Р Е Ш Е Н И Е
№ 408
София, 10 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на петнадесети октомври двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Татяна Кънчева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 364/2008 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения П. Д. К. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 8 от 11.02.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 991/2007 год. на Старозагорския окръжен съд.
В жалбата и в съдебно заседание се поддържа довод, че непроверяваното по касационен ред въззивно решение е постановено при съществено нарушение по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл.348 ал.1 т.2 НПК и се иска да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 139”а” от 22.10.2007 год. постановена по НОХ дело № 864/2007 год. Казанлъшкият районен съд е признал подсъдимия П. Д. К. за виновен в това, че за периода 17-21.06.2006 год. в с – Дъбово общ. Мъглиж, в условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел от владението на Т. К. , без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои движима вещ на стойност 120лв, поради което и на основание чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.3 и чл. 54 НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
С въззивно решение № 8 от 11.02.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 991/2007 год. Старозагорският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните:
Оплакването за постановяване на въззивното решение при съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 НПК се мотивира с допуснати нарушения на процесуалните правила при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите. В този смисъл са изложените в искането и в съдебно заседание от осъдения съображения, че разследващия орган не е взел всички мерки осигуряващи разкриването на обективната истина и е отказал да уважи доказателственото му искане, а съдилищата не са констатирали и отстранили нарушението. С тези съображения се поддържа допуснати нарушения по чл. 13 и чл.14 НПК, довели до ограничаване правото му да бъде признат за виновен и осъден по обвинението само ако е доказано по несъмнен и категоричен начин. По делото такива нарушения не са допуснати.
Съдебният акт на Старозагорският окръжен съд не страда от пороците по чл. 348 ал.3 т.1 НПК, които са основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. По реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 НПК съдебният състав е извършил цялостна служебна проверка на обжалваната осъдителна присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като съобразно отразеното в жалбата е приел, че липсва искане за събиране на допълнителни доказателства и проверка на събраните в първата инстанция, а служебно не е констатирал необходимост от изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Самостоятелно е оценил поотделно и в логическата им връзка всички доказателствени материали, не е констатирал пороци при формиране волята на решаващия съд при оценката им, поради което не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им и да приеме тезата на подсъдимия, че е намерил на улицата разглобения електродвигател и го прибрал в дома си, а по-късно полицаите го принудили да признае, че го е откраднал. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на наведените доводи за липса на доказателствена основа на фактическите констатации, че е проникнал в помещението на пострадалата и е отнел инкриминираната вещ и е действал в състояние на вменяемост и е изложил убедителни съображения в подкрепа на решението си за отхвърлянето им.
Доводът на осъдения за допуснати процесуални грешки още в досъдебното производство, дали отражение при формиране вътрешното убеждение на съдилищата относно виновността му, изразяващи се в отказа да бъде допуснат особено важен свидетел, е неоснователен. Досъдебното производство и производството пред първоинстанционния съд са проведени при спазване на процесуалните правила, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване на процесуалните му права. В пределите на своята компетентност разследващия орган и съдът са взели всички мерки за разкриване на обективната истина, като са осигурили равни условия за състезателност на страните в процеса. Не са изпълнили формално задълженията си и не е събрали само доказателствата уличаващи го в извършване на престъплението. В досъдебната фаза на процеса не е имал конкретни доказателствени искания, в това число и за разпит на свидетели. Разследващият орган е проверил възражението в обясненията, които е дал след привличането му като обвиняем, че не е вярно отразеното в протокола за доброволно предаване, подкрепящо авторството на деянието, защото не е написано от него. Назначил е съответната графологична експертиза, която по категоричен начин е установила, че ръкописният текст в протокола за доброволно предаване от 26.06.2006 год., в частта касаеща пояснения на предаващия за предавания предмет е изписан от подсъдимия. При събрани данни за психически недостатъци е назначил компетентна съдебно-психиатрична експертиза, която е представила своето писмено заключение. Не е възразил по пълнотата на разследването и не е поискал събиране на гласни доказателства. В съдебната фаза на процеса доказателствата са събрани с участието му, като единственото му доказателствено искане е свързано с изясняване на психическото му състояние. По негово искане е назначена тройна съдебно-психиатрична експертиза и с оглед изготвяне на експертното заключение е настанен за изследване в специализирано медицинско заведение. Във връзка с оплакването на осъдения следва да се посочи, че и пред настоящата инстанция не сочи кои обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото са останали неизяснени поради отказа да бъде разпитан посочения в искането свидетел.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд не е допуснато поддържаното от осъдения нарушение и искането за възобновяване производсвото по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения П. Д. К. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 991/208 год. по описа на Старозагорския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение №8 от 11.02.2008 год., с което е потвърдена присъда № 139”а” от 22.10.2007 год. по НОХ дело № 864/2007 год. на Казанлъшкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: