Р Е Ш Е Н И Е
N 410
София , 07.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми април , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева
Велислав Павков
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 297 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК .
М. И. М. е подал касационна жалба срещу решение от 30.10.2007 г. по гр.д. № 466 от 2007 г. на Шуменския окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 11.05.2007 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Шуменския районен съд и родителските права на трите деца на страните, родени през време на фактическото им съжителство са предоставени на майката. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в лишаване от адвокатска защита на касатора при произнасяне на касираното решение, материална неправилност и необоснованост. Прави се искане за предоставяне на родителските права на децата С. и К. на бащата , като се определи и режим за лични отношения с майката. Алтернативно се прави искане за разширен режим за отношения между бащата и децата.
Ответницата Н. К. С. е депозирала възражение срещу жалбата, в което излага съображения в подкрепа на въззивното решение.
Д. “Социално подпомагане”, гр. Н. и Д. “Социално подпомагане”, гр. Е. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, който е започнал да тече на 16.11..2007 г. и е изтекъл на 16.12.2007 г., а жалбата е подадена на 3.12.2007 г.с вх. № 8* от същата дата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Шуменския окръжен съд е намерил за основателен, предявеният от Н. К. С. иск по чл.72 СК срещу бащата на родените от фактическото съжителство на страните три деца- С. с ЕГН **********, К. с ЕГН ********** и К. с ЕГН ********** като е постановил родителските права да се упражняват от майката и е определил режим за лични отношения с бащата М. И. М.. По делото са събрани обилни доказателства, които установяват , че двете страни притежават родителски качества и са добри родители , които са загрижени за осигуряване благоприятен за здравето и образование на децата микроклимат.
Мотивите на съда са съобразени както със свидетелските показания, така и с представените социални доклади, установяващи, че майката притежава необходимите родителски качества, отговорност и условия за отглеждане на децата. Страните разполагат с възможности за получаване на помощ от трети лица , които да оказват материална и морална подкрепа при отглеждането им. Ответницата има брак с лице, което също проявява разбиране и подкрепа за децата. С решението е определен режим за лични отношения с бащата и е присъдена издръжка за трите деца. Изводите на въззивният съд са правилни. Обосновано и законосъобразно родителските права върху двете по-големи деца- момичета са предоставени на майката , като е преценено ,че те все още са във възраст когато се нуждаят от нейните преки грижи. Правилен е извода, че липсват важни причини които налагат разделянето на децата . Обосновано е прието, че тяхното съвместно отглеждане е по-полезно за тяхното развитие и израстване. Неоснователно е твърдението, че майката е занемарила грижите за здравословното състояние на по-голямото момиченце С. , което се е родило с един бъбрек. От представената медицинска документация е ясно, че неговото състояние се следи добросъвестно. На последно място настоящият състав е съгласен с извода на въззивният съд, че брака на ответницата с лице, което не е баща на децата не е неморално събитие .
Неоснователен е довода за допуснато процесуално нарушение при разглеждането на делото във въззивната инстанция. Съгласно чл.107 ГПК/отм./ към отлагане на делото се пристъпва при невъзможност на страната или адвоката да се явят в откритото заседание. В конкретния случая не са били налице основания за преценка за невъзможност страната да се яви на откритото съдебно заседание още повече , че е била уведомена за него на 17.07.2007 г. около три месеца преди датата за разглеждането му в открито съдебно заседание. Не е била нито неотложна нито спешна причината поради която е поискал отлагането на делото.
С оглед съвпадението на изводите на въззивният и касационният съд за неоснователност на иска, решението следва да се потвърди. ВКС следва да остави в сила касираното решение.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение от 30.10.2007 г. по гр.д. № 466 от 2007 г. на Шуменския окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: