2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 408
София, 11 октомври 2010година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 27 септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена Величкова
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Ружена Керанова
при участието на секретаря:Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора:Красимира Колова
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №366 по описа за 2010 година
Срещу решение по внохд.№379/2009 г. на Апелативен съд гр.Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия П. А. С..
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и в писменни бележки от защитник.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно,а подадената жалба изцяло неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 7.12.2009 г. постановено по внохд.№379/2009 г. на Апелативен съд гр.Пловдив е потвърдена присъда по нохд.№1611/2007 г. на Окръжен съд гр.Пловдив,с която подсъдимия П. С. е признат за виновен на 13.10.2000 г. в гр.Пловдив,е направил опит да унищожи имущество със значителна стойност-сградата на обект “С. монтажен цех” на К. АД Пловдив на стойност 6414,09 лв.,чрез взрив като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини,поради което и на основание чл.333НК вр. с чл.330 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година.
На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.
С присъдата подсъдимия е оправдан по обвинението по чл.339 ал.1 НК.
ПО ЖАЛБАТА на под.С. :
Доводите за съществени процесуални нарушения са в няколко насоки :
Претендира се недостатък в обвинителния акт,който не отговарял на изискванията на чл.246 ал.2 НПК,тъй като липсвало описание на “начина” по който подсъдимия е извършил деянието,а то сочело на съществена непълнота в обвинението
-нарушено право на защита,допуснато от първоинстанционния съд,който не отстранил посоченото по горе процесуално нарушение
-съпругата на подсъдимия била разпитана,без да й се разясни правото по чл.119 НПК
-първоинстанционния съд се е позовал на “докладни записки”, които не са “доказателства” по смисъла на НПК.
Липсвала и категоричност в извода за авторството,така както изисква чл.303 ал.2 НПК.
Всички тези оплаквания са правени и пред въззивния съд и след като подробно са обсъдени,съобразно чл.339 ал.2 НПК правилно и законосъобразно са оставени без последици,като са посочени и основанията за това.
Върховният касационен съд на РБ споделя изцяло съображенията на въззивния съд изложени в мотивите на въззивното решение,поради което не ги преповтаря.
Събраните по предвидения в НПК процесуален ред доказателства и доказателствени средства са подробно и детайлно анализирани.На тяхна основа са направени изводите по фактите,като те /изводите/ са съобразени и с правилата на формалната логика.
По фактите съдилищата са приели,че на инкриминирата дата подсъдимия е поставил самоделно взривно устройство на парното пред канцеларията на св.Митев,в административната сграда на “С. монтажен цех “ на К. АД Пловдив,запалил вестника в който било увито и единствено бързата намеса на св.Огнянов/изгасил вестника и изхвърлил през прозореца пакета/предотвратила избухването на 200 гр. амонитна шашка.
Изводите по авторството са категорични и несъмнени.Освен подсъдимия още петдесет и шест лица,или всички които са били на работа в същия ден в цех “ С. монтажен”,са били проверени с ацетонови обтривки като положителна/т.е. установяваща наличие на взривно вещество от вида посочен по горе / е тази на подсъдимия.
Не без значение е и обстоятелството,което не се спори от подсъдимия ,че към този момент е бил в конфликт с ръководството на К. и по точно със св.Митев,пред канцеларията на който е поставено взривното устройство.
Горните констатации дават основание на извода за липса на допуснати от инстанционните съдилища нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които да са съществени и да препятстват правилното приложение на материалния закон,като се има предвид ,че въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване по несъмнен начин на фактически положения/обстоятелства от значение –чл.102 НПК/,а не само на приложимия закон.
Друг е въпроса,като се има предвид установеното място на което е поставено взривното устройство,дали не е целен друг резултат,за който обаче няма обвинение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение правилни и законосъобразни,а касационната жалба на подсъдимия С. изцяло неоснователна.
Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№379/2009 г. на Апелативен съд гр.Пловдив,с което е потвърдена присъда по нохд.№1611/2007 г. на Окръжен съд гр.Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :