Р Е Ш Е Н И Е
№ 410
София, 30 октомври 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 422/2008 година.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Й. С. против решение № 98 от 18.06.2008 год. по внохд № 206/2008 год. по описа на Варненския апелативен съд.
В нея като основание за проверка на въззивното решение е посочено явната му несправедливост в наказателната и гражданската му част. При наличието на материалноправните предпоставки на чл. 66 НК, институтът на “условното осъждане”, спрямо подсъдимия, не е приложен. Присъдените обезщетения на ищците за причинените им неимуществени вреди са несправедливи, защото не е отчетено съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалите. В съответствие с оплакването се прави искане за изменяване на въззивното решение по реда на чл. 354, ал. 2, т. т.1 и 3 НПК, като изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” наложено на С. се отложи за подходящ изпитателен срок.
Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната му жалба по изложените в нея съображения.
Поверениците на частните обвинители и граждански ищци, съответно адв. В от АК-гр. Варна-за С. Д. Д. и Д. Е. Д. и адв. Е частните обвинители С. И. А. и Е. Н. С., изразяват становище, че жалбата на подсъдимия, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
Прокурорът даде заключение, че не е налице основанието сочено от касатора за изменяване на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 26 от 05.03.2008 год. по нохд № 113/2008 год. на Варненския окръжен съд, подсъдимият И. Й. С. е признат за виновен в това, че на 12.05.2007 год., на пътя гр. В.. Б. , след поделение “Сокол”, при управление на л.а. “Форд Орион”, с рег. № СС 7046 АС, нарушил правилата за движение-чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице- Х. С. А. и Д. Д. Д. , като след деянието, направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б.”г”, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3,б.”б”, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година и десет месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.”б”, пр. 1 НК.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от пет години.
На основание чл. 343г във вр. чл. 37, т. 7 от НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, като е приспаднато времето, през което С. е бил лишен от това право по административен ред.
С присъдата И. Й. С. е осъден да заплати на С. Д. Д. и на Д. Е. Д. сумите от по 50000/петдесет хиляди/ лева на всеки от тях, представляващи обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди, като за разликата до първоначално предявените размери от по 70000лв. исковете са отхвърлени като неоснователни.
Подсъдимият е осъден да заплати на държавата дължимата държавна такса върху уважените искове и направените по делото разноски.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е изменил присъдата, като я отменил в частта по приложение на чл. 66, ал. 1 НК и е постановил наказанието “лишаване от свобода” С. да изтърпи ефективно, при първоначален “Лек” режим. В останалата част присъдата е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за частично основателна.
В съдебната фаза пред първата инстанция производството се е развило по правилата на съкратеното съдебно следствие-глава ХХVІІ, чл. 370-чл. 374 НПК. Съдът е разяснил правата на подсъдимия С по чл. 371 НПК и го уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След като последвало съгласие на подсъдимия производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че направените от него самопризнания в досъдебната фаза на процеса се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата.
На основание чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК съдът е постановил осъдителна присъда, като в мотивите към нея са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Наказанието на подсъдимия по повдигнатото и прието за доказано от съда престъпление е определено при задължителните при тази процедура условия на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК.
Въззивната инстанция се е съобразила с характера на диференцираната процедура по гл. ХХVІІ НПК, както и с пределите на правомощията си за проверка по чл. 314 НПК.
Доводът на защитата за незаконосъобразност на въззивното решение при обсъждане на оплакването за несправедливост на присъдата в гражданско-осъдителната й част, поради неотчитането от съда на съпричиняване от страна на пострадалите за настъпилия вредоносен резултат, е неоснователен. Съдебната процедура е преминала по реда на чл. 371, т. 2 и сл. НПК, т.е. подсъдимият е признал изцяло изложените в обвинителния акт факти, а в него изложената фактическа обстановка не сочи за съпричиняване от страна на пострадалите.
При тази процедура, в стадия на въззивното производство подсъдимият не може да оспорва или опровергава признатите от него фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт и въззивният съд не може да приема нови фактически положения, с които да отчита съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, тъй като противното, би нарушило техни права и законни интереси при искането им за репариране на причинените от деянието на дееца неимуществени вреди и уважаване на исковата им претенция.
Затова, като не е възприел тезата на защитата, че следва да обсъди възражението за наличие на съпричиняване от страна на пострадалите към настъпилия вредоносен резултат, поради твърдението, че при движението на управлявания от подсъдимия автомобил, те не са били с поставени предпазни колани, въззивният състав не е допуснал нарушение на закона.
По основанието за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касационната жалба е основателна.
За да отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК, въззивният състав е изложил съображения, че целите на наказанието не могат да бъдат изпълнени с налагането на минимално условно наказание за причинената смърт на две млади момичета, тъй като при силно усложнената пътна обстановка в страната, такова наказание не може да подейства възпитателно и предупредително на другите водачи на МПС.
От друга страна, са изложени съображения, че подсъдимият е проявил изключителна самонадеяност, тъй като, само 40 дни след като е станал правоспособен водач на МПС, е управлявал автомобила в грубо нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което, според съда, сочи за високата степен на обществена опасност на дееца, при която, единствено с ефективното изтърпяване на наказанието, С. може да бъде поправен и превъзпитан.
Настоящият касационен състав намира, че настъпилите от престъплението тежки последици, изразяващи се в два смъртни случая, сами по себе си, не представляват категоричен императив, налагащ до необходимостта, наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода”, да бъде изтърпяно ефективно. Тези обстоятелства, /включително и нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП/, са свързани с правната квалификация на извършеното деяние и представляват елементи от наказателния състав, но не и основа за преценката относно начина на изтърпяване на наказанието.
Вярно е, че при индивидуализиране на наказанието, съдът следва да се съобрази с всички обстоятелства насочени към постигане целите по чл. 36, ал. 1 НК, като тези обстоятелства трябва да се изследват при всеки отделен случай и съобразят в съотношение, което в максимална степен ще реализира ефекта на генералната и специалната превенции. В конкретния случай, обществената опасност на дееца сочи, че той може да бъде поправен и превъзпитан към спазване на законите и без да е необходимо да бъде изолиран от обществото. В подкрепа на този извод е чистото му съдебно минало, млада възраст и проявеното критично отношение към извършеното, както и събраните положителни данни за неговата личност сочещи, че случилото се е епизодична негова отрицателна проява.
По изложените съображения, направените от въззивната инстанция изводи, че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати чрез приложение на института на “условното осъждане”, не се споделят от настоящия касационен състав. Предпоставките и законовите изисквания за отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание ”лишаване от свобода” на основание чл. 66, ал. 1 НК са налице, като следва да му бъде определен изпитателен срок от четири години и десет месеца.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 98 от 18.06.2008 год. по внохд № 206/2008 год. по описа на Варненския апелативен съд, като на основание чл. 66, ал. 1 НК, ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия И. Й. С. наказание “лишаване от свобода” за изпитателен срок от четири години и десет месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: