на доказване-отнасящи се основно до механизма на произшествието, на вида и характера на причинените увреждания по тялото на подсъдимия и пострадалия и механизма на причиняването им. Изложил възприетата фактическа обстановка, която първоинстанционният съд установил въз основа на събраните възможни и достатъчно доказателства. Направил извод, че няма процесуални нарушения при оценката им и не са допуснати нарушения на процесуалните задължения по чл.107, ал.3 НПК, защото са взети предвид, обсъдени, анализирани и оценявани с оглед действителния им смисъл, без да са подценени оневиняващите или да е придавана по-голяма тежест от действителната на разобличаващите. Основание за този извод въззивният съд е намерил в съдържанието на мотивите, които са съответстващи на процесуалните изисквания по чл.305, ал.3 НПК. Независимо от тези констатации въззивният съд, за да отговори на възражението за невиновност по съображенията за нарушение при оценката на гласните доказателства и заключенията на експертите, които определил като отговарящи на изискването да дадат заключение само с оглед спецификата и специалните знания, а не по правни въпроси, обсъдил целия доказателствен материал, включително и обясненията на експертите, които разпитал повторно. Правилно е отказал да кредитира показанията на св. Н, дадени в значително по-късен момент след произшествието на основанието, че при първоначалния разпит е бил неадекватен поради значителната употреба на алкохол. Подробностите, подкрепящи обясненията на подсъдимия, в частта им относно твърдението, че не е управлявал автомобила, поради което и не е автор на престъплението, в което е обвинен, съответстват на позицията на защита и са в противоречия с данните в другите доказателствени средства. Демонстрираната първоначално в показанията в съдебно заседание сигурност за случилото се е последвана от заявена уговорка за поведението на подсъдимия в последващия след раздялата момент-този на произшествието. Освен това между твърденията на двамата за относими обстоятелства има противоречия, които не биха могли да доведат до несъмнения извод за достоверност и последователност. На възражението за невиновност успешно се противопоставя действителното състояние на алкохолно повлияване на пострадалия и възможностите му сам да предложи да управлява автомобила по адекватен начин /4,5‰ алкохол/, както и констатираното за подсъдимия при изготвяне на протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол състояние на запазена координация, адекватно поведение и ясно съзнание като последица от значително по-ниска степен на алкохолно повлияване – 2,2‰, т.е. състояние, което не би могло да го мотивира да повери живота си като предостави автомобила да бъде управляван от неправоспособния и намиращ се в тежка степен на алкохолно повлияване пострадал.
Не са пренебрегнати нито са оценявани във вреда на подсъдимия показанията на свидетелите Р, Б. , Б. , Б. , които са участвали или присъствали при изваждането на телата. Съобразени са с конкретната обстановка, при която е намерен автомобила, обърнат върху таван. Подсъдимият е бил изваден пръв, защото фактически е паднал върху пострадалия и с тежестта на тялото, а не само от настъпилия удар, последният е получил освен констатираните основно увреждания в дясната част на тялото си и такива, с които е допринесъл за настъпване на смъртта.
Няма нарушение и при оценката на съдебномедицинската и автотехническа експертизи. Констатираните увреждания по тялото на подсъдимия-над пъпа и в лявата част, отговарят на механизма на произшествието и на причиняване на телесните повреди за седящия на мястото на водача. Със заключението си в посочения смисъл вещите лица не решават въпроса за авторството, каквото всъщност искане е било направено с поставената задача на досъдебното производство от друг защитник на подсъдимия, а само характера на уврежданията, механизма на причиняването им.
Въпросът за авторството на деянието първоинстанционният съд е решил, а въззивният потвърдил въз основа на обоснования анализ на всички гласни, писмени доказателствени средства и съдържащите се в тях данни за относимите обстоятелства, оценявайки наред с тях приетите и неоспорени от страните заключения на медико-автотехническите експертизи и допълнително дадените обяснения-подробни и задълбочени, основани на специалните знания, които имат вещите лица и които не са оспорени, на науката и конкретните констатации, които са направили въз основа на събрания доказателствен материал. Оценката на заключенията е дадена въз основа на задълбочен анализ, обосновал верния извод, че са обективни, пълни и не възниква съмнение относно правилността след като съдържат обосновани отговори на задачите от тяхната компетентност за причините на смъртта, за характера на телесните повреди и техните характеристики, за механизма на причиняването им. Да се твърди въз основа на избран цитат от научен труд на специалисти-съдебни медици, съдът е длъжен да приеме за автор пътника в автомобила само защото е имал счупване на ребра, кръвонасядания и засягане на белите дробове означава да се пренебрегнат констатираните конкретни увреждания при аутопсията на тялото на пострадалия, мястото и характеристиката им, които се различават от цитираните в жалбата, уврежданията на подсъдимия и тяхното разположение по тялото му, да не се отчете при какви условия е настъпило произшествието и какво е било разположението на автомобила след установяването му в покой, както и данните, че произшествието е настъпило не при директен силен удар във волана, при което автомобила да се е установил на място, а след блъскане на автомобила в мантинелата, завъртане и обръщане върху тавана и тези фактически обстоятелства са взети предвид от вещите лица. Съдебномедицинските критерии не са нещо абстрактно, което се прилага винаги еднозначно и независимо от различията в характеристиката на произшествието и различията при уврежданията, т.е. извън строгата специфика на всеки отделен конкретен случай на произшествие и причинени увреждания.
На всички доводи и възражения въззивният съд е дал подробно мотивирани отговори в изложените по начин и със съдържание съображения, отговарящи на изискванията на чл.339, ал.2 НПК и изразяващи вътрешното му убеждение.
Предвид изложеното, че решението не е постановено в нарушение на процесуалните правила, а законът е приложен правилно с осъждането на подсъдимия по предявеното му обвинение Върховният касационен съд намира, че следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 292/30.06.2008 год. по въззивно нохд № 370/2008 год. на Софийския апелативен съд, 4 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: