Решение на ВКС – ГК, III г.о. 7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр. София, 08.05. 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 4863/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЧСИ.
Образувано е по подадена жалба с вх. № 12070/20.12.2018 г. от ЧСИ В. Г. Й., рег. № 721 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Враца, против решение от 26.07.2018 г., постановено по дисциплинарно дело № 7/2018 г. на състав на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ на ЧСИ В. Й. е наложено дисциплинарно наказание – лишаване от правоспособност за срок от една година за извършени четири дисциплинарни нарушения по изп. д. № 863/2016 г. Оплакванията, развити в жалбата, са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като при извършване на изпълнителните действия не са допуснати от него релевираните нарушения, както и за неговата недопустимост, с твърдението че наложеното му най-тежко наказание е свръхпетитум, защото налагането на такова наказание не е поискано от представителя на СКЧСИ пред дисциплинарния състав, а искането му е било за извършените нарушения да му бъде наложено наказание глоба в размер на 5 000 лв. Моли настоящата инстанция да отмени решението като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание, като алтернативно прави искане за постановяване на решение, с което да му бъде наложено по-леко наказание. В съдебно заседание пълномощникът му адв. В. Й. от АК-С. поддържа оплакванията в жалбата за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание от страна на дисциплинарния състав в обжалваното решение и моли то да бъде отменено като незаконосъобразно. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител ст. юриск. С. Т. я оспорва като неоснователна в писмен отговор, както и в съдебно заседание като счита че обжалваното решение е допустимо, правилно и законосъобразно, а наложеното наказание по вид и размер съответства на тежестта на нарушенията, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата К. на ЧСИ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Д. оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор, както и в съдебно заседание като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на дисциплинарния състав – в сила, тъй като не са налице пороци, които да обуславят неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски за касационното производство – юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя, становищата на страните и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт – решение на дисциплинарен състав на дисциплинарната комисия при КЧСИ, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата на ЧСИ В. Г. Й. е неоснователна, по следните съображения:
Производството по дисциплинарно дело № 7/2018 г. е образувано срещу ЧСИ В. Й. въз основа на искане от Съвета на К. на ЧСИ и от Министъра на правосъдието за извършени нарушения, подробно описани в направените искания. С обжалваното решение съставът на дисциплинарната комисия е приел, че по посочените в исканията нарушения, следва да се реализира отговорността на ЧСИ, като на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ му е наложено наказание „лишаване от правоспособност“ за срок от една година, за следните извършени нарушения: 1/ нарушение на чл. 428 ГПК затова, че е пристъпил към принудително изпълнение като е извършил паричен превод на взискателя „Кардинал 777“Е. на събраната от запор върху банковата сметка на длъжника „Ню Е. Т. К.“Е. по изп.д. № 863/2016 г., преди да е връчена поканата за доброволно изпълнение на длъжника и заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и преди да е изтекъл 14-дневния срок за доброволно изпълнение; нарушение на чл. 458 ГПК, затова, че не е включил държавата в разпределението на постъпилите по делото суми като присъединен по право взискател за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на които е съобщен на ЧСИ до извършване на разпределението, като съответно не е извършил разпределение по реда на чл. 460 и сл. ГПК; нарушение на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ, затова, че книжата по делото не се подреждат последователно по реда на постъпването им, съобразно изискването, а част от книжата с постъпилите жалби и тяхното администриране липсват; нарушение на разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ, затова, че получената в деловодството жалба не е докладвана и придвижена незабавно като жалбата е получена на 01.08.2017 г., а на 26.09.2017 г. е изпратено съобщение за отстраняване на нередовностите й. Със същото решение е отхвърлил като неоснователно искането на СКЧСИ по т. 2, че ЧСИ Й. е превел на взискателя постъпилата по изпълнителното дело сума преди изтичане на предвидения в закона срок за предоставяне на информация от НАП за липса или наличие на публични задължения на длъжника, тъй като по делото е установено, че ЧСИ е изискал и получил удостоверение от НАП за публичните задължения на длъжника. Той е пристъпил към принудително изпълнение включително връчване на покана за доброволно изпълнение след присъединяване на вземането на НАП. Въпреки присъединяването на публичните задължения обаче ЧСИ Й. не е изготвил разпределение и не е зачел привилегията на НАП, което нарушение е предмет на друга част от искането за образуване на дисциплинарно производство, която се явява основателна. За да наложи за извършените дисциплинарни нарушения наказание лишаване от правоспособност за срок от една година, което е тежко, съставът на дисциплинарната комисия е приел, че извършените по изпълнителното дело нарушения на ЧСИ В. Й., описани по-горе, не са формални, а са увредили в значителна степен длъжника по изпълнителния процес. Освен тях обаче е съобразено и дисциплинарното минало на ЧСИ, на когото са налагани осем дисциплинарни наказания, от които шест пъти глоба в различни размери, един път порицание и един път предупреждение за временно лишаване от правоспособност. Д. състав е приел, че тези наказания не са постигнали целената промяна в професионалното поведение на ЧСИ Й.. Нещо повече, с решение по дисц.д. № 11/2013 г. му е било наложено наказание глоба за нарушение, изразяващо се в изплащане на суми на взискател преди връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, т.е. за нарушение, аналогично на предмета на настоящото производство/т.1/.
Решението на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители за налагане на частния съдебен изпълнител В. Й. с рег. № 721 за извършените дисциплинарни нарушения дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от една година, е валидно и процесуално допустимо.
С разпоредбата на чл. 67 от ЗЧСИ се установява, че частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на К. на частните съдебни изпълнители. Предвидените по специалния закон дисциплинарни наказания са: 1/ порицание; 2/ глоба от 100 до 10 000 лв.; 3/ предупреждение за временно лишаване от правоспособност и 4/ лишаване от правоспособност за срок от една до пет години/приложима ред. ДВ, бр.49/2012 г./. ЗЧСИ урежда процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, реда на вземане на решения от Дисциплинарната комисия при КЧСИ, тяхното обжалване и правораздавателната компетентност на Върховния касационен съд като единствена контролна инстанция. В случая за извършени дисциплинарни нарушения на ЧСИ В. Й., на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от една година. В жалбата си ЧСИ счита, че това наложено му тежко дисциплинарно наказание е свръхпетитум, тъй като искане за налагане на такова наказание не е направено от представителя на един от извършващите проверката – К. на ЧСИ, който за извършените от него нарушения е поискал налагане на наказание „глоба“, поради което релевира довод за процесуална недопустимост на постановеното решение на дисциплинарния състав. Този довод е неоснователен, тъй като дисциплинарният състав не е обвързан от становището на сезиращия орган за вида и размера на наложеното наказание, в случая на К. на ЧСИ, тъй като той постановява решението си при отчитане на всички факти и обстоятелства по делото, взема предвид тежестта на извършените нарушения и обстоятелствата, при които те са извършени, както и на други смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства при спазване принципа на съразмерност на санкцията към нарушението, а така също и дисциплинарното минало на ЧСИ и преценява кое е адекватното наказание за ЧСИ на извършените нарушения, в случая – лишаване от правоспособност за минимално предвидения срок от една година. Без правно значение за дисциплинарното производство са релевираните възражения от ЧСИ Й. за липса на представителна власт на адв. Е. Й. при депозиране на жалбата до Министерство на правосъдието от името на длъжника „Ню Е. Т. К.“Е. срещу извършени нарушения от ЧСИ Й. по изп.д. № 863/2016 г., а така също и тези, че и юриск. Д. не е била упълномощена да представлява КЧСИ в него, още повече, че такива не са правени при същинското разглеждане на делото от дисциплинарния състав, а едва пред касационната инстанция като на практика останалите страни в производството са лишени от правото си на отговор на тези възражения.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в обжалваното решение дисциплинарният състав правилно е установил извършените от жалбоподателя ЧСИ Й. четири нарушения по провереното изпълнително дело, за които е ангажирал неговата дисциплинарна отговорност.
Реализирането на дисциплинарната отговорност следва да се извърши по начин, установен от закона и Устава на камарата, като на уличеното лице се даде пълна възможност за излагане на защитната си теза и ангажиране на доказателства. Не се сочат нарушения относно дисциплинарното производство – формиране на дисциплинарната комисия, нарушаване на процесуалните права на ЧСИ, ред за вземане на решението и пр.
Решението на ДК на КЧСИ по д.д. № 7/2018 г., с което на ЧСИ В. Й. е реализирана дисциплинарната отговорност и е наложено дисциплинарно наказание за извършени четири дисциплинарни нарушения по изпълнителното дело, е правилно.
Неоснователни са оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при липса на виновно поведение при извършване на вменените на жалбоподателя Й. нарушения, както и въобще при липса на извършено дисциплинарно нарушение. Видно от приложенията в дисциплинарната преписка и данните от изпълнителното производство, които е водил жалбоподателят, той е извършил посочените дисциплинарни нарушения. Тези действия на ЧСИ по процесното изпълнително дело, са извършени в нарушения на процесуалния закон/на чл. 428 ГПК затова, че е пристъпил към принудително изпълнение като е извършил паричен превод на взискателя „Кардинал 777“Е. на събраната от запор върху банковата сметка на длъжника „Ню Е. Т. К.“Е. по изп.д. № 863/2016 г., преди да е връчена поканата за доброволно изпълнение на длъжника и заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и преди да е изтекъл 14-дневния срок за доброволно изпълнение и на чл. 458 ГПК, затова, че не е включил държавата в разпределението на постъпилите по делото суми като присъединен по право взискател да дължимите от длъжника публични вземания, размерът на които е съобщен на ЧСИ до извършване на разпределението, като съответно не е извършил разпределение по реда на чл. 460 и сл. ГПК; както и нарушения на чл. 16, ал. 4 и чл. 14 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ. Те представляват дисциплинарни нарушения – виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ, следващи от закона, поради което попадат в хипотезата на чл. 67 ЗЧСИ за реализиране на дисциплинарната му отговорност и решението на дисциплинарната комисия по д.д. № 7/2018 г. за налагане на съответстващо дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от една година за четирите нарушения в производството по изпълнителното дело, е правилно.
Неоснователни са оплакванията на ЧСИ за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при липса на обсъждане на събраните по дисциплинарното дело доказателства, като вменените му нарушения съставляват дисциплинарни нарушения, както правилно е приел и дисциплинарният състав на ДК на КЧСИ. Видно от приложенията в дисциплинарната преписка и данните от изпълнителното производство, ЧСИ виновно е извършил описаните дисциплинарни нарушения в нарушение на процесуалния закон и Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ, поради което те попадат в хипотезата на чл. 67 ЗЧСИ за реализиране на дисциплинарната му отговорност и за налагане на дисциплинарно наказание с решението на дисциплинарната комисия. Неоснователни са доводите за явна несправедливост на наказанието. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Изхождайки от всички обстоятелства, при които са допуснати нарушенията и същевременно съобразявайки, че всяко нарушение в дейността на частните съдебни изпълнители оказва неблагоприятно въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, както и с оглед на дисциплинарното му минало, съдът намира, че за допуснатите от ЧСИ В. Й. нарушения при провеждане на принудително изпълнение правилно е наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ – лишаване от правоспособност за срок от една година, поради което се явява неоснователно оплакването му за явна несправедливост на наложеното наказание.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че принципът за съразмерност и съответност на санкцията към нарушението в случая е спазен, предвид основната цел на дисциплинарното производство и необходимостта наказанието да въздейства така, че ЧСИ да не допуска подобни нарушения занапред, да се промени поведението му в посока стриктно спазване на закона.
Ето защо, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че решението на дисциплинарната комисия на КЧСИ като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ.
При този изход на делото, на жалбоподателя ЧСИ В. Й. не следва да се присъждат разноски за касационното производство.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители и Министерство на правосъдието разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.07.2018 г., постановено по дисциплинарно дело № 7/2018 г. на състав на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители.
ОСЪЖДА ЧСИ В. Г. Й., рег. № 721 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд [населено място], да заплати на Камара на частните съдебни изпълнители [населено място] и на Министерство на правосъдието [населено място], сумата от по 100/сто/ лева на всеки един от тях, представляващи разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :