Р Е Ш Е Н И Е
№ 409
София, 13 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на петнадесети октомври двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Татяна Кънчева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 384/2008 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдените И. В. К. и К. В. К. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 216 от 29.05.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 2604/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е изменена присъда № 183 от 9.10.2007 год. по НОХ дело № 1811/2006 год. на Пловдивския районен съд.
В искането и в съдебно заседание от осъдения И. К. се поддържат доводи, че непроверяваното по касационен ред решение е постановено при допуснати съществени нарушения по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 и 3 НПК, като се излагат съображения, че осъдителната присъда е постановена въз основа на недопустими предположения, а при индивидуализацията на наказанието не са отчетени смекчаващите вината обстоятелства. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или касационната инстанция да се произнесе по размера на наказанието.
В искането и в съдебно заседание от осъдения К. К. се поддържат доводи, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като се излагат съображения, че е осъден при липса на доказателства за участието му в изпълнителното деяние, въззивната инстанция е демонстрирала предубеденост, като при отсъствие на недобросъвестно процесуално поведение е изменила мярката му за неотклонение и не е отчела смекчаващите вината обстоятелства при индивидуализацията на наказанието. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или касационната инстанция да се произнесе по размера на наказанието.
Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание изразява становище, че искането на осъдените е неоснователно.
Гражданската ищца не е взела становище по искането.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери изцяло, в пределите по чл. 347 НПК, правилността на влязлия в сила съдебен акт, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 183 от 9.10.2007 год. постановена по НОХ дело № 1811/2006 год. Пловдивският районен съд е признал подсъдимите А. А. А. , К. В. К. и И. В. К. за виновни в това, че на 24.07.2001 год. в гр. П., повторно, в немаловажен случай, след предварително сговаряне, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у П. С. Б. и Й. В. Д. , с което им причинили имотна вреда на Б. в размер на 2 400лв, а на Д. в размер на 338.58лв, поради което и на основание чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 и чл. 55 ал.1т.1 НК за А. А. и на основание чл. 210 ал.1 т.2 и 4 във вр. с чл. 209 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1 и чл. 55 ал.1т.1 НК ги е осъдил на по десет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанията.
На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е постановил подсъдимите И. К. и К. К. да изтърпят и наложените им с присъда от 14.10.1997 год. по НОХ дело № 33/97 год. наказания по три години лишаване от свобода.
С въззивно решение № 216 от 29.05.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 2604/2007 год. Пловдивския окръжен съд е изменил присъдата, като е индивидуализирал наказанията при условията на чл. 54 НК и ги е увеличил на А. А. на една година и шест месеца, на К. К. – на две години и на И. К. на две години и четири месеца.
Решението не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила.
Исканията са процесуално допустими, защото са направени от легитимна страна в срока по чл. 421 ал.3 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледани по същество са неоснователни.
Предвид идентичността на основните доводи на осъдените, исканията следва да бъдат разгледани общо.
Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при съществено нарушение по чл. 422 ал. 1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.2 НПК се мотивира с допуснати нарушения при оценката и проверката на доказателствените средства, довели до ограничаване на правото им да бъдат признати за виновни и осъдени по обвинението само ако е доказано по несъмнен и категоричен начин, в съответствие с разпоребата на чл. 303 НПК. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд е нарушил правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, като е запълнил липата на преки и коствени доказателства за авторството на деянието и умисъла за съвместна престъпна дейност с недопустими предположения и е изградил фактическите констатации относно участието на всеки един от осъдените единствено въз основа показанията на св. Б, които е кредитирал без основание, а въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушението и не е отговорила на оплакванията им против правилността на присъдата. Част от доводите по същество представляват възражение против оценката, която е дадена от решаващия съд на гласните доказателствени средства, което е процесуално недопустимо. В този смисъл е съображението, че без основание са кредитирани колебливите показания на св. Б, които не са подкрепени от други доказателства. При оценката и кредитирането на доказателствените средства всеки съд взема решението си по вътрешно убеждение, което не подлежи на последващ контрол. Негово суверенно право е да кредитира едно доказателствено средство, а да отхвърли друго, когато между тях има провиворечие. На последваща проверка полежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали е достатъчно за формиране на един или друг фактически извод, дали са спазени правилата на формалната логика при оценката му и дали от него са направени верни фактически и правни изводи. В конкретния случай тези правила не са нарушени.
Първоинстанционният съд, в условията на непосредственост, е събрал и проверил необходимите и възможни доказателствени източници за изясняване на фактите включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК по отношение извършеното деяние и участието на подсъдимите. В няколко съдебни заседания, и като е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса, е събрал, както доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, така и допълнителното поисканите от защитата. Видно от отбелязването в съдебните протоколи разпита на свидетелите е проведен обективно и задълбочено, като защитата не е ограничена в правото си да им поставя допълнителни въпроси. В изпълнение на служебните си задължения съдът е констатирал противоречието в показанията на свидетелите, дадени в съдебно заседание с тези, които са дали в досъдебното производство и пред друг съдебен състав и по надлежния процесуален ред е положил усилия да изясни на какво се дължи. Всички противоречиви доказателствени материали е оцененил поотделно и в логическата им връзка с останалите, като по реда на чл. 303 ал.3 НПК е изложил достатъчно и убедителни съображения кои от тях кредитира и какви фактически обстоятелства приема за установени. Доколкото подсъдимите са избрали процесуално поведение, като под. И. К. не е посочил никакви конкретни факти свързани с престъплението, твърдейки, че освен брат си не познава останалите подсъдими, както и свидетелите, а под. К. К. е отказал да даде обяснение, сами са се лишили от възможността за събиране на доказателства, съдържащи се в обясненията им и съпоставянето им с останалите доказателствени средства.
Извод за недостоверност в показанията на св. Б не може да се направи поради противоречието им с показанията на св. Д, защото, както е прието по делото, то не касае факти свързани с предмета на доказване, а именно по какъв начин са били мотивирани от подсъдимите да се разпоредят с парите и вещите си, а дали свидетелката по собствена инициатива е поискала да даде парите и да сключи сделката и след като той я разубеждавал, или му ги е дала в заем при условие, че ще й се върнат още същия ден. Съдът не е пренебрегнал това противоречие, а е изложил подробни съображения, поради които е кредитирал показанията на свидетелката. Тя е участвала в преговорите по финализиране на сделката и е контактувала с “посредника”, “продавача” и “купувача”, като е възприела физическите им данни и е посочила достатъчно индивидуализиращи белези, по които ги е рапознала още в досъдебното производство. Показанията й не са единствен източник на доказаелства при установяване на елементите от измамата, поради което не може да се приеме, че като пострадала цели умишлено да им навреди, като им припише престъпление, което не са извършили. Подкрепени са от показанията на св. Н, който е разпознал под. И. К. , като “купувача”, с когото св. Д е разговарял в ресторанта, св. Ц, св. Й събраните в досъдебното производство писмени доказателства.
Поради отсъствие на процесуални нарушения и спазване на правилата на формалната логика при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите относно участието на подсъдимите в деянието, въззивната инстанция мотивирано е отхвърлила доводите им против правилността на присъдата. Възивното решение е изготвено по реда на чл. 339 ал.2 НПК и от него са узнали защо са осъдени правилно с присъдата.
Доводът на осъдения К. К. за изразена от въззивния състав предубеденост, с промяната в съдебно заседание на мярката му за неотклонение, също е неоснователен. Въпросът за изменение на мярката за неотлонение може да се постави по всяко време на съдебното производство, когато се променят обстоятелствата при които е взета. В конкретния случай е налице такава промяна, доколкото с процесуалното си поведение е възпрепятствал приключването на наказателния процес. С изменението на мярката за неотклонение съдът не е изразил предубеденост относно вината му.
Конкретни доводи са постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК от осъдените не се поддържат. При възприетите от въззивната инстанция фактически констатации, че под. К. К. споделил със св. Д, че познала продавач и купувач на определена стока, която не може сам да закупи, като от сделката могат да се спечелят пари, дал му телефонните номера на под. И. К. и А. А. , които представил съответно като купувач и собственик на стоката, че св. Д взел пари от св. Б, като двамата се срещнали в гр. П. с под. К. К. и И. К. , където последният останал да ги чака, за да получи стоката, а те отишли в с. К. при под. Атанасов, на когото дали сумата 2400лв и златния пръстен на св. Д, като той от своя страна им предал стоката, която по-късно се оказала нарязана транспортна лента и която не могли да предадат на под. И. К. , който се укрил след получено телефонно обаждане, материалният закон точно е приложен и деянието е квалифицирано като измама. Действайки в съучастие като съизвършители, чрез взаимно свързани действия тримата са създали и поддържали заблуждение у пострадалите, че планираната сделка е осъществима и изгодна за тях и по този начин ги мотивирали да извършат акт на имуществено разпореждане. Наличието на предварителна уговорка за извършване на деянието се установява от синхрона в действията им. Всеки от тях е изпълнил ролята, която предварително е набелязана, като не е било необходимо тримата да се срещат едновременно с пострадалите. Без предварителна уговорка между тях деянието не би могло да бъде осъществено, доколкото на дадените от под. К. К. телефони са отговорили останалите двама подсъдими, представяйки се съответно като “продавач” и “купувач” на стоката, като първият е предал стоката и получил парите и златния пръстен, а вторият е създал привидно впечатление, че ще изчака доставката, но преди пристигането на пострадалите избягал.
Доводът на осъдените за постановяване на влязлото в сила решение при допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователен. Съображението поддържано от осъдения И. К. , че увеличаването на размера на наказанието лишаване от свобода от въззивната инстанция не държи сметка за нивото на доказаност на обвинението, е незаконосъобразно. Доказаността на обвинението е обстоятелство, което има значение за постановяване на осъдителната присъда, а не за определяне обема на наказателната принуда. Размерът на наказанието се определя от съда в рамките, очертани от законодателя в особената част на НК за престъплението и при преценка на относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 НК.
Въззивната инстанция е изпълнила задълженията си при проверката на правилността на присъдата във връзка със спаредливостта на наложените наказания. Производството пред нея е образувано и по протест на прокурора с доводи за допуснато нарушение на закона при индивидуализацията на наказанията, довели до явно несправедливото им занижаване. Възприела е съображението на представителя на обвинението за липса на основания, които да налагат индивидуализацията на наказанията под предвидените минимуми от една година, при условията на чл. 55 ал.1т.1 НК. Самостоятелно е оценила степента на обществената опасност на деянието, личната обществена опасност на подсъдимите, съдебното минало и останалите обстоятелства, които имат значение за индивидуализацията им и е мотивирала кое налага да ги определи при условията на чл. 54 НК. Тя не само е приела наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение, но е преценила, че относителната им тежест е по-голяма и затова е наложила наказания далеч под средния размер, предвиден в чл. 210 ал.1т.2 НК. При установеното по делото, че са извършили деянието в изпитателния срок, за която е отложено изтърпяването на предходно наказание от по три години лишаване от свобода за същото престъпление, допълнителното смекчаване на наказателното им положение, както се иска от осъдените, би било проява на неоправдан либерализъм. В приетите от съда размери наказанията са достатъчни за постигане целите по чл. 36 НК и преди всичко за тяхното поправяне и превъзпитание.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдените нарушения и искането им за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдените И. В. К. и К. В. К. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 2604/2007 год. по описа на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 216 от 29.05.2008 год., с което е изменена присъда № 183 от 9.10.2006 год. по НОХ дело № 1811/2006 год. на Пловдивския районен съд, като наказанията им лишаване от свобода са индивидуализирани при условията на чл. 54 НК и са увеличени от по десет месеца на две години за К. К. и на две години и четири месеца за И. К.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: