Р Е Ш Е Н И Е
№ 410
гр.София, 29 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
КАПКА КОСТОВА
със секретар Аврора Караджова
и с участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 396/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото п ред нея по жалби от името на частен обвинител и граждански ищец и подсъдимия срещу решение на Великотърновския апелативен съд, изменящо присъда на окръжния съд в същия град.
Първоинстанционната присъда от 29 октомври 2007 год. по нохд № 216/2007 год. е осъдителна по обвинението, че подсъдимият З. Д. И. е нарушил правила за движение при управляване на моторно превозно средство (лек автомобил) на 22 юли 2006 год. и така причинил по непредпазливост смъртта на Г. Д. Н. и тежка и средна телесни повреди на Д. М. Г. (първият – управлявал друг лек автомобил, втората – пътник в него) – престъпление по чл.343, ал.4 НК, за което подсъдимият е наказан 3 години лишаване от свобода условно за 5 години, както и лишаване от право да управлява МПС за 3 години. Гражданските искове за причинените неимуществени вреди на майката на убития М. Г. Д. и лично на пострадалата Д. Г. , предявени за 400 000 лева, съответно – 200 000 лева, са уважени за 120 000 лева, съответно – 60 000 лева.
Второинстанционното(въззивно) решение – № 56 от 17 април 2008 год. по внохд № 40/2008 год., е постановено по жалба и от името на необжалвалата сега частен обвинител и граждански ищец Д. Г. , но присъдата е променена само в гражданската й част и присъденото обезщетение от 60 000 лева е увеличено на 70 000 лева, а това от 120 000 лева – намалено на 90 000 лева.
Касационната жалба от М. Д. е срещу потвърждаването на присъдата в наказателната й част (приложението на условното осъждане по чл.66 НК) и промяната в нейната гражданска част (намалението на обезщетението); изтъква се несправедливостта на въззивното решение по смисъла както на НПК (относно наказанието), така и на ЗЗД (относно обезщетението); иска се решение на ВКС, което да позволи отмяната на условното осъждане и увеличаване на присъдената сума.
Втората касационна жалба е въобще срещу осъждането на подсъдимия с цената на процесуалните нарушения, които са допуснати, но алтернативно се допуска потвърждаване на наказателната отговорност и намаляване на обезщетенията заради сериозния принос на втория участник в пътно-транспортното произшествие.
В съдебното заседание на касационната инстанция присъствено е поддържана само първата жалба, но според прокурора и тя, и жалбата на подсъдимия са неоснователни.
ВКС намери за основателна само жалбата на подсъдимия, макар и не във всичко, изложено в нея.
І. Жалбоподателят възразява срещу осъждането си за нарушения във връзка включително с изискванията при извършване на маневрата „завиване в обратна посока”, но в този аспект той безпредметно (независимо доколко основателно!) се позовава на недоказаност на обвинението – такова обвинение въобще липсва в обвинителния акт. При липсващи като словесна формулировка твърдения на прокурора за намерение у подсъдимия да извърши посочената маневра, незаконосъобразно е вмъкването на текстове от Закона за движение по пътищата и Правилника за приложението му, посветени на завиването в обратна посока – съответно на чл.38, ал.3 и 85, ал.4 (друг е въпросът, че те са цитирани в частта им относно задължението на маневриращия да пропусне попътното му лявостоящо превозно средство, което е задължение и при други маневри – вж. например чл.81, ал.2 ЗДП, който също присъства при попълването на бланкетната диспозиция в чл.342, ал.1 ЗДП, но всъщност само за да покаже, че органите в досъдебното производство и съдът смесват завиването в обратна посока и престрояването).
Незаконосъобразната (и материално, и процесуално) правна квалификация на извършеното от подсъдимия не се изчерпва с посочените чл.38, ал.3 ЗДП и 85, ал.4 ППЗДП. Впечатлението, което оставят резултатите от тази дейност на съответните държавни органи, е, че стремежът им е бил да се позоват на колкото е възможно повече нормативни текстове и така като че ли да се „застраховат” от всички възможни корекции на приложимия закон. Изобщо не може да се обясни например, включването в правната квалификация на чл.20, ал.2 ЗДП, след като скоростта, с която се е движил подсъдимият е извън причините за инцидента – движението напред с 20 км/ч очевидно е съобразена скорост щом при всички позволява намаляване или спиране на автомобила ако възникне опасност. Едновременното приложение, от друга страна, на текстове както от закона, така и от правилника за приложението му, когато става дума за почти дословно еднаква уредба, представлява излишно усложнение в прилагането й – в такива случаи законът трябва да бъде с предимство: чл.25, 26 и 28, ал.1, т.1 ЗДП да бъдат предпочетени пред чл.77 и 78, ал.1, т.1 ППЗДП. Буди недоумение, накрая, самостоятелното приложение на чл.51, ал.2 ЗДП относно знака Г2, когато нарушаването на задължителното предписание „Движение само надясно след знака” има смисъл единствено ако е свързано с чл.6, т.1 ЗДП, а той изобщо не е посочен в правната квалификация.
ІІ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя – подсъдим, че по-значителният от неговия принос на пострадалия Г. Н. не е отразен в размера на гражданската отговорност за настъпване на инцидента – това е безсъмнено при положение, че въззивният апелативен съд се е съгласил с първата инстанция, че обезщетението на майката на Н. трябва да бъде 200 000 лева, но отчитайки приноса на последния в качеството му на водач на другия автомобил, е намалил присъдения размер от 120 000 на 90 000 лева.
Върховният касационен съд на свой ред не смята, че по-същественото значение в причинния процес за настъпване на инцидента, което има нарушението на правилата за движение, допуснато от Г. Н. , трябва да намери и по-съществен израз върху размера на присъденото обезщетение. Движението със 127 км/ч в участък от пътя, където скоростта е била ограничена до 60 км/ч, представлява по-сериозна опасност в сравнение с отнемането на предимство (при това без затруднения нарушителят на предимството да бъде своевременно възприет), но не и в такава степен, че да смекчи още повече отговорността на подсъдимия.
По друг начин стои въпросът със задължението към пряко пострадалата Г. ; тя наистина с нищо не е допринесла за увреждането си, както правилно е коригиран окръжният съд, но е трябвало и да се уточни, че то й е причинено не само от подсъдимия, но и от покойния Н. , от „неколцина” по смисъла на чл.53 ЗЗД, и в този смисъл „те отговарят солидарно” спрямо нея. Именно като солидарен длъжник подсъдимият отговаря за цялото задължение към Г. (чл.122, ал.1 ЗЗД) и тъкмо неговият размер ВКС смята, че въззивната инстанция справедливо е преоценила на 70 000 лева
Неоснователна с оглед на изложеното е и касационната жалба на пострадалата М. Д. в качеството й на граждански ищец. Като частен обвинител Д. също не държи сметка, че поведението на нейния син по време на пътния инцидент е трябвало да намери израз и при смекчаването на наказателната отговорност на подсъдимия.
ІІІ. Недостатъците при осъждането на Зл. И. , обсъдени по-горе в раздел І, независимо от процесуалния им аспект подлежат на отстраняване и заради несъвместимостта им с материалния закон; доколкото в правната квалификация на извършеното няма място за чл.20, ал.2, и 38, ал.3 ЗДП, както и за чл.77; 78, ал.1, т.1 и 85, ал.4 ППЗДП, те трябва и да отпаднат от нея.
Правилното приложение на еднакво наказуемия материален закон (чл.354, ал.2, т.2 във връзка с чл.348, ал.1, т.1 НПК) трябва да се извърши и по отношение на увреждането, причинено на Д. Г. На пряко пострадалата от пътно-транспортното произшествие е причинена вдействителност само тежка телесна повреда, а не тежка и няколко средни телесни повреди, както е прието в предходните инстанции. В това отношение правната квалификация на извършеното по чл.343, ал.4 във връзка и с чл.129 НК противоречи на т.18 от П. 3/1979-Пл., според която „В случаите когато с деянието се причиняват на едно лице едновременно две или повече различни по вид телесни повреди, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат”.
Ръководен от всичко изложено, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 56 от 17 април 2008 год. по внохд № 40/2008 год. на Великотърновския апелативен съд относно потвърдената с него присъда, като отменя част от приложените с нея разпоредби от Наказателния кодекс – чл.129 НК, от Закона за движението по пътищата – чл.20, ал.2 и 38, ал.3, и от Правилника за приложение на ЗДП – чл.77; 78, ал.1, т.1 и 85, ал.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: