Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
София, 01.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4719 /2018 година
Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 1899, подадена чрез куриер на 02.10.2019 г. от Б. С. П. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 31 от 31.01.17г., постановено по в.гр.д.№ 1419/16г. на Старозагорския окръжен съд, І с-в, в частта, с която е потвърдено решение № 405 от 11.08.16г. по гр.д.№ 2122/15г. на Казанлъшкия районен съд в частта, с която на основание чл.109 ЗС молителят е осъден да премахне за своя сметка ограда между неговия УПИ …. от кв. …. по плана на [населено място] и съседния УПИ …. от кв. …., собственост на ищцата С. Т. С., която ограда навлиза от страна на УПИ …. на юг към УПИ …. от кв. ….
Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, като твърди, че изводът на съда, че оградата навлиза навътре в имота на ищцата с 12 кв.м. е направена въз основа на заключението на вещото лице, което е работило по неодобрен цифров модел на плана, а е следвало да работи по действащия план, спрямо който няма навлизане на оградата в имота на ищцата. Представя писмо № 1659-1+1 от 26.07.2016 г. на Община Казанлък, в което са описани последните три изменения на регулационния план и увеличени четири пъти копия от графичния материал на тези планове.
Ответникът по молбата оспорва твърденията в нея. Представя писмо № 94-С-5663-1+1 от 01.03.2019 г. от Община Казанлък, в което са дадени разяснения по писмото, представено от молителя. В него се посочва, че на вещото лице не е даден цифров модел на неодобрен план на трасировъчен карнет от 2012 г., когато е направено заснемане на имота на ищцата, а при даване протокол за строителна линия за изграждане на жилищната сграда през 1996 т. и на оградата през 1997 г. в имота на молителя и съпругата му не са отразени точни отстояния от регулационната линия.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена от надлежна страна, по отношение на която е постановено неблагоприятно решение, влязло в сила на 18.01.2018 г. – в рамките на тримесечния срок от получаване на писмо № 1659-1+1 от 26.07.2016 г. на Община Казанлък, поради което съдът я е преценил за допустима с определение от 18.01.2019 г. по чл. 307, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неосноваятелна.
За да уважи иска, съдът е приел въз основа на основното заключение на вещото лице, че изградената ограда от ответника Б. П., сега молител навлиза с 45 см. по цялото си протежение в УПИ …. от кв. …. по плана на [населено място].
При разглеждане на предявеният от С. Т. С. против молителя Б. С. П. иск по чл. 109 ЗС е установено следното: Ищцата се е легитимирала като собственик на УПИ …. от кв. …. по плана на [населено място]. С влязло в сила решение в частта, в която не е предмет на молбата за отмяна, е установено правото на собственост върху целия този имот по отношение на молителя, но в осъдителната му част е отхвърлен за реалната част от 12 кв.м. поради това, че не се установява ответникът да владее тази част. Ответникът – сега молител е собственик на УПИ…. от кв. …., видно от н.а. № …. г. На 07.01.1997 г. е издадено разрешение за ползване на жилищната сграда. На 27.10.1997 г. е издадено строително разрешение за изграждане на ограда, включително и към имота на ищцата. Според вещото лице, при издаване на това строително разрешение не са определяни координатни точки.
Според основното заключение на СТЕ с в.л. К. Й., първия план на [населено място] е от 1957 г.. Имота на праводателите на ищцата е бил …. и …., за които е отреден п. …. и п. …., а на праводателите на ответника – …. и …., за който са отредени п. …. и п. …., обединени по-късно в парцел ….. Следващият план е от 1989 г. Имота на праводателите на ищцата е заснет с пл. № …., за който е отреден парцел …. от кв. …., а на праводателите на ответника Б. П. – имот …., а за имот …. е отреден п. …. През същата 1989 г. имоти …. и …. са преотредени за обществено мероприятие, като е създаден п. ….- „за магазин…”. Не е проведено отчуждаване и мероприятието не е реализирано и със заповед № 162/24.11.1995 г. от парцела, отреден за обществено мероприятие са образувани три парцела: п. …. на ищцата, парцел …. – на ответника и парцел …. на друго лице. Със заповед № 505/06.06.1996 г. е изменен ЗРП на [населено място], като имота на ищцата е …., а на ответника е …. Това е и действащият ПУП. На 28.09.2012 г. е изготвен от правоспособно лице протокол за трасиране, означаване и координиране на УПИ …. от кв. …., в който са посочени регистър на координатните точки. На 06.08.2014 г. е извършено трасиране от техническата служба на УПИ …. от кв. …. Според допълнителното заключение на в.л. Й., техническите данни от тези протоколи съвпадат с данните, които са му предоставени от общината. Вещото лице не е заявявало в заключението или в съдебно заседание при приемане на заключението, че са му предоставяни други цифрови данни от общината, различни от тези по които е извършено трасирането през 2012 и 2014 г.
Въз основа на основното и допълнителното заключение на вещото лице, което е съобразило протоколите за трасиране и използваните при него координатни точки, съдът е формирал извод за навлизане на оградата, изградена от ответника в имота на ищцата. В представеното от ответницата по молбата писмо № 94-С-5663-1+1 от 01.03.2019 г. от Община Казанлък са дадени разяснения, че на вещото лице не е даден цифров модел на неодобрен план, а от трасировъчен карнет от 2012 г., когато е направено заснемане имота на ищцата, а при даване протокол за строителна линия за изграждане на жилищната сграда през 1996 т. и на оградата през 1997 г. в имота на молителя и съпругата му не са отразени точни отстояния.
Основанието по чл.303, ал.1 т.1 ГПК, на което се позовава молителя, изисква доказателствата, които представят да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната за узнае новите обстоятелства по време на процеса. В производството по отмяна на влязло в сила решение не могат да се поправят нейни пропуски и бездействие в хода на процеса. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно.
Представеното от молителя писмо № 1659-1+1 от 26.07.2016 г. на Община Казанлък, в което са описани последните три изменения на регулационния план и увеличени четири пъти копия от графичния материал на тези планове не разкриват нови обстоятелства, които да са от значение за изхода от спора. Действащите планове са докладвани от вещото лице в изготвените от него основно и допълнително заключение. Тези заключения не са изготвени въз основа на координати по не одобрен цифров модел на плана. Координатните точки, по които е трасиран имота на ищцата, посочени в протокола от 2012 г. са приложени към исковата молба. Действително те са дадени от общината при съставяне на този документ, но изготвения въз основа на тях протокол за трасиране е приложен като доказателство по делото и не е оспорен от молителя. Протоколът от 2014 г. за трасиране е изготвен от общината и е официален документ, за който важи правилото на чл. 193 ГПК. Молителят е могъл в хода на производството да оспори тези координатни данни, което до някъде е сторил с искането за допълнителната СТЕ, която не е установила разминаване между протокола от 2012 г. и основното заключение.
Тъй като молителят твърди, че е следвало да се използват действащите планове, то следва да се отбележи, че основната СТЕ е изследвала именно действащите регулационни планове от 1957, 1989 г. и измененията на плана от 1995 и от 1996 г. С определяне на координатните точки за имот …. на ищцата не се изменя последния действащ план. Ответникът не е твърдял в хода на производството грешка в кадастралния план при заснемане на имота му, а напротив. И в хода на процеса и сега в молбата твърди неправилно заснемане местоположението на оградата.
Така представените доказателства не са и от съществено значение за изхода от спора, тъй като те не биха променили крайният извод на съда за това, че оградата е разположена в имота на ищцата. С частта от решението, която не е предмет на молбата за отмяна е установено със сила на пресъдено нещо, че ищцата е собственик на целия УПИ …. от кв. …. по плана на [населено място] с площ 801 кв.м., която включва и 12 кв.м., които са площта между оградата, предмет на иска по чл. 109 ЗС и регулационната граница между този УПИ и УПИ …., собственост на молителя. Както се посочи, за тази площ иска по чл. 108 ЗС е отхвърлен само в осъдителната част, защото не било установено, че ответника я ползва. Тъй като ищцата е призната за собственик на тази площ, а тя е приобщена към имота на ответника с процесната ограда, то местонахождението на оградата следва да бъде преместено, както е постановено с решението, в частта, чиято отмяна се иска.
Неоснователен е доводът в писмените бележки, постъпили от пълномощника на молителя, че не е постановен изричен диспозитив от първата инстанция за установяване правото на собственост на ищцата върху реалната част от 12 кв.м. Напротив, в първия диспозитив е установено правото на собственост на ищцата върху целия УПИ …. от кв. …., като е посочено, че се отхвърля иска за предаване на владението само за реалната част от 12 кв.м. В тази част решението е влязло в сила и не е предмет на молбата за отмяна. В основното заключение на в.л. е посочено, че тези 12 кв.м. се образуват от навлизане на оградата с 45 см. по цялото й продължение в имота на ищцата.
Неоснователно се поддържа в същите писмени бележки, че с ТР № 4/06.11.2017 г. по ТД № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС се приема, че правото на собственост няма значение за основателността на иска по чл. 109 ЗС. С това ТР, относно характера на иска по чл. 109 ЗС са дадени разяснения, че правото на собственост върху пречещия и засегнатия имот не са част от предмета на делото макар да имат значение за основателността. Негаторният иск е определян като отрицателен, при който не се спори по правото на собственост, а предмет на спора е възможността за безпрепятствено ползване на собствения, респективно съсобствения имот. Затова в настоящия случай, тъй като страните са спорели и относно правото на собственост, иска по чл. 109 ЗС е съединен с иск по чл. 108 ЗС. Основанията, на които е възникнала собствеността са без значение за уважаване или отхвърляне на този иск, но притежанието на правото на собственост /съсобственост/ е от значение за основателността, тъй като това е иск за защита правото на собственост от неоснователни посегателства и притежанието на това право е предпоставка за уважаване на иска. Ако ищецът по негаторен иск не притежава правото, което твърди че е накърнено или смутено, то искът му ще бъде отхвърлен. Обратно, ако е признато, че ищцата е собственик на смущавания имот, първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е налице, а изхода от спора зависи от наличието и на останалите предпоставки – неоснователно действие и установяване, че то пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Безспорно, като е установено, че ищцата е собственик на целия имот, включително и на спорните 12 кв.м. и в тази част не се иска отмяна, дори да се отмени решението за премахване на оградата, молителят не може да запази оградата, която присъединява част от чужд имот към неговия имот. Той не е твърдял в хода на производството, че границата между двата съседни имота е заснета грешно и след като е установено, че ищцата е собственик на имота на югозапад от имотната граница, то оградата следва да мине по тази граница.
По изложените съображения, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Съобразно този резултат, на ответницата по молбата следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски до доказания размер с договора за правна помощ 300 лв., за които е отразено, че са платени в брой.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 1899, подадена чрез куриер на 02.10.2019 г. от Б. С. П. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 31 от 31.01.17г., постановено по в.гр.д.№ 1419/16г. на Старозагорския окръжен съд, І с-в, в частта, с която е потвърдено решение № 405 от 11.08.16г. по гр.д.№ 2122/15г. на Казанлъшкия районен съд в частта, с която на основание чл.109 ЗС молителят е осъден да премахне за своя сметка ограда между неговия УПИ …. от кв. …. по плана на [населено място] и съседния УПИ …. от кв. …., собственост на ищцата С. Т. С., която ограда навлиза от страна на УПИ …. на юг към УПИ …. от кв. ….
Осъжда Б. С. П. да заплати на С. Т. С. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ