Р Е Ш Е Н И Е
N 408
София ,07.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми април , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева
Велислав Павков
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 195 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК .
Д. Р. Г. и М. В. Г. са подали касационна жалба срещу решение № 151 от 13.06.2007 г. по гр.д. № 208 от 2007 г. на Софийския апелативен съд , с което е оставено в сила решение от 06.11.2006 г. по гр.д. № 3* от 2004 г. на Софийски градски съд и обективно съединените искове са били отхвърлени като погасени по давност. В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на материалния закон ,в конкретност разпоредбата на чл. 116, б. “б” ЗЗД.
Ответника В. К. В. не е депозирал възражение, но в съдебно заседание оспорва касационната жалба .
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, който е започнал да тече на 16.08..2007 г. и е изтекъл на 16.09.2007 г., а жалбата е подадена на 12.07.2007 г.с вх. № 4* от същата дата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Софийския апелативен съд е оставил в сила първостепенното решение като е споделил изводите на Софийския градски съд. Намерил е за неоснователни предявените от Д. Р. Г. и М. В. Г. против В. К. В. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 4 904,29 лв. ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 3 635,74 лева за периода от 29.06.1999 г. до 6.12.2004 г. и иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 095,60 лева , ведно с обезщетение в размер на законната лихва в размер на 4 443,87 лв. за периода от 29.07.1999 г. до 6.12.2004 г. защото е намерил, че претенциите са погасени по давност. В тази насока е уважил правопогасителното възражение направено от ответника . Отчел е , че на 14.06.1999 г. Д. Г. е предала на В. В. 4 000 франка по уговорката с последния за закупуване на лек автомобил марка “Ф” в петнадесет дневен срок от получаванена сумата и със задължението да предаде автомобила или да възстанови предоставената му сума за покупката. В представената разписка е отразено , че на 14.07.1999 г. Г. предала още 5 000 франка за закупуване нса лек автомобил “С“ Л. ” . Това допълнително вписване на получена сума е удостоверено от В. По делото е установено , че с Постановление от 19.01.2001 г. по случая е образувано дознание № 2* от 2001 г. на Седмо РПУ –СДВР за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209 , ал.1 НК. С това постановление съпругът М. Г. е бил конституиран като ищец в наказателното производство. С определение от 29.09.2004 г. по н.о.х.д. 7043 от 2003 г. на СРС молбата за конституирането му като ищец е оставена без уважение. При тези данни и с оглед направеното възражение от страна на ответника САС правилно е приел, че исковата претенция на основание чл.284, ал.2 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД е погасена по давност. Вземането е станало изискуемо за първата сума на 30.06.1999 г. и за втората на 30.07.1999 г. , а претенцията е предявена след изтичането на тригодишния давностен срок – чл.111, б. “б” ЗЗД. Настоящия състав споделя извода, че давността не е прекъсната предвид разпоредбатга на чл.116, б. “б” ГПК. В чл. 116 с. з. са посочени способите за прекъсване на давността. Това е еднократно волеизявление или действие, което заличава времето, изтекло до настъпване на основанието за неговото извършване. От прекъсването започва да тече нова погасителна давност. Времето, изтекло преди прекъсването, и времето, изтекло след това, не могат да се събират, за да се противопостави възражение за изтекла давност. Така например течението на започнала било погасителна, било придобивна давност (чл. 116, б. „б“ ЗЗД) се прекъсва с предявяване на иска, а не от момента на връчване на исковата молба на ответника. В цитираната правна норма изрично е записано, че ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната. Това се отнася и за случаите, когато съдебното производство е прекратено.
С оглед съвпадението на изводите на въззивният и касационният съд за неоснователност на иска, решението следва да се потвърди. ВКС следва да остави в сила касираното решение.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 151 от 13.06.2007 г. по гр.д. № 208 от 2007 г. на Софийския апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: