О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 410
гр. София 30.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1493 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Н. З. чрез процесуалния пълномощник адв. И. К. е обжалвала въззивното решение на Софийския окръжен съд № 83 от 08.02.2016г. по гр.д.№ № 836 / 2015 г. , с което е отхвърлен предявеният от нея отрицателен установителен иск.
Ответникът Е. С. З. е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като в обжалваното решение няма правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският окръжен съд е отменил решението на Районния съд [населено място] № 113 от 29.07.2015 г. по гр.д. № 895/2013 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от М. Н. З. срещу Е. С. З. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на нива, представляваща поземлен имот № 049027 с площ 2.033 дка, находяща се в м. „К. Валог“ в землището на [населено място], [община] .
Въззивният съд е приел, че процесният земеделски имот не е бил възстановен на ищцата М. Н. З. с решение с конститутивно действие по чл. 18ж от ЗСПЗЗ. Решението на Поземлената комисия, на което тя се позовава, не индивидиулизира имота /в него липсват граници и не е придружено със скица/. За общината не е съществувала пречка за включване на този имот в земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ след като са изпълнени предпоставките на чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Ищцата не е доказала, нито твърдяла да е предприела действия по определяне на границите на имота на място по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ и като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имотът е станал общинска собственост по силата на чл. 45в, ал. 10 от ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 39/2011 г./ с влизането в сила на тази разпоредба. [община] се е разпоредила валидно с този имот като го е продала на ответника с договор от 19.04.2013 г. при отпадане на забраната за продажба по чл. 19, ал. 10 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. Оттук съдът е заключил, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание по силата на договора за продажба.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос за предпоставките, при които общината може да продава земеделски земи от фонда по чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ. Въпросът е обуславящ за делото и е налице поддържаното противоречие на обжалваното решение с решение № 16/2012 г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 1409/2010г. , но искането следва да се преквалифицира по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради изменението на ЗСПЗЗ ДВ бр. 100/2015г. след постановяване на посоченото решение на ВКС.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд № 83 от 08.02.2016г. по гр.д.№ № 836 / 2015 г.
Указва на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена държавна такса в размер на 50 лв. , в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: