ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 409
София, 25.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5599 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Софийска апелативна прокуратура срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 06.VІІ.2015г. по в.гр.д. № 1542/2015г.
Ответникът по касационната жалба М. Г. К. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Д.Г. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е недопустима в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства. Цената на този иск е 1200лв., т.е. под предвидения с чл.280 ал.2 т.1 ГПК праг, с оглед на което жалбата в тази й част ще бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба в останалата й част е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 06.VІІ.2015г. САС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на Врачанския окръжен съд от 17.ІІ.2015г. по гр.д № 680/2014г., с което П. на РБ е осъдена да заплати на М. К. 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на водено срещу него наказателно производство, по което е признат за невинен и оправдан, 8025.04лв., представляващи неполучено трудово възнаграждение за периода след отстраняване от работа, и 1180.58лв. разходи за лекарства, ведно със законната лихва от 15.Х.2011г., и са отхвърлени исковете за разликите до пълните им предявени размери.
Въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на П.: срещу ищеца е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.282 ал.2 НК, по което е привлечен като обвиняем на 29.V.2007г. /с първа връчена призовка като обвиняем през 2006г./, с внесен обвинителен акт в съда на 27.V.2008г.; с присъда по НОХД № 236/2008г. В..ОС го е признал за невинен и го е оправдал по обвинението, като е отхвърлил и граждански иск срещу него за 79125лв.; САС е потвърдил първоинстанционната присъда по протест на прокуратурата и по жалба на гражданския ищец; ответникът не е подавал протест срещу въззивното решение, което е обжалвано пред ВКС само от гражданския ищец и то е потвърдено с решение от 12.VІІ.2010г. Във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът е бил отстранен от работа на длъжността „главен инспектор” в отдел „Здравеопазване на животните” при Р. В. със заповед от 22.ХІІ.2008г. Върнат е на работа през март 2010г., а в момента работи като директор на БАБХ.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид, че наказателното производство е приключило в разумен срок, спрямо К. е била взета най-леката мярка за неотклонение, въззивното решение на САС не е било протестирано, ищецът е бил известна на обществеността в [населено място] личност, заемал е отговорна длъжност и образуваното срещу него наказателно производство е имало сериозно отражение върху личния и служебния му авторитет. Взето е предвид въз основа на заключение на вещо лице – психолог, че ищецът се е намирал под продължителен стрес от психосоциален характер в резултат на повдигнатото му обвинение, че това състояние в неговите емоционални прояви е нормална психологическа реакция с временен и обратим характер, като към датата на изготвяне на заключението са налице данни за психосоматични заболявания в резултат на остатъчни въздействия и преживявания вследствие на стреса и психотравма, без клинични данни за заболявания от психиатричния кръг. Взето е предвид заключение на вещо лице – кардиолог, според което през 2009г. на ищеца е поставена диагноза „артериална хипертония, И. и стенокардия”, че преживеният от него стрес се явява второстепенен, коригируем рисков фактор за възникване на заболяванията, като некоригируеми рискови фактори са възраст, пол, раса, наследственост, върху които не може да се повлияе, второстепенните фактори са много, за И. един от тях е стресът, заболяването е хронично и не може да бъде излекувано, но може да бъде стабилизирано. Прието е, че въпреки, че заболяванията са причинени от второстепенни рискови /коригируеми/ фактори, те очевидно са в причинна връзка с наказателното преследване, тъй като са диагностицирани през 2009г., а преди това няма данни за оплаквания от смущения на сърдечно-съдовата система – от показания на свидетели, в т.ч. личният лекар на К., е установено, че преди обвинението той е бил здрав и дори спортувал активно. С оглед на тези обстоятелства е прието, че обезщетението за неимуществени вреди в присъдения размер е съобразено с конкретно установените вреди. Налице е и причинна връзка между незаконното обвинение и неполучаването на възнаграждение за труд през периода след отстраняването от заеманата длъжност. Изводът си за отговорност на П. /а не на органа по назначаването, издал заповедта за отстраняване/ за неполучаването на възнаграждение през периода на отстраняването от длъжност на ищеца съдът е съобразил със задължителна практика на ВКС.
В касационната си жалба П. твърди, че въззивния съд допуснал съществено процесуално нарушение, без да го конкретизира, в резултат на което бил нарушен и материалния закон при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди и за разходи за лекарства. Решението относно наличието на основание за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и относно обема, интензитета и паричния еквивалент на неимуществените вреди било необосновано. Съдът подценил, респективно надценил значението на някои от обуславящите фактори относно неимуществените вреди – разумен срок на наказателното производство, най-лека мярка за неотклонение и липса на други мерки за процесуална принуда, оправдан на първа инстанция, непротестирано въззивно решение. Необоснован бил изводът, че стресът е фактор за възникване на заболяванията, с оглед установеното с кардиологичната експертиза, че първостепенните и определящи фактори за възникването им са възраст, пол, наследствена обремененост, начин на живот, и че стресът е един от многото второстепенни фактори, можещи да провокират проявлението на болестта, но не и да я причинят. Необоснован бил изводът за значителен интензитет на неимуществените вреди с оглед психологичната експертиза, че ищецът не е търсил психологична и психиатрична помощ, а негативните емоционални прояви са нормална психическа реакция с временен и обратим характер. Установеното, че скоро след оправдаването му ищецът е назначен на ръководна длъжност, опровергавал изводът за сериозно накърнен авторитет. В допълнение към жалбата, подадено в преклузивния срок за касационно обжалване, се сочи, че П. не следва да отговаря за вредите от неполучаване на възнаграждение през периода на отстраняването от работа поради липса на причинна връзка с действията й, тъй като отстраняването е по инициатива на съда. В допълнението са приповторени оплакванията в първоначалната жалба относно причинната връзка между стреса и заболяванията и че преживеният стрес е нормална психологична реакция с временен и обратим характер.
В първоначалното си изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на чл.52 ЗЗД с оглед т.ІІ от ППВС № 4/1968г., както и с оглед т.3 и т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК, защото част от твърдяните вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, и на т.19 от ТР № 1/12001г. на ОСГК поради липсата на мотиви за причинно-следствена връзка между обвинението и причинените вреди. Твърди се и противоречива практика по приложението на чл.52 ЗЗД, довело до определяне на размери на обезщетения при големи различия при сравнително сходни случаи /сочи се практика на ВКС и на САС/. В допълнителното изложение /във връзка с допълнителната жалба/ се сочи произнасяне по въпрос за определянето на имуществените вреди, което следва да се извърши с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконното обвинение, което било сторено в противоречие с т.3 и т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, защото твърдяните имуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от действия или актове на органи на ответника, и на т.19 от ТР № 1/2001г. поради липсата на мотиви за причинно-следствена връзка.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато по въпроса относно определянето на неимуществените вреди след преценка на всички установени по делото обстоятелства с оглед точното прилагане на чл.52 ЗЗД, разрешен в противоречие със сочената практика на ВКС.
Не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за положен труд поради отстраняването от работа. Със сочената от касатора практика на ВКС не се обосновава произнасяне от въззивния съд по поставените въпроси в противоречие с нея. Напротив, съдът е приел, че е установено наличието на пряка причинна връзка между незаконното обвинение на ищеца и отстраняването му от работа, респективно с увреждането му, изразяващо се в неполучено възнаграждение за труд, излагайки и мотивите си за това и позовавайки се на практика на ВКС /по гр.д. № 1389/2009г. ІV ГО и по гр.д. № 1610/2014г. ІV ГО/, създадена по реда на сега действащия ГПК, която настоящият състав споделя.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, четвърти състав, № 1466 от 06.VІІ.2015г. по гр.д № 1542/2015г. в частта по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, четвърти състав, № 1466 от 06.VІІ.2015г. по гр.д № 1542/2015г. в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за труд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Софийска апелативна прокуратура касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд, ГК, четвърти състав, № 1466 от 06.VІІ.2015г. по гр.д № 1542/2015г. в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства.
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
След влизането в сила на определението в обжалваемата му част делото да се докладва за насрочване в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: