5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
С., 22,05,2012 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 646 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2048 от 26.ІV.2011 г. на [фирма]-гр. В. /в несъстоятелност/, подадена от неговия постоянен синдик против решение № 55 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21 март 2011 г., постановено по т. д. № 13/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 506 на Варненския ОС от 11.ХІ.2010 г. по т. д. № 249/2010 г.: за отхвърляне иска на този търговец с правно основание по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-гр. В., чиито предмет е бил прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот /терен с пл. № 766 по кадастралния план на VІІ-ми микрорайон на [населено място], с площ от 3 633 кв. м. и ведно с построените в него сгради/ при цена в размер общо на 57 000 лв., поради противоречието му със закона и, евентуално – поради липса на надлежно изразено съгласие от страна на СД на търговеца купувач, която сделка е била в изискуемата нотариална форма на 18.ІІ.2005 г. и в резултат от който изход на делото в двете предходни инстанции ищцовото д-во, обявено в несъстоятелност, е било осъдено да заплати в приход на бюджета на съдебната власт държавни такси в общ размер на сумата 28 757.92 лв.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и пр допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този установителен иск по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД да бъдел уважен на едно от двете посочени под условието на евентуалност основания за прогласяване на нищожността на атакуваната с него сделка от 18.ІІ.2005 г.: противоречието й със закона или липса на надлежно изразено съгласие за придобиване на недвижим имот от страна на СД на търговеца купувач /АД/.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. В. /в несъстоятелност/ обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по решавани противоречиво от съдилищата материалноправни въпроси, имащи значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, а именно: Дали липсата на нарочно писмено предварително решение на едноличния собственик на капитала на Е. за продажба на недвижим имот съставлява нарушение на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ и има ли тази разпоредба императивен характер, а също и дали, когато управителят и едноличният собственик на капитала на еднолично търговско д-во са едно и също лице, би била валидна извършена от последното продажба на собствен недвижим имот „без да е било взето нарочно писмено решение от едноличния собственик на капитала”. В тази връзка са цитирани и представени шест решения на отделни състави на ВКС, единият от които 5-членен, всички постановени при действието на ГПК /отм./, както и едно решение на състав от ГК на Великотърновския апелативен съд, постановено на 16.ХІ.2004 г. по гр. дело № 263/04 г., за което обаче няма данни то да е влязло в сила.
Ответното по касация [фирма]-гр. В. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационна жалба на варненското [фирма] /в несъстоятелност/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли установителните искове на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че сключената в нотариална форма между Е.-продавач и АД-купувач продажба на недвижим имот на датата 18.ІІ.2005 г. е валидна /действителна/, понеже разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ТЗ нямала императивен характер, както и че изключително в правомощията на управителя и едноличен собственик на капитала е да решава въпросите от компетентността на общото събрание, но също и че в търговския закон няма повелителна норма, изискваща решенията на едноличния собственик на капитала да са предварително взети в писмена форма.
Налице е противоречива практика на съдилищата по релевираните в изложението на търговеца касатор правни въпроси, тъй като тезата, че разпоредбата на чл. 137 ТЗ няма повелителен характер е споделена и в мотивите към влязлото в сила решение № 532 на Благоевградския ОС, ГК, 2-ри с-в, от 29.VІІ.2002 г., постановено по гр. д. № 1109/01 г.: доколкото представата за „императивност” е относима единствено към процеса на управление на самото О. и гарантирането на предвидимост и законосъобразност на неговите актове – без обаче да регулира правното значение на същите за валидността на последващи разпоредителни правни действия на този търговец. От друга страна, съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. І на ТР № 1 от 6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/02 г., към самите решения на ОС на О. по чл. 137 ТЗ, разглеждани като особен вид сделки, са неприложими общите гражданскоправни правила за валидността на волята /нищожност и унищожаемост по ЗЗД/. Изложеното налага извод, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото се явява въпросът за правната квалификация на разпореждане с недвижим имот, извършено от управител на д-во без да е налице решение на неговото общо събрание, но модифициран в случая на плоскостта на извършено отчуждаване на недвижим имот, което управител на Е., съвместяващ качеството на едноличен собственик на неговия капитал, е предприел при липса на предварително съставен протокол за решението си в този смисъл.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.ІІІ.2011 г., постановено по т. д. № 13/2011 г.
Делото да се докладва на председателя на първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 646 по описа за 2011 г.