Р Е Ш Е Н И Е
№ 409
София, 20 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря ………..Л. ГАВРИЛОВА…………………….. и в присъствието на прокурора от ВКП ………А. ГЕБРЕВ……………., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 392/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на подсъдимия М. А. М. срещу въззивно решение № 27 от 23.06.2008 г., постановено от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 517/2008 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда №12, постановена от Софийски градски съд на 25.04.2007 г. по НОХД № 1* по описа за 2005 г., подс. М. в e бил признат за виновен в това, че в периода от 14.04.1999 г до 12.10.2000 г. в гр. С. при условията на продължавано престъпление в качеството му на управител и собственик на ЕТ „Олимпия ММ Комерсиал-М. М. в” с цел да осуети установяването на данъчни задължение в особено големи размери – 367 888,29 лв. – дължим данък по ЗДДС, е ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – справки-декларации по чл. 100 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 257 ал.1 пр.1 вр. чл. 256 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” на осн. чл. 66 ал.1 от НК е било отложено за срок от пет години.
Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия, релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, обоснован с твърдението за неприлагане на закона, който е най-благоприятен за дееца. Съдържа се и довод по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, което е наложено над минималния размер, без да е налице каквото и да е отегчаващо обстоятелство. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или изменение на въззивното решение с налагане на по-леко наказание. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му поддържат жалбата по изложените в нея съображения и направените с нея искания.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Намира, че деянието правилно е било квалифицирано по закона, който е действал към извършването му, който се явява и най-благоприятен за дееца.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, правилно са били подведени под нормата на чл. 257 ал.1 пр.1 вр. чл. 256 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК /ред. ДВ, бр.62/1997г./.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление именно по този престъпен състав от НК в действащата редакция на закона към периода на извършването му. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. М. в не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан, каквото искане прави в последната си дума пред настоящата инстанция. Поведението му, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки инстанциите по фактите не са се отклонили, признавайки подсъдимия за виновен, действително съставлява престъпление, доколкото той обективно е подал 14 бр. справки-декларации по чл. 100 от ЗДДС , които са с невярно съдържание, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери. Това поведение е било установено чрез писмени доказателства, които правилно са били интерпретирани от въззивният съд съвкупно с показанията на свидетелите Г, А. , А. и С. Т. , К. , С. , Б. и Т. , чрез които е установено по безспорен начин, че не са участвали в съставянето на счетоводните документи с невярно съдържание и не са били съконтрахенти на фирмата , управлявана и представлявана от подс. М. в. Двете съдебни инстанции обстойно са обсъдили защитните доводи на подсъдимия и неговия защитник и са изложили подробни аргументи за причините, поради които не ги кредитират. По същество подс. М. в повтаря аргументите си , заявени пред предходните съдебни инстанции, които при съществуващата по делото доказателствена съвкупност не биха могли да бъдат уважени и от тази инстанция.
С оглед на тези съображения ВКС намери, че материалният закон е бил приложен правилно от въззивната инстанция и липсват каквито и да е причини да се счита, че е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, водещо до необходимост от оправдаване на подс. М. в.
Същото не е налице и по повод друго искане на подсъдимия – за приложение на друг материален закон – този, който е най-благоприятен за него. Искането е неоснователно, доколкото квалификацията, приложена от първоинстанционния съд и потвърдена от въззивния, е тази по материалния закон, действал към инкриминирания период / ДВ, бр. 62/1997 г./ , но тя е и най-благоприятната за дееца. Съгласно тази редакция на материалния закон – чл. 257 ал.1 пр.1 вр. чл. 256 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК /отм. ДВ, бр.75/2006 г./ наказанието, което се предвижда е лишаване от свобода от две до десет години и глоба в размер от пет до двадесет хиляди лева. След отмяната на нормата на чл. 257 от НК със ЗИД на НК /ДВ, бр.75/2006 г./ инкриминираното престъпление на подс. М. в не е декриминализирано, а само е преуредено в друга норма на закона. Въззивният съд е посочил грешна правна норма от актуалната редакция на НК – тази по чл. 256 ал.2 пр.4 от НК, тъй като тя има за предмет изпълнително деяние „получаване от държавния бюджет на неследваща се парична сума в особено големи размери чрез използване на документ с невярна съдържание” . Подс. М. в е обвинен не в получаване на парична сума от държавния бюджет, а в „ избягване установяването на данъчни задължения в особено големи размери чрез използване на документи с невярно съдържание”. Видно от редакцията на НК /ДВ, бр. 75/2006 г./ това изпълнително деяние е инкриминирано в състава на престъплението по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.6 от НК. Това е единствената промяна в закона по отношение на престъплението , в което подсъдимият е обвинен. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Съпоставени двете материалноправни норми – тази, която е действала към инкриминирания период, и тази, която е действаща към момента , безспорно сочат на извода, че действалият стар и отменен закон /ДВ, бр. 62/97 г./ е по-благоприятният за дееца закон – той предвижда по-нисък минимум на наказанието „лишаване от свобода” и като кумулативно наказание предвижда „глоба”, която е по-леко наказание от сега предвиденото кумулативно наказание „конфискация” / арг. от чл. 37 от НК/. Затова, като е приложил законът, който е бил действащ към инкриминирания период, първоинстанционният и въззивният съдилилища не са допуснали нарушение на закона, тъй като е спазено изискването на чл. 2 от НК – този закон е действалият към момента на деянието и същевременно е най-благоприятен за дееца. Поради това липсва нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НК, което да налага намесата на касационната инстанция.
Наложените наказания не са явно несправедливи. Те са съобразени с всички обстоятелства, посочени в чл. 54 от НК, като са отчетени смекчаващите такива, но и наличие на едно отегчаващо – големият брой деяния – четиринадесет на брой за период от една година и половина. Това е мотивирало съдебните инстанции да преценят, че наказанието лишаване от свобода следва да се определи към долната граница на предвиденото в закона /три години/ , но не и в минималния размер, докато наказанието глоба следва да бъде в законовия минимум от пет хиляди лева. Така определени наказанията се явяват индивидуализирани с оглед престъплението и дееца и напълно справедливи. Нито подсъдимият и защитата му сочат, а и касационният съд не намира да е налице неотчетено от предходните инстанции обстоятелство, влияещо на индивидуализацията на наказанието в посока на нейното смекчаване, поради което не е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК.
Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 327/ 23.06.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 517/2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.