1
6
Р е ш е н и е
№ 41
гр.София, 26.02.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2525описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.02.2018г. по гр.д.№1/2018г. на ОС Благоевград с което са уважени искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.242 КТ, във вр. с чл.86, ал.1 КТ, във вр. с чл.357 КТ.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса допустимо ли е изплащането на трудовото възнаграждение да се доказва с други доказателствени средства , извън посочените в чл.270, ал.3 КТ документи, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Жалбоподателят- „Сервиз строителна техника 2” ЕООД, чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено.
Ответникът Д. А. П., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е законосъобразно и постановено при точно приложение на процесуалния закон , поради което моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд , като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил „Сервиз строителна техника 2” ЕООД да заплати на Д. П. следните суми:
– сумата от 11 940,08 /единадесет хиляди деветстотин и четиридесет лева и осем стотинки/ лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода месец февруари 2014г.до месец декември на 2014г., от месец януари 2015г. до месец декември на 2015г., от 01.01.2016г.до 15.08.2016г.;
– сумата от 2039,90 /две хиляди тридесет и девет лева и деветдесет стотинки/ лв. лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, дължима за периода от датата на забава – 01.03.2014г. до подаване на иска – 14.02.2017г.; ведно със законната лихва върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение, считано от датата на подаване на иска – 14.02.2017г. до изплащане на дължимото;
– сумата от 467,06 /четиристотин шестдесет и седем лева и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2015г.до 30.12.2015г., като и за периода 01.01.2016г.до 15.08.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на иска – 14.02.2017г. до изплащане на дължимото.
Със същото решение съдът е отхвърлил исковете над присъдените размери до поискания от 891,66 лв. и за периоди извън посочените по-горе, както и за заплащане на сумата от 38,47 /тридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/ лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ от забавата до подаване на иска.
На основание чл.280, ал.3 ГПК касационната жалба на „Сервиз строителна техника 2” ЕООД по отношение на решението в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. П. сумата от 467,06 /четиристотин шестдесет и седем лева и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2015г.до 30.12.2015г.,като и за периода 01.01.2016г.до 15.08.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на иска – 14.02.2017г. до изплащане на дължимото е оставена без разглеждане и в тази си част определението като необжалвано е влязло в сила.
Установено е по делото, че на 28.06.2013 г. с подписването на трудов договор, е възникнало валидно трудово правоотношение, при посочените в договора условия – за неопределено време /срок/, при пълно работно време, по който ищецът е изпълнявал длъжността „техник – механик на самодвижещи се машини“ с договорено основно месечно трудово възнаграждение от 350 лв., с допълнително вземане за трудов стаж, а с допълнително споразумение от 04.01.2016 г. единствената променена клауза от договора е била размера на договореното дължимо основно месечно трудово възнаграждение, който е станал 438,00 лв. месечно, респ. – допълнително трудово възнаграждение за прослужено време – 5,26 лв.
Установено е също така, че със заповед № 3/15.08.2016 г., считано от посочената дата, трудово правоотношение помежду им е прекратено на основание чл.325, ал.1 КТ – по взаимно съгласие. В същата заповед се съдържа и разпореждане за изплащане на работника на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 12 работни дни от 254,79 лв.
Констатирано е, че с договор за прехвърляне на дружествен дял от 01.04.2016 г., с нот.заверка на подписите, продавачът В. М. продава на купувача Д. П. един дял от дружеството-работодател за сумата от 100 лв., която е заплатена изцяло и в брой преди подписване на договора, а с договор за прехвърляне на дружествен дял от 17.10.2016 г. купувачът М. купува от продавача П. един дружествен дял за сумата от 10 000 лв., която следвало да бъде заплатена в срок до 31.12.2016 г. по посочена банкова сметка.
От прието по делото заключение на счетоводна експертиза, основно и допълнително, съдът е установил, че в счетоводството на дружеството за процесния период – от м.02.2014 г. до 15.08.2016 г. на ищеца-ответник по жалба в настоящето производство, е начислено дължимо трудово възнаграждение в общ размер от 11 940,08 лв., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 12 дни в размер на 254,79 лв
Съдът е счел за неоснователно възражението на дружеството, че страните по трудовото правоотношение са се споразумели вместо заплащане на дължимите се за процесния период заплати въззиваемият да бъде приет за съдружник в дружеството, като му бъдат прехвърлени половината дружествени дялове – т.е., че задължението на работодателя за заплащане на дължимо трудово възнаграждение е изпълнено не чрез плащане, а чрез даване вместо изпълнение
Изложени са съображения за това, че съгласно задължителната практика на ВКС /решение № 141/20.11.2010 г. по г. д. № 2715/08 г., IV ГО, ВКС, а в последствие и Решение № 171 от 3.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2016 г., III г. о., ГК, по становено по реда на чл.290 ГПК и др./ получаването на трудово възнаграждение от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка. Посочено е, че в случая няма спор, а и е установено от неоспорената експертиза, че подписи върху работните ведомости от страна на ищеца за получаване на търсените трудови възнаграждения не е положен., както и че не е представена каквато и да е разписка, установяваща безсъмнено фактът, че дължимите трудови възнаграждения по период и размер са платени от работодателя на ищеца, вкл. към датата на извършване на прехвърляне на дружествените дялове в ответното дружество-17.10.2016г.
При тези данни съдът е достигнал до извод, че тъй като по делото не са представени доказателства за установяване на посочения в нормата на закона начин на плащане на дължимото на работника трудово възнаграждение, предявените искове се явяват доказани по основание, вкл. установени по размер от неоспореното заключение на изслушаната експертиза.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса допустимо ли е изплащането на трудовото възнаграждение да се доказва с други доказателствени средства , извън посочените в чл.270, ал.3 КТ документи, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С решение № 89/29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., решение № 746/5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о., решение № 141/30.11.2010 г. по гр. д. № 2715/2008 г., II г. о. на ВКС, решение №258/03.11.2017 г. по гр.д. №1007/2017 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разрешения които се споделят от настоящия състав, като е прието, че съгласно чл.270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Посочва се, че ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане и когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и др.
Приема се, че доказването с нарочен документ е улеснено, тъй като от предполагаемото намерение на неговия автор и предполагаемите обстоятелствата, при които е съставен нарочният документ може да се направи обоснован извод, че съдържащото се в него изявление за знание съответства на обективната действителност, т.е. е вярно, но разбира се, винаги може да се доказва, че действителното намерение на автора на документа и обстоятелствата, при които той е съставен са различни, т.е. че съдържащото се в него изявление за знание не съответства на обективната действителност, т.е. е невярно.
В практиката се приема, че изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за заплати няма гражданскоправни последици.
В случая въззивният съд неправилно, за да уважи предявения иск, е взел предвид само данните , съдържащи се в счетоводните ведомости. При направено възражение от страна на работодателя, че плащането е извършено чрез изкупуване на дружествен дял от ответника по жалба на цена съответстваща на уговореното трудово възнаграждение, въззивният съд не е съобразил събраните по делото писмени доказателства -заповед № 3/15.08.2016 г. и договор за придобиване на дял от Д. П. от дружеството-работодател на 01.04.2016г., с нот.заверка на подписите, за сумата от 100 лв. и такъв за тяхната продажба обратно от 17.10.2016 г за сумата от 10 000 лв., която следвало да бъде заплатена в срок до 31.12.2016 г. по посочена банкова сметка, която сума съвпада по размер с дължимото се трудово възнаграждение и значително надхвърля стойността на продадения обратно дял на дружеството.
При така дадения отговор на поставения за разглеждане въпрос и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното решение като неправилно следва да се отмени. На основание чл.293 , ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за да бъдат събрани поисканите доказателства за установяване плащането на дължимото се трудово възнаграждение и с други доказателства, а не само чрез счетоводните документи. Доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Затова доказателствената сила на свидетелстващите документи следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото- чл.146 ГПК /отм./ и чл.182 ГПК / в този смисъл е и решение № 2 от 26.01.2011 г. по гр.д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Преценката за това какви разноски се дължат следва да се направи при разглеждане на спора по същество от въззивния съд.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я решение 21.02.2018г. по гр.д.№1/2018г. на ОС Благоевград, в частта му с която са уважени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД.
връща делото за ново разглеждане от друг състав в отменената му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: