Решение №409 от 17.11.2015 по гр. дело №4205/4205 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№409

Гр.С., 17.11.2015 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 4205 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. срещу Решение № 138 от 08.05.2015 г. по в.гр.д.№ 854/14 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.294 ГПК, е отменено първоинстанционното Решение № 84 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 278/13 г. на Добричкия районен съд, с което е уважен изцяло предявеният от касатора против Г. Н. Г. и Г. К. Г. иск с правна квалификация чл.109 ЗС- за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 72624.606.584 по действащата кадастрална карта на [населено място], като премахнат за своя сметка изградените в собствения им имот № 72624.606.573 ограда и подпорна стена на регулационната линия по западната граница с имота на ищцата, вместо което е постановено уважаване на исковата претенция чрез осъждане на ответниците да премахнат преграждането на естественото оттичане на водите от имота на ищцата чрез извършване на преустройство съобразно вариант ІІ от заключението на изслушаната пред въззивния съд Съдебно-техническа експертиза, като искането за пълното премахване на подпорното съоръжение в имота на ответниците е отхвърлено. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения от касатора негаторен иск по начин, съобразен с изготвена от компетентен хидроинженер Съдебно-техническа експертиза.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани правни въпроси, които според касатора са поставени в основата на решаващите изводи на въззивния съд, и за които се поддържа, че произнасянето на касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба- Г. Н. Г. и Г. К. Г. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който молят жалбата да бъде върната като недопустима с оглед цената на предявения иск, като при условията на евентуалност възразяват срещу допускането й до разглеждане поради липсата на предвидените за това предпоставки в чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира възражението за недопустимост на касационната жалба за неоснователно. Според чл.280, ал.2 ГПК /в редакцията към датата на подаване на касационната жалба- 10.06.2015 г./, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В конкретния случай цената на предявения иск е определена от първоинстанционния съд в размер на 6 283,20 лв. с разпореждане от 15.05.2013 г., като след първото съдебно заседание този въпрос не може да бъде пререшаван и така определената цена на иска остава меродавна за целия период на висящност на процеса, вкл. за производството пред касационната инстанция и конкретно като критерий за допустимост на касационното обжалване /чл.70, ал.1 ГПК/.
По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Според задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, независимо от посочването от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Това следва от необходимостта да се обезпечи изпълнението на служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. във фазата на допускане на касационното обжалване. В конкретния случай касационното обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд следва да бъде допуснато предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено без участието на необходими задължителни другари на страната на ответниците /т.5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Това е така, доколкото според данните по делото ответниците не са индивидуални собственици на служещия имот с идентификатор № 72624.606.573, а са суперфициарни собственици на самостоятелен обект в имота, по отношение на който собственически права притежават и трети лица. Същевременно съдебната практика по чл.290 ГПК приема, че в производството по предявен иск по чл.109 ЗС, когато се иска премахване на обект в режим на съсобственост, участниците в имуществената общност са задължителни необходими другари на страната на ответника, тъй като уважаването на иска засяга правната сфера на всички тях, което от своя страна обуславя съвместната им процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса /Решение № 307 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 1210/10 г. на І г.о./. Само за пълнота следва да се посочи, че въпросът за задължителното участие на всички съсобственици на служещия имот на страната на ответника, респ. за обвързаността на неучаствалите съсобственици от решението за уважаване на иска по чл.109 ЗС, е предмет и на изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с оглед на което касационното обжалване подлежи на допускане и независимо от направената служебна проверка на допустимостта на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд следва да се допусне предвид вероятността същото да е недопустимо поради неучастие в производството на всички задължителни необходими другари на страната на ответниците, като на касатора се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 125,67 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 138 от 08.05.2015 г. по в.гр.д.№ 854/14 г. на Добричкия окръжен съд, по касационната жалба на С. С. Г..
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 125,67 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top