О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
С. 21.01.2011
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 1940/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 108 от 20.07.2009 г. по гр.д. № 950/07 г. на Б. окръжен съд е оставено в сила решение № 1332 от 05.10.2007 г. по гр.д. № 2308/06 г. на Б. районен съд, с което Г. П. С., Т. Д. С. и М. Г. С. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да осигурят на С. Д. Г. и М. С. Г. достъп до стълбището и таванските помещения, като за своя сметка избият и монтират врата от първия етаж към вътрешното стълбище, водещо до таванските помещения в двуетажната жилищна сграда – западен близнак, изградена в УПИ ХІV-118 в кв. 95 по плана на[населено място], кв.”М. рудник”, с административен адрес [улица], а ответникът К. Н. Л. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на С. Г. и М. Г. владението върху 1/2 ид. част от таванското помещение на описаната двуетажна жилищна сграда- западен близнак.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Н. Х. като пълномощник на Т. Д. С., М. Г. С., К. Н. Л. и З. Г. Б.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. Поддържат, че в противоречие с установените по делото факти относно построяването и ползуването на таванския етаж съдът е направил извод, че същият има статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и не може да бъде обект на придобивна давност.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба сочат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно правната характеристика и вещноправния режим на подпокривното пространство, обособено като самостоятелно жилище в сграда етажна собственост, който е разрешил в противоречие с ТР № 34/83 г. на ВКС и приложените към касационната жалба решения и който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация не са взели становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК основания за достъп до касационно обжалване, приема следното:
Предмет на предявените искове са таванското помещение и стълбище към тях, изградени в сградата – западен близнак, построена в УПИ ХІV- 118 в кв. 95 по плана на[населено място], кв. ”М. рудник”. Установено е, че сградата е в режим на етажна собственост, като ищците са собственици на първия етаж, закупен от тях през 1978 г., а ответниците – на втория етаж. За да уважи предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС въззивният съд е приел, че съгласно чл. 38, ал.1 ЗС таванът и стълбището са общи части на сградата и служат за общо ползуване от етажните собственици. Като са преградили стълбището на ниво първи етаж, с което са прекъснали достъпа на собствениците на първия етаж до таванските помещения, ответниците- собственици на втория етаж, са извършили неоснователни действия, които създават пречки ищците да ползуват общите части в сградата според тяхното предназначение.
Съдът е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е бил уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на 1/2 ид. част от таванското помещение по съображения, че същото като обща част не е годен обект на придобивна давност и не може да бъде придобито в индивидуална собственост само от един от етажните собственици.
От заключението на изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че още при построяване на жилищната сграда- западен близнак, таванът е бил изграден в отклонение на одобрения архитектурен проект, според който е било решено като общо помещение, с малък надзид и без обособени стаи за ползуване. В действителност е изградено като околовръстният надзид е увеличен с 1 м, направени са преградни стени и са обособени отделни стаи. При хоризонталния таван височината на стаите е 2.30 м., а към външния зад височината им е 1.25 м. Разпитана по реда на чл. 114 ГПК/ отм./ ищцата М. Г. е заявила, че са закупили първия етаж от сградата през 1978 г., но живеят в него от 1972 г., когато двуетажната сграда още не е била завършена и вторият и таванският етаж още не са били построени, както и че от завършването на сградата таванският етаж се ползува единствено от ответниците.
По въпроса относно вещноправния статут на тавана на сградите в режим на етажна собственост, поставен в изложението към касационната жалба, е налице задължителна съдебна практика. В ТР № 34/84 г. на ОСГК на ВС е посочено, че когато подпокривното пространство/ таванът/ има нужната височина, обем и пространство за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност и самостоятелни обекти, които да бъдат придадени към жилищата или други самостоятелни обекти на собственост, то е обща част по предназначение, а когато не отговаря на тези изисквания и не може да служи за задоволяване на други нужди, освен като изолация между последната етажна плоча и покривната конструкция- то е обща част по естеството си. Посочено е също, че за разлика от общите части по естеството си, законът допуска възможност, при определени условия, общите части по предназначение да променят статута си и от такива за общо ползуване на всички да станат общи само на лицата, чиито помещения обслужват или да се преустроят и разпределят между етажните собственици или да се придобият от трети лица.
При постановяване на обжалваното въззивно решение съдът не се е съобразил с тази практика, като не е извършил преценка, с оглед установените по делото факти, дали процесното таванско помещение има характеристиките на обща част по естеството си или на обща част по предназначение и оттук – възможността да бъде придобито по давност от един от етажните собственици. Поради това настоящият състав приема, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108 от 20.07.2009 г. по гр.д. № 950/07 г. на Б. окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите Т. Д. С., М. Г. С., К. Н. Л. и З. Г. Б. в едноседмичен срок от съобщаването да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 115 лв. и представят доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
При изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: