Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр. София, 09 февруари 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 3104 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Н. С. срещу решение № 286/10.11.2011 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 317/2011 г. Решението е обжалвано само в частта му, касаеща режима за изтърпяване на наказанието, като са изложени съображения, че той не съответства на степента на обществена опасност на деянията, както и на разпоредбата на чл.59 от ЗИНЗС. Подсъдимият иска да бъде определен общ режим, за да се дипломира, а след това- и да се интегрира в обществото.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като режимът е правилно определен.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК, установи следното:
Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 123/ 16.09.2011 г. по нохд № 100/11 г. на Великотърновския окръжен съд, с която подсъдимият И. С. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.195 ал.1 т.7 НК и чл. 249 ал.1 НК, за всяко от които са наложени отделни наказания, като на основание чл.23 от НК е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца и глоба в размер на 350 лева. Определен е първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието, в затвор или затворническо общежитие. Подсъдимият е осъден да заплати на Р. К. 407.20 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Жалбата е неоснователна.
Великотърновският апелативен съд е отговорил подробно на аналогично възражение във въззивната жалба и е оставил без уважение искането за определяне на по-лек режим на изтърпяване на наказанията. Изложените от съда доводи са законосъобразни и се споделят изцяло от този съд.
В затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за пръв път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, като наказанието се изтърпява при първоначален общ режим. Разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС изисква подсъдимият да не е осъждан на лишаване от свобода до този момент, а не да търпи за пръв път наказание лишаване от свобода ефективно, каквито доводи са изложени в жалбата му. От данните за съдебното минало на С. е видно, че той е осъждан два пъти на лишаване от свобода и въпреки, че не е изтърпявал ефективно наложените му наказания, няма качеството на лице, осъдено за пръв път на лишаване от свобода. Поради това, въззивният съд правилно е приел, че по отношение типа затворническо заведение, в което той следва да търпи наказанието, приложимата норма е тази на чл.60 ал.1, а по отношение на първоначалния режим- тази на чл.61 т.2 от ЗИНЗС. Промяната на така определения режим е от компетентността на Комисията по изпълнение на наказанията към съответния затвор. Липсва законово основание за изменение на атакуваното решение.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286/ 10.11.2011 г. на Великотърновския апелативен съд, постановена по внохд № 317/11 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: