ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 409
гр. София, 15.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1830 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. С. срещу решение от 03.08.2009 г. по гр. д. № 334/09 г. на Окръжен съд гр. К.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Д. Р. С. оспорва жалбата.
Ответникът по касация С. Н. С. не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 99 от 25.02.2009 г. по гр. д. № 1023/06 г. на Районен съд гр. К. в обжалваната му част, в която са определени квотите на съсобственост на съсобствениците на апартамент № 20 находящ се в гр. К., ЖК “О” бл. 57 вх. “а” ет. 7 със застроена площ 89.68 кв. Определил е квота от 20/72 ид. ч. за В. С. , 7/72 ид. ч. за С. С. и 45/72 ид. ч. за Д. С.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона, е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Тълкувайки изложението настоящият състав приема, че в него е формулиран въпрос за това дали оспорването на пълномощно следва да се счете за доказано тогава, когато вещите лица не са установили по безспорен начин че частният документ вероятно не е подписан от лицето.
Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. За да се допусне касационното обжалване според този критерий, посочената практика трябва да се отнася до формулирания въпрос. Цитираните тълкувателни решения № 1 от 04.01.2001 г. и № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК ВКС разглеждат конкретни въпроси във връзка с въззивното и касационното производства и нямат отношение към повдигнатия от касатора въпрос за нищожността на пълномощното.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
Искът е за делба на наследството на А. С. В. С. е преживяла съпруга, С. С. е племенница на наследодателя, дъщеря починал през 2003 г. брат Н, а Д. С. е преживяла съпруга на Н. През 1982 г. Алексей С. и баща му С. С. придобили по ? ид. ч. от процесния апартамент. Към този момент А. бил в брак с Т. , а С. с Г. Бракът на А. с Т. бил прекратен през 1987 г. като придобитата по време на брака ? ид. ч. от апартамента била поставена в дял на А. Гроздена починала през 1993 г., като нейни наследници били съпругът С. и синовете А. и Н. През 1997 г. Стоичко продал своите 4/12 ид. ч. на сина си А. , който към този момент бил в брак с касаторката В. През 2005 г. наследодателят А продал на Д. С. собствените си 7/12 ид. ч., като при изповядане на сделката бил представляван от пълномощник З. К. Пълномощното с което е извършена продажбата е оспорено от В. С. Съдът приел че възражението за нищожност на упълномощителната сделка е неоснователно, тъй като подписът бил на упълномощителя.
Относими към формулирания въпрос са само част от решенията представени с изложението. Според решение № 503 от 27.09.1996 г. по гр. д. № 158/96 г. на ВС І ГО, валиден е частният документ, под който издателят му е положил отпечатък от палеца на дясната си ръка, макар да е бил грамотен, щом поради болестно състояние не е могъл да се подписва. В решение № 1* от 06.07.1956 г. по гр. д. № 4267/56 г. на ВС І ГО е прието, че заключението на вещото лице трябва да почива на обективни данни, а не на предположения. Заключение, изградено на предположения, води до необоснованост както на самото заключение, така и на съдебното решение, изградено върху него. Подобно разрешение е дадено в решение № 417 от 6.06.2005 г. на ВКС по гр. д. № 90/05 г.на ВКС І ГО, че вероятността текстът на саморъчното завещание да е написан от завещателя не е достатъчна, за да се приеме, че е доказана истинността му. Тя не изключва вероятността за неистинността му. При такава хипотеза не е налице пълно доказване на факта, че завещанието е написано саморъчно от завещателя. Според решения № 1* от 21.10.1991 г. по гр. д. № 853/91 г. на ВС I ГО, № 493 от 9.07.2003 г. по гр. д. № 106/2002 г. на ВКС І ГО и № 202 от 24.07.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г. на ВКС I ГО, при оспорване на саморъчно завещание тежестта за доказване на изискванията за неговата действителност пада върху страната, която се ползва от него. Практиката, изразена в останалите решения няма отношение към съществения въпрос, поради което не са основание за преценка допустимостта на касационната жалба. Представянето на решения по спорове от същия характер, но без в тях да е разгледан съществения за спора въпрос, не обосновават необходимостта от разглеждане на касационната жалба. Определения № 147 от 19.02.2009 г. по гр. д. № 137/2007 г. на ВКС ІII ГО и № 77 от 09.02.2009 г. по т. д. № 523/08 г. на ВКС ІІ ТО са постановени в производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК и не формират сила на пресъдено нещо, тъй като с тях не се разрешава конкретен спор.
С оглед на изложеното, тъй като специфичният въпрос е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.08.2009 г. по гр. д. № 334/09 г. на Окръжен съд гр. К..
УКАЗВА на В. С. С. в едноседмичен срок да внесе 40 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: