О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 11.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 411 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Ф. М. от гр. П. и З. С. Х. от гр. С. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд,постановено на 23.01.2009г. по гр.д. №541/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочена разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, като се поддържа,че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси,които са решавани противоречиво от съдилищата,а именно по въпросите за начина на доказване правото на собственост върху гори по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ, необходимостта при представени доказателства за собственост за по-ранен период /1914-1919г./ да бъдат представени и доказателства за деклариране на същите имоти и в периода 1935-1949г.,както и за действието на Закона за г. от 1922г. и 1925г.,като за последния въпрос се поддържа,че е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за разглеждането й по същество ,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 23.01.2009г. Смолянския окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен иска за признаване право на възстановяване на имоти по реда на ЗВСГЗГФ за разликата над ? ид.част от 88 дка до 550 дка и е прекратил производството като недопустимо поради заявяване пред ПК-Смолян /сега ОСЗ/ на недвижим имот-гора с площ от 550дка в м.”Пазлачище”,землището на гр. С.. Изводът на съда,че този имот е заявен за възстановяване по административен ред е обусловен от обстоятелството,че имотът е посочен в заявление №1237/27.05.1999г.,адресирано до ПК/сега ОСЗ/.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е оставено в сила в останалата част,с която по предявения от З. С. Х. и З. Ф. М. иск за признаване право на възстановяване на собственост по реда на ЗВСГЗГФ производството е прекратено за имот с площ от 330дка в землището на гр. Ч. и делото е изпратено в тази част на Районен съд-Чепеларе по подсъдност;в частта за ? от 88 дка, попадаща в землището на с. Л. искът е оставен без разглеждане като недопустим и в частта за разликата от ? ид.част от 88 дка до 820 дка,попадаща в землището на гр. С. искът е отхвърлен като неоснователен.
Прието е,че представените по делото декларация от 22.05.1914г., писмен договор от 15.07.1918г. и махленско свидетелство от 17.09.1918г. не установяват принадлежността на правото на собственост към патримониума на наследодателя към момента на неговата смърт,тъй като Р. Х. С. към 19.10.1924г. е бил яйлакопритежател,което е посочено в протокол №14/19.10.1924г.,обн. ДВ.бр.73/1925г. и не е установено след прилагането на Закона за продажба на някои държавни гори в Станимашката околия от 1911г.,изменен и допълнен през 1923г.,да е изкупил този имот. Изводът,че наследодателят е изгубил правото на собственост и е имал само качеството “ползувател” на пашата според съда се подкрепя и от обстоятелството,че в списъка на лицата от с. Р. от 1934г.,които притежават гори и в емлячния регистър от 1929-1935г. в партидата на наследодателя Р процесната гора в м.”Пазлачище” не е включена. С оглед на това е прието,че тази гора не е била отчуждена в периода от 1948-1949г. и не подлежи на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ,още повече,че съгласно §5 ПЗР на ЗВСГЗГФ вещното право на ползуване,предоставено на физически лица,юридически лица и общини преди влизане в сила на Закона за стопанисване и ползуване на г. /обн. ДВ.бр.71/1948г./ в т.ч. балталъци,кашлаци и яйлаци не подлежи на възстановяване.
Във връзка с поддържаната теза,че е налице противоречива практика на съдилищата по въпросите за доказателственото значение на писмените доказателства, съдържащи данни за принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд,основани на факти,осъществили се преди 1949г.,както и към кой момент следва да се установи придобиване право на собственост върху гора и необходимо ли е да се доказва,че след този момент до 1949г. /моментът на одържавяването/ наследодателят не е изгубил правото на собственост,за да се приеме,че е притежавал това право и към момента на одържавяването,с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са представени: решение №245/08.05.2008г. по гр.д. №11/2008г. на Окръжен съд-Смолян,решение №407/10.08.2007г. по гр.д. №391/2007г. на Смолянския районен съд,решение №85/18.05.2007г. по гр.д. №11/2006г. на Смолянския районен съд,решение №752/16.01.2008г. по гр.д. №591/2007г. на Смолянския районен съд,решение №90/02.08.2007г. по гр.д. №90/2007г. на Смолянския районен съд,които обаче касаят съвършенно различни хипотези и не разрешават идентични материалноправни и процесуалноправни въпроси с поставените в настоящия случай. Представеното решение №751/31.01.2008г. по гр.д. №484/2007г. на Смолянския районен съд също не касае идентичен нито дори сходен материалноправен или процесуалноправен въпрос,тъй като касае хипотеза на възстановяване на собственост върху гора в идеални части от ревир,т.е. хипотеза за създадена по силата на Специалния закон за Пашмаклийско от 1931г. горовладелска кооперация. На съда обаче е служебно известно наличието на противоречива практика на съдилищата по поставените в изложението въпроси,поради което следва да се приеме, че е налице предвиденото в разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
От съществено значение в случая е и въпросът дали и кога може да се приеме,че е приключила отчуждителната процедура по реда на Закона за г. от 1922г. и 1925г. както и от кой момент може да се приеме,че определени територии придобиват статут на яйлаци,кашлаци и балталъци, който обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и то само в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от З. Ф. М. и З. С. Х. иск е отхвърлен. В останалата част в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и в касационната жалба не се съдържат доводи въззивният съд да е разрешил съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС или при наличие на противоречива практика,нито да са решени въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 23.01.2009г. по гр.д. №541/2008г. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от З. Ф. М. и З. С. Х. касационна жалба вх. № 786/23.02.2009г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният иск за признаване право на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ за разликата от ? ид.част от 88 дка до 820 дка от имота в м.”Пазлачище”,попадаща в землището на гр. С..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 23.01.2009г. по гр.д. №541/2008г. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от З. Ф. М. и З. С. Х. касационна жалба вх. №786/23.02.2009г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което производството по делото е прекратено за частта от имота с площ от 330дка,попадаща в землището на гр. Ч. и делото в тази част е изпратено по подсъдност на Районен съд-Чепеларе и в частта,с която предявеният иск е оставен без разглеждане като недопустим за ? от 88 дка от имота,попадащ в землището на с. Л.,както и в частта,с която Смолянския окръжен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта,с която искът е отхвърлен за разликата над ? ид.части от 88 дка до 550дка гора в м.”Пазлачище”,землището на гр. С. и производството по делото е прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: