Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
203_17_opr_288_124gpc_79zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 06.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17 май 2017 в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело N 203 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e oбразувано по касационна жалба на Р. Х. А. (Р. П.) срещу въззивно решение № 194 от 17.10.2016 г. по възз. гр. д. № 367 /2016 г. на Шуменски окръжен съд, г.о., в частта, с която е отменено решение на РС Нови пазар и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Р. Х. А. (Р. П.) срещу З. Р. Х. и Б. А. Х. искове с правно основание чл.108 ЗС за два земеделски имота – нива с площ 8.002 дка и 1 /7 ид.ч. от нива с площ 13.999 дка в землището на [населено място], индивидуализирани в решението.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Насрещните страни З. Р. Х. и Б. А. Х. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел от правна страна следното в обжалваната част от решението:
Ищцата се легитимира като собственик на имотите с решения на ПК.
Първият ответникът се легитимира с констативни нотариални актове от 2013 г. за придобиване по давност – по време на брака му с втората ответница. Съгласно приетото с ТР № 11 /2012 г. нотариалното удостоверяване има обвързващо и легитимиращо действие за правото на собственост.
Доколкото и двете страни се легитимират с документи за собственост, то всяка от тях трябва да докаже фактическия състав на съответното придобивно основание..
Ищцата е доказала твърденията, на които основава исковете си за собственост, че собствеността върху двете ниви и е възстановена по силата на земеделска реституция – първата нива е възстановена на ищцата като наследство на нейния баща, а 1 /7 ид.ч. от втората нива е възстановена по наследство на дядото на ищцата на когото първия ответник е също низходящ).
По твърдението на ответниците за придобивна давност въз основа на владение в периода от 2001 до 2011 г.:
От реституцията през 1995 г. двата имота са обработвани само от праводателите на ответника и от ответника, а след 2001 г. само от ответника – до 2009 г., когато е заминал за Б. лично, а след това – чрез арендатора К.. Съдът кредитира свидетелските показания (на посочените от ответниците свидетели), подкрепят се от това, че по отношение на имота не е подавана декларация по чл.70,ал.2 ППЗСПЗЗ и имотът не е бил включван в регистъра на ползувателите по посочена Наредба № 3 /1999 г. Никой не е оспорвал собствеността на ответниците. Ищцата не е оборила презумпцията по чл.69 ЗС и не е доказала, че ответниците са държали имота за другиго. Съдът не кредитира показанията на свидетелите на насрещната страна (ищчата), тъй като намира, че те не са непосредствени и категорични . и заявяват наличие на спорове със семейството на ответниците.
Ищцата не е оборила презумпцията по чл.69 ЗС за втория имот и не е доказала, че ответниците са държали имота за другиго. При наличие на позоваване на давност в констативен нотариален акт, правните последици се зачитат от момента на изтичане на законоустановения срок.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя и уточнен от съда процесуалноправен въпрос: следва ли съдът да откаже да кредитира събрани по делото свидетелски показания на лица, които съдът счита заинтересувани от изхода на спора (във вреда на ответниците), без да обсъди дали съответстват или противоречат на останалите данни по делото. Въпросът е по приложението на чл.172 ГПК.
Въпросът е обуславящ, видно от изложеното по-горе и е разрешен в противоречие с решение № 338 от 20.11.2013 г. по гр.д. № 1269 /2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос е прието, че към показанията на такива (заинтересовани) свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техни показания да бъдат установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му.
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационното и жалба в размер на 50 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 194 от 17.10.2016 г. по възз. гр. д. № 367 /2016 г. на Шуменски окръжен съд, г.о.. в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.108 ЗС за два земеделски имота – нива с площ 8.002 дка и 1 /7 ид.ч. от нива с площ 13.999 дка в землището на [населено място].
Указва и дава възможност на Р. Х. А. (Р. П.) в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева за разглеждане на касационната и жалба, като и указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.