Р Е Ш Е Н И Е
№41
гр. София, 23.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 182 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на В. П. Д., подадена на 19.09.2017г., за отмяна на влязло в сила решение на Районен съд Варна по гр.д. № 2875/2014г., с което е отхвърлен предявения от молителя иск по чл. 23, ал.2 СК против М. А. Д. за признаване за установено, че е собственик на 77,775% от придобитият по време на брака апартамент в [населено място], [жк], с идентификатор 10135.3511.244.21.34 по кадастралната карта. Соченото решение е потвърдено с решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2282/2015г. и не е допуснато до касационно обжалване от Върховния касационен съд по гр.д. № 3194/2016г. на І г.о.
Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят представя новооткрито писмено доказателство – документ, удостоверяващ, че е внесъл в Д. сумата 8510 лв. през 1981г. Твърди, че се е снабдил с документа през месец юли 2017г.
Ответницата М. А. Д. е представила писмен отговор, в който намира молбата за неоснователна.
С определение № 12 от 25.01.2018г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане.
По основателността й съдът намира следното:
С постановения влязъл в сила акт на въззивната инстанция е разгледан предявения от молителя иск по чл. 23,ал.2 СК за установяване на частична трансформация при придобиване на апартамент по време на брака на страните. При установените безспорно факти, че жилището е придобито в обезщетение за отчужден имот по реда на З. на стойност 16 511 лв., от която 8 511 лв. са покрити от стойността на отчуждения имот и собствени средства, а остатъкът от 8000 лв.е заплатен чрез разрешен заем от Д., то спорът е сведен до установяване произхода на сумата 8 511 лв. Обсъждайки събраните доказателства за собствеността върху отчуждения имот, съдът е установил, че ищецът е притежавал ј от имота по наследство, а посредством доброволна делба е придобил останалата част с доплащане на парично уравнение по време на брака. С оглед на това е стигнал до извод, че полученото в повече и заплатено по време на брака с ответницата е станало съпружеска имуществена общност, така че половината от получения при делбата имот е лична собственост, а останалата половина – СИО. При отчуждаването имотът е оценен на 1321,37лв. и от тях 661 лв. представлява стойността на личния дял на ищеца. По отношение на останалата част от сумата 8511 лв. съдът е намерил, че не е доказано да представлява лични средства на ищеца. В крайна сметка е заключил, че при придобиване на процесния имот на стойност 16 511 лв., личното участие на В. Д. възлиза на 661/16 511части; то се равнява на 2% от стойността на имота и е незначително по смисъла на чл. 23, ал.2 СК. Поради това е отхвърлил иска.
В исковата молба ищецът е твърдял и в хода на делото се е домогвал да установи, че е притежавал жилищноспестовен влог от 1970г. и набраната по него сума е част от сумата, заплатена за придобиване на апартамента. Въз основа на съдебно удостоверение се е снабдил от Банка „Д.” с препис от партидата по жилищноспестовния влог и при представянето й е заявил, че сумите, изтеглени на 07.12.1981г. представляват описаните собствени средства в нотариалния акт за собственост на жилището. Тези твърдения решаващият съд е намерил за недоказани.
За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната.
В случая новото писмено доказателство, на което се позовава молителя, е уведомително писмо от Д. до В. Д. с дата 07.12.1981г., в което е посочено, че се ликвидира жилищно-спестовен влог на вложителя с лихва 14,91 лв., всичко 8510лв.; че с тази сума се заверява сметката на обект….; както и че е разрешен заем 8000лв.
При горните обстоятелства молбата за отмяна се явява основателна. Новото писмено доказателство несъмнено има значение за делото, тъй като подкрепя на твърденията на ищеца за превеждане на суми от жилищноспестовния му влог за покриване цената на апартамента, а тези твърдения решаващите инстанции са намерили за недоказани. Тук следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба ответницата признава, че суми от жилищноспестовния влог са постъпили за заплащане на апартамента, но счита, че те са натрупани по време на брака. Следва да се отчете и фактът, че се касае до установяване плащания, извършени в твърде отдалечен във времето период, поради което не се пазят банковите документи за плащане, нито нотариалното дело. Горното налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд /т.13 от Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГКТ/, при което да бъде прието и преценено новото писмено доказателство в съвкупност с останалите доказателства по делото.
Направените разноски в производството по отмяна подлежат на присъждане с решението по съществото на спора.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила решение № 1898 от 19.11.2015г. по гр.д. № 2282/2015г. на Варненски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: