О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 41
София, 21.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 533/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу Определение № 115 от 11.05.2012 г. по т.т.№ 316/2012 г. на ВКС, състав на І т.о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 1042491/13.10.2011 г. за отмяна на издаден на 05.04.2011 г. срещу дружеството изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.12.2010 г. на СРС по ч.гр.д. № 53686/2010 г. Навеждат се доводи, че като длъжник по нея, молителят е бил лишен от право на защита, поради нередовното връчване на така издадения съдебен акт по чл. 410 от ГПК.
Ответната страна [фирма] по реда на чл.276, ал.1 ГПК оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение предходният състав на ВКС, ТК, І т.о. е оставил без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател молба за отмяна по съображения, че актът, с който въззивният съд се е произнесъл не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК, което обуславя процесуалната й недопустимост.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Отмяната по чл. 303, ал. 1 ГПК е уредено като самостоятелно извънинстанционно производство, което се образува само на конкретно посочените в закона основания, които не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. Съгласно т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. което не е загубило сила и при действието на новия ГПК, на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг ред на защита.
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК в случаите на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, последният разполага с правото на защита чрез възражение пред въззивния съд. Този специален процесуален ред за защита на длъжника в заповедното производство изключва общата процедура по отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 303 и следващите от ГПК като извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо, компетентен да разгледа и се произнесе по които е ВКС.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение на предходния състав на ВКС, ТК е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 115 от 11.05.2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено по т.д. № 316/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: