Р Е Ш Е Н И Е
№ 410
София, 20 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на петнадесети октомври двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Татяна Кънчева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 392/2008 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по подадени в срок касационни жалби на подсъдимия Е. М. И. и на гражданските ищци и частни обвинители С. А. А., В. А. А., С. С. А., Е. Н. Ю. и С. Е. Н. против въззивно решение № 83 от 15.05.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 83/2008 год.по описа на Великотърновския апелативен съд.
В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия и защитника му се поддържат касационни основания нарушение на материалния закон, допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието, като се излагат съображения, че наказателната му отговорност недопустимо е реализирана въз основа на нормативни актове различни от НК и при условията на чл. 54 НК, не са изпълнени указанията на ВКС в отменителното му решение, наказанието му е явно несправедливо по размер и начин на изтърпяване, а присъдените на гражданските ищци обезщетения са несправедливо завишени. По същество в условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или бъде изменено, като размерите на двете наказания и присъдените обезщетения бъдат намалени и бъде отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.
В жалбите и в съдебно заседание от гражданските ищци и частни обвинители и поверениците им се поддържат всички касационни основания, като се излагат идентични съображения, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия не е преценена относителната тежест на многобройните отегчаващи отговорността обстоятелства и това е довело до несправедливото му занижаване, а намалените обезщетения не са съобразени с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По същество се иска в наказателната част да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, а в гражданската част да бъде изменено, като обезщетенията за неимуществени вреди бъдат увеличени до предявените размери.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че е основателно само оплакването на гражданските ищци и частни обвинители за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, което налага отмяна на въззивното решение в наказателната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 43 от 19.06.2007 год. постановена по НОХ дело № 241/2007 год. Великотърновският окръжен съд е признал подсъдимия Е. М. И. за виновен в това, че на 28.06.2006 год. на второкласен път ІІ-52 в община С., при управление на лек автомобил М. В 200 ЦДИ/бус/ с рег. № Р* нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на А. Е. Ю. на 37 год и на Д. В. А. на 13 год. и тежка телена повреда, изразяваща се в постоянна слепота с дясното око на С. А. О. на 15 год., поради което и на основание чл. 343 ал.4,ал.3 пр.3 алт.1 и 2 б.”а” пр.1 и б.”б” във вр. с ал.1, във вр. с чл. 342 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, а на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да уравлява МПС за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда по предявените граждански искове съдът е осъдил подсъдимия да заплати: на С. А. А. и В. А. А. по 100 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди във връзка със смъртта на тяхната дъщеря Д. А. и 1500лв обезщетение за имуществени вреди; на С. С. А.- 100 000лв обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря А. Ю. и 1500лв обезщетение за неимуществери вреди за претърпяните лично от нея болки и страдания във връзка с причинените й множество леки телесни повреди; на Е. Н. Ю. 100 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на съпругата му А. Ю. и 2655лв имуществени вреди- разноски по погребението и на С. А. Н. малолетна, чрез нейния баща и законен представител Е. Ю. 100 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на нейната майка А.
С въззивно решение № 83 от 15.05.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 83/2008 год. Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата, като в наказателната част е увеличил размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС от три на пет години, а в гражданската част е намалил размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на С. А. А., В. А. А. и С. Е. Н. от по 100 000лв на по 80 000лв, на С. С. А. от 100 000лв на 70 000лв и на Е. Н. Ю. от 100 000лв на 60 000лв, а я е потвърдил в останалите обжалвани части.
По жалбата на подсъдимия Е. М. И.:
Жалбата е неоснователна.
Част от оплакванията на жалбоподателя са извън обсега на касационната проверка и не подлежат на проверка в настоящото производство. В този смисъл са изложените съображения, че решението на въззивната инстанция в наказателната му част е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, които налагат отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Те се мотивират с осъждането му въз основа на нормативни актове извън НК и с индивидуализацията на наказанието при условията на чл. 54 НК. Това оплакване не следва да бъде обсъждано поради следните съображения:
Производството е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 137 от 4.04.2008 год. по НД № 65/2008 год. Върховният касационен съд е отменил постановеният от въззивната инстанция съдебен акт, с който е потвърдена присъдата в частта, касаеща индивидуализацията на наказанията по размер при условията на чл. 54 НК, а е изменена относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и в гражданската част. Касационният състав е бил сезиран само с жалби на гражданските ищци и частни обвинители, в които са изложени съображения за явна несправедливост на наказанието и на присъдените им обезщетения. Подсъдимият не го е обжалвал и чрез защитника си е изразил становище, че решението е правилно, законосъобразно и справедливо. След като не е упражнил правото си на касационна жалба по отношение на осъждането му, включително извършеното престъпление, авторството, индивидуализацията на наказанието и размерите на присъдените обезщетения от 70000лв на всеки един от пострадалите, за него въззивното решение е влязло в сила. При повторното разглеждане на делото не са установени нови фактически положения и има процесуален интерес да го обжалва само в тези части, с които е утежнено положението му. Въззивният съд е утежнил положението му само в частта, с която е потвърдил присъдата относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, увеличил е срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС от три на пет години, гражданските искове на С. А. А. В. А. А. и С. Е. Н. от по 70 000лв на по 80000лв
При тези данни следва да се приеме, че в наказателната част има правен интерес да обжалва въззивното решение само за размера на наказанието по чл. 37 т.7 НК и начина на изтърпяване на наказанието лишаване от сводоба, а в гражданската част в посочения по горе смисъл.
Нарушения на правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 37 т.7 НПК не са допуснати. То е определено в рамките на закона и е съобразено с размера на основното наказание. Обстоятелствата, на които основава искането си за намаляването му са отчетени от решаващите съдилища и не може да им се отдава по-голямо наказателно правно значение.
Не е допуснато поддържаното нарушение по чл. 348 ал.5 т.2 НПК, като първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения, поради които е приел, че целите генералната и специалната превенция по чл. 36 НК не биха се посгигнали без ефективно изтърпяване на наказанието, а въззивната инстанция мотивирано ги е възприела.
Конкретни доводи за несправедливо завишаване размерите на присъдените в полза на гражданските ищци С. А. А., В. А. А. и С. Е. Н. обезщетения от жалбоподателя не се поддържат, а доколкото обезщетенията им са несправедливи, съображенията ще бъдат посочени във връзка с тяхната жалба.
По жалбите на гражданските ищци и частни обвинители.
Във всички жалби се поддържат идентични касационни основания, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо.
Доводът на жалбоподателите за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 НПК, който се мотивира с допуснати нарушения на правилата за индивидуализация на наказанието, довели до явно несправедливото му занижаване, е основателен.
В своето отменително решение касационният състав е възприел за основателно оплакването им за явно несправедливо занижаване на наказанието в резултат на допуснати нарушения на правилата за индивидуализацията му. Посочил е в какво се изразяват тези нарушения и е дал указания за повторна преценка на обстоятелствата от значение за определяне обема на наказателната принуда. Тези указания, доколкото са свързани с приложението на материалния закон, са задължителни за инстнацията, на която делото е върнато за ново разглеждане по силата на чл. 355 ал.1 т.2 НПК. Независимо че всеки съд решава въпроса за размера на наказанието по вътрешно убеждение, то може да бъде формирано единствено на базата на данните по делото. Правилата за формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция в конкретния случай са нарушени.
При новото разглеждане на делото въззивният състав не е възприел дадените му указания като имащи задължителен характер и не се е ръководил от тях при отмерване размерите на всяко едно от наказанията. Само формално е отчел наличието както на смекчаващи така и на отегчаващи обстоятелства, но по същество не е преценил относителната им тежест съобразно изискванията по чл. 54 НК ал.2 НК и чл. 36 НК при индивидуализацията на двете комулативно предвидени наказания. К. не е отдал нужното наказателно-правно значение при отмерване размера на санкцията на обстоятелствата, които утежняват наказателното положение и е възприел извода на първоинстанционния съд за налагане на минималното наказание от три години лишаване от свобода и като не е изложил съображения защо приема, че това наказание е достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК, е допуснал нарушение на материалния закон.
За да отхвърли искането на частните обвинители за увеличаване на наказанието лишаване от свобода, съдът е пренебрегнал съществени обстоятелства, които имат значение за степента на обществената опасност на деянието и дееца. Той отново е акцентирал върху данните за личността на подсъдимия, в това число и на поведението му след деянието, като е приел, че при тях всяко наказание лишаване от свобода над предвидения за престъплението минимум би надхвърлило целите на наказателната репресия. Очевидно е имал предвид целите на специалната превенция, като липсват конкретни съображения защо приема, че с такова по размер наказание може да се въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото. Двете цели на наказанието са неразривно свързани и във всички случаи, когато решава въпроса за размера му, съдът следва да прецени, че по този начин могат да бъдат постигнати най-общо. Ръстът и динамиката на този вид престъпления, при които ежегодно по пътищата загиват или биват осакатявани много хора, голяма част от които деца, налага такава наказателна политика, която да мотивира водачите на моторни превозни средства към спазване на правилата за безопасност на движението. Това нарушение е самотоятелно основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
За да е справедливо наказанието трябва да съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца. В тази връзка са от значение характера на засегнатите с престъплението обществени отношения и степента на засягането им. Първото обстоятелство е отчетено от законодателя при определяне на наказанието за престъплението в особената част на НК, а второто следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай. За престъплението в нормата на чл. 343 ал.4 НК е превидена възможност за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години, към което се налага и наказание лишаване от право по чл. 37 т.7 НК Решавайки в тези граници какво конкретно наказание да наложи, въззивната инстанция е приела наличието и на обстоятелства, които утежняват наказателното положение, но е преценила, че те не оказват влияние при определяне размера на наказанието лишаване от свобода и е възприела извода на решаващия съд, който го е индивидуализирал в размер на минимума. Приети са като надхвърлящи типичната за този вид престъпления обществена опасност на деянието, с оглед причинения съставомерен резултат, надвишаващ необходимото за съставомерност, наличие на несъставомерни вредни последици, две груби нарушения на правилата за безопасност на движението и проявена престъпна самонадеяност като форма на вината, а чрез него и на дееца, но не им е отдадено необходимото наказателно правно значение във връзка с индивидуализацията на наказанието. Освен смъртта на двете пострадали, едната от които малолетно дете, а втората млада жена, тръгнала към чуждата държава за повишаване на образованието си и трайната загуба на зрението на непълнолетния пострадал, трима от пътуващите в превозното средство лица, едното от които също дете, са получили множество телесни повреди, които макар и да са квалифицирани от закона като леки, не са били незначителни. Причинени са им травматични увреждания на крайниците, гръдния кош и лицата. Степента на обществената опасност на деянието е завишена и с оглед допуснатите две груби нарушения на правилата за безопасност на движението. По делото е установено и прието, че още при потеглянето е предприел управление на автомобила със скорост, която не е била съобразена с пътната обстановка, което е възприето от пътниците и е пренебрегнал забележката им да я намали. В момента на деянието скоростта на движение е надвишавала два и половина пъти максимално допустимата. За период от две години преди деянието има извършени пет административни нарушения, като водач на МПС, две от които за превишена скорост, което го характеризира като водач, който трайно не се съобразява с нормите за безопасност на движението.
Ако беше оценил в достатъчна степен тези обстоятелства, така както му е указано в отменителното решение, съдът би могъл да стигне до други изводи за обема наказателна принуда, необходим за постигане целите по чл. 36 НК. Допуснатото нарушение е съществено и е основание за отмяна на решението в наказателната му част и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Основателно е и оплакването за допуснато нарушение на закона в гражданската част на въззивното решение.
При проверка на правилността на присъдата в тази й част, въззивната инстанция е констатирала частична липса на мотиви, която е допълнила и в определени случаи е коригирала. Проявила е критичност към изводите на първоинстанционния съд относно присъдите суми в еднакви размери на всички пострадали за претърпяните болки и страдания, като го е упрекнала в недопустима уравниловка, но от своя с. не е защитила решението си за намаляването им, а по отношение на гражданския ищец Е. Ю. , недопустимо е влошила положението му. След като въззивното решение, с което е намалено присъденото му обезщетение от 100 000лв на 70 000лв е отменено само по неговата жалба, недопустимо при повторното разглеждане на делото да бъде намалено на 60 000 лв.
Гражданските ищци са от кръга на лицата, които имат право да претендират заплащане на обезщетение за изживяните от загубата на своите близки болки и страдания, които представляват за тях неимуществени вреди и липсват обективни данни, от които да се направи извод, че те са в различни размери. Съдът не е изложил убедителни съображения, поради които е присъдил различни по размер обезщетения на родителите на малолетното дете, от тези на майката на пълнолетната пострадала. Няма по-голяма привързаност от тази между родители и деца и по-голяма болка от загубата им, независимо от възрастта им и това дали живеят в общо домакинство или поради някакви причини се намират на разстояние един от друг. Липсва друг обективен критерии, който има значение при определяне размерите на обезщетенията и затова е предоставено на съда правомощие да реши въпроса по справедливост, като се ръководи от данните за отношенията им с пострадалите и социално-икономическите условия в конкретния период от време. По делото този принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е нарушен, като намалените от въззивната инстанция суми за несправедливо занижени и не съответстват на действително изживяните от тях мъки и страдания и тези, които ще търпят до края на живота си от смъртта на тхните деца, родител и съпруга. Присъдените от първоинстанционния съд суми, макар и определени в еднакъв размер, са справедливи. Касационната инстнация по силата на чл. 354 ал.2 т.5 НПК има правомощие да коригира нарушението. В този смисъл въззивното решение следва да бъде изменено, като присъдените суми за неимуществени вреди на всички граждански ищци бъдат увеличени на по 100 000лв. Съобразно уважените размери на гражданските искове следва да бъде увеличена с 5 200лв платимата от подсъдимия държавна такса.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение на Великотърновския апелативен съд в наказателната му част следва да бъде отменено само по жалбите на частните обвинители и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди отново всички обстоятелства от значение за определяне обема на наказателната принуда и да наложи на подсъдимия наказание, съответно на извършеното престъпление и достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. В гражданската му част решението следва да бъде изменено, като присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди бъдат увеличени на по 100 000лв за всеки един от тях, а подсъдимият бъде осъден да заплати още 5200лв държавната такса върху допълнително присъдените суми. Жалбата на подсъдимия като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл 354 ал.3 т.1, ал.2 т.5 и ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Отменява в наказателната му част въззивно решение № 83 от 15.05.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 83/2008 год. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Връща делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Изменява решението в гражданската му част, като увеличава размерите на присъдените обезщетения за претърпяни неимуществени вреди в полза на гражданските ищци С. А. А., В. А. А., С. С. А., Е. Н. Ю. и С. Е. Н. на по 100 000лв за всеки един от тях.
Осъжда Е. М. И. да заплати още 5 200лв държавна такса върху присъдените обезщетения.
Оставя в сила същото решение в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: